Превенцията е най-добрата терапия

„Превенцията е най-добрата терапия“, казва за „Аз-буки“ логопедът и координатор на екипите за подкрепа в 20. ОУ „Тодор Минков“ Лиляна Иванова.

Категорична е, че колкото по-рано се открие дефицитът, който среща детето в устната или писмената си реч, и се реагира своевременно, толкова по-лесно трудностите ще бъдат преодолени в бъдеще.

„Логопедията“ е третата специалност на Лиляна Иванова. Първата е „Акушерство“, после завършва „Специална педагогика“ и след това решава да специализира в областта на логопедията и да се развива професионално в тази посока.

Иванова е категорична, че трите специалности се допълват една друга и с всяко следващо образование е надграждала знанията и опита си. И всичко това, за да бъде

напълно подготвена да помогне на всяко дете, което има нужда от това.

В 20. ОУ „Тодор Минков“ работи от 2017 г., като преди това за кратко е логопед в столична детска градина.

„В началото не знаех кое ще бъде моето поприще – детската градина или училището. Спрямо възрастта спецификата на работата на логопеда е различна. Към момента съм напълно сигурна, че това е моето място“, обяснява моята събеседничка.

Често първите симптоми за езиково-говорни нарушения се откриват в ранното детство, предучилищният период е ключов в подготовката за ограмотяване, а терапията може да продължи и в училищна възраст.

Оказва се, че

при разглеждане на конкретен случай всичко е важно

– от бременност, раждане, лазене, прохождане и проговаряне до това каква е средата му, дали и колко екранно време е имало и много други, на пръв поглед, незначителни подробности, но в същото време от изключително голямо значение за развитието на човека.

„Когато имаме налице късно проговаряне, то обикновено е необходима допълнителна работа от страна на родителите и специалистите преди постъпването на детето в I клас, за да може да бъде подготвено и да стъпи на добра основа. В противен случай детето прекрачва прага на училището без здрава основа и за него ще бъде в пъти по-сложно да усвои новия материал в училище“, обяснява тя.

Оказва се, че

първокласникът може да изпадне в изключително фрустрираща позиция

– да му се струпа всичко наведнъж: нова среда, нови хора, нови знания, а то да изпитва трудност да се справи с това. И тук детето няма никаква вина, просто има нужда от специализирана помощ и целенасочена работа, за да преодолее трудностите и да навакса пропуснатото в предучилищна възраст.

В училище логопедичната работа е свързана с превенция на комуникативни нарушения, диагностика, терапия на говора, на устна и писмена реч, но също така и с много разговори с учители и родители. Логопедът е и основен специалист при изготвянето на функционалната оценка на потребностите на децата със специални потребности.

Иванова разказва, че

логопедична диагностика на децата се провежда още в I клас.

В началото на всяка учебната година тя прави скрининг на говора на всички първокласници. „Идеята е още в първите им дни в училище да разбера дали имат говорно или езиково нарушение“, обяснява тя.

В случай че се открие някакъв вид отклонение от нормата, веднага се изготвя план за по-нататъшна работа, координирана с целия педагогически екип.

След това в края на учебната година се провежда скрининг на писмената реч.

„Амбицията ми е тази проверка да се прави още в края на първия срок – колкото по-рано се открият маркерите за нарушение, толкова по-добре“, уточнява тя.

По време на писмения скрининг логопедът прави диктовка на всяко от децата. По принцип това е практика при всички ученици от начален етап, а не само при първокласниците.

„Така разбирам как детето усвоява писмената реч, сблъсква ли се с трудности, и ако отговорът е „Да“ – да реагираме колкото се може по-рано“, обяснява Иванова.

Понякога се констатира проблем и веднага се започва работа с логопед. Друг път се налага консултация с родителите и препоръки за действие и от тяхна страна у дома, а друг път е нужно изготвяне на цялостна стратегия за работа от целия екип за подкрепа в училището.

„Важна е оценката и мнението на всеки член от екипа“,

обяснява специалистът.

Когато се открие нарушение или дефицит, тогава Иванова кани родителите в кабинета си за консултация. Често се случва родителите да се обръщат към нея с недоумение защо логопедът ги търси. Обикновено те очакват с тях да се свързва началният учител, и не разбират какво общо има логопедът с четенето и писането. Тогава настъпва моментът, в който моята събеседничка провежда информационна кампания.

„За мен е много важно родителите да бъдат информирани и спокойни. Само така и децата ще бъдат. И ако се доверят на специалистите, със сигурност нещата ще се случат по възможно най-добрия начин“, разказва тя.

От друга страна, класният ръководител в начален етап на обучение прекарва най-много време с децата. Благодарение на механизма на работа, който е изграден в столичното 20. ОУ, а именно всички – логопед, психолог, ресурсни учители, педагози, да работят заедно в името на децата, резултатите при деца с някакво затруднение бързо се преодоляват.

Моята събеседничка посочва следния пример –

ако се установи, че дете има затруднения с диктовките, невинаги правилният подход е да прави повече диктовки.

Възможно е то да има затруднения с фонематичния слух, с изграждането на звуко-буквените връзки, както и със сричковата и звуковата структура на думата. Ако трудностите не се отработят първо на фонологично ниво, ученикът няма как да покаже добри резултати на диктовките.

„В зависимост от това каква е спецификата на грешките в диктовката, се работи целенасочено за преодоляване на трудността, за да може да бъде най-ефективно подпомогнато детето“, обяснява логопедът.

Няма как да не попитам Лиляна Иванова за мнението ѝ относно екранното време при децата и какво точно влияние оказва то върху развитието на малчуганите: „Ранната детска възраст е много сензитивен период, в който детето слуша и трупа пасивен речник, с който след това да може да общува с хората около себе си пълноценно. Отчита се голямата вреда от екраните върху децата. След време тя рефлектира в по-нататъшното им развитие“.

Категорична е, че в технологичното време, в което живеем,

няма как, а и не е нужно, екраните да бъдат напълно забранени.

Важно е родителите да ги ограничат в най-ранна детска възраст – времето, в което децата се учат да говорят и опознават света около себе си. След това трябва поетапно да се въведат, но с условието, че майките и бащите стриктно контролират какво и колко гледат децата им. А колкото до това дали телевизорът и телефонът са еднакво вредни, то тя ми отговаря едносрично и категорично – „Да!“.

„Аз съм оптимист. Всеки ден виждам все повече родители, които се интересуват, четат и се съобразяват с всичко казано и написано за екраните. Те се опитват да минимализират употребата им и това ме обнадеждава“, разказва логопедът.

Много е важно в забързания свят, в който живеем, да намираме време да говорим с децата си, да четем приказки и да бъдем с тях, колкото се може повече. „Децата учат много повече от вербалната реч, мимиките и жестовете ни. Учат се да говорят, но също така развиват емпатия за света около тях“, допълва тя.

Освен логопед в 20. ОУ „Тодор Минков“

Иванова е и координатор на екипите за подкрепа в училището.

На мнение е, че повечето хора грешно тълкуват термина „дете със специални образователни потребности“. Категорична е, че това не е нито срамно, нито лошо, нито пък етикет за цял живот. Това е и причината някои от майките и бащите първоначално да отказват допълнителната помощ в училище. Иванова често се обръща към родителите в кабинета си с думите:

„Всяко дете е различно. Просто някои от тях имат нужда от подпомагане в определена посока в точния момент“.

Когато родителите бъдат чути и добре информирани, нещата започват да се случват в правилната посока за ученика.

„Идеята на допълнителната подкрепа е детето да бъде подпомогнато спрямо потребността, която има, във възможно най-ранен период, за да могат дефицитите бързо да се преодолеят и то да продължи само“, обяснява тя.

Иванова разказва, че благодарение на задружната работа на екипа за подкрепа в училището напредъкът с учениците не закъснява. Те обхващат децата още от първия им ден в училище и много често голяма част от учениците в V клас вече не се нуждаят от допълнителна работа със специалист.

Свързани статии:

Безопасното връщане в класните стаи Математикът „оракул“ Учиш днес, за да можеш утре Ранната подкрепа носи най-добри резултати