"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Vocational Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Main Page
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Vocational Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
Main Page Новини Новини 2025 Брой 26, 3-9.07.2025 г.

Проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“: Важно е не само дали, а и какво четеш

Литературата култивира ценности и критично мислене, но това става през наистина сериозни текстове

Зина Соколова от Zina Sokolova
03-07-2025
in Брой 26, 3-9.07.2025 г.
A A
Снимка Франческа Земярска

Наскоро бяха оповестени данните от изследването „Колко и какво чете българинът“ на „Тренд“, поръчано от „24 часа“. Почти една трета от пълнолетните българи (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастни, нискообразовани и жители на селата. Над 80% от българите определят четенето на книги като важно: „много важно“ – 42% и „по-скоро е важно“ – 41%. Четенето изобщо не е важно за 6 на сто от отговорилите. По този повод за коментар потърсихме проф. Амелия Личева от Софийския университет, декан на Факултета по славянски филологии. Научните ѝ интереси са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани 7 стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на редколегията на списание „Чуждоезиково обучение“, издание Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. Председател е на Българския ПЕН център.

 

Интервюто взе Зина СОКОЛОВА

 

– Проф. Личева, от изследването става ясно, че на двата полюса на нечетящите, образно казано, са възрастните хора от селата и младежи под 30 години.

– Данните от изследването показват, че възрастните хора не четат, което донякъде настина е проблем на обществото, защото цените на книгите са високи и това е факт. В този смисъл, и това съм го чувала много пъти, хора, които биха искали да си купуват книги, не го правят, защото нямат тази възможност. Това ги кара да ходят в библиотеките. Но проблемът там е, че много голяма част от библиотеките нямат съвременни книги. Малки са изключенията като Столична библиотека, която е добър пример, защото там има съвременни произведения и неслучайно има и много читатели, чийто брой се увеличава.

Този проблем засяга дори и училищните библиотеки. Във Факултета по славянски филологии от няколко години около празници започнахме да правим дарения на училищни библиотеки с произведения на съвременни автори, защото те просто нямат пари да попълват фондовете си. И няма как да обвиняваме, включително и младите, когато не можем да им предложим някакви книги, които са адекватни за тях. Така че по отношение на възрастните наистина смятам, че това е и социален проблем и може да се реши с повече съвременни книги в библиотеките. В това съм категорична.

– А как стои въпросът при младите?

– При тях е по-сложно, защото в момента има една вълна, която ми се струва, че прави четенето модерно. Затова до голяма степен допринесе много Георги Господинов и международният успех, който постигна. Така че има известно раздвижване в тази посока. Разбира се, това засяга по-елитните гимназии, засяга студентите, за които е модно да четат български автори. Но социолозите отчитат и друго – има образовани хора, които не четат книги, но четат други текстове. Четат по друг начин, четат в интернет, така че вече е малко по-сложен този проблем. Но така или иначе, говорим за книгите и ми се струва, че положението не е толкова тревожно. Има една вълна, която започна, и се надявам, че тя ще се увеличава.

– В изследването почти поравно са хората, които четат криминални романи и трилъри (24%), съвременна художествена литература (23%), исторически романи (22%), класическа литература (22%) и любовни романи (20%). Важно ли е какво се чете?

– Безспорно. Защото може да се четат книги без особена стойност. Струва ми се, че трябва ние, като общество, да си дадем сметка, че когато се започва с четенето в по-ранните години, когато децата започват да четат сами, няма лошо да четат жанрова литература – и криминална, и фантастика. Факт е, че младите много четат фентъзи. Нормално е да се започне с това, за да ги запали като читатели. Оттам нататък вече е работа и на училището, и на университетите, разбира се, на семейството, да развият вкус у подрастващите. И влечението към книгите да се надгражда със стойностни произведения. Мисля, че следващата голяма тема, която би трябвало да поставим, е наистина какво се чете. Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се. Но все пак има книги, които са оцелели във времето. Има съвременна литература, която вече е класика. Има откъде да се започне.

– Какво според Вас трябва да се направи за учебните програми по литература? Неразбираеми ли са българските класици като Вазов и романа му „Под игото“ например?

– Факт е, че учениците се затрудняват, специално с „Под игото“. Затруднява ги езикът и когато се срещнат с този текст в шести клас, трябва да си даваме сметка, че много от тях се объркват и отказват. Мисля, че това, което е добре да се направи, е да се балансират нещата така, че този тип текстове като „Под игото“ да се оставят за последните години в гимназията. Да се започне с по-съвременни неща, които да увлекат децата, за да видят, че литературата има смисъл, че има какво да научат. Затова и казвам, че в началните класове могат да учат фентъзи например. Няма лошо, нека в пети-шести клас да ги зарибим за читатели. Оттам нататък лека-полека трябва да се обърне начинът, по който се преподава, и да престанем с диктовките и наизустяването на готови анализи. Трябва да въвлечем децата в разговор за книгите, които са прочели, да видим какво ги е развълнувало.

– Смятате ли, че част от нагласите срещу класически произведения има и у родителите?

– Да, има такива хора, които не смятат четенето нито за важно, нито за интересно. За жалост, има едно неглижиране на литературата и това също до голяма степен определя и формирането на подобни нагласи. Но това, което трябва да се опитаме да направим, е да има един нормален баланс между съвременни текстове и класика. Няма държава, в която да не се изучават класическите ѝ произведения. Но трябва да се учат и достатъчно много съвременни текстове, през които децата да осмислят времето, в което живеем. За последното обаче се изисква смелост, за да се пренебрегнат някои нагласи на общественото мнение.

– Към учителите има много изисквания, включително ученето да стане забавно, което на моменти сякаш минава в една крайност. Все пак едва ли е възможно само да се забавляваме.

– Няма как всичко да е забавно. Няма как да се мине и без известна принуда. Началните класове са изключително важни. Ако там учителите съумеят да дисциплинират, да мотивират децата, да им създадат някакви навици за учене и четене, плюс усилията на семейството, би било добре. Но като казвам принуда, нямам предвид насила да ги караме да четат, а да им предложим – пак ще кажа – четива, които самите деца да не могат да оставят, защото са им интересни.

– А Вие участвали ли сте във формиране на учебни програми?

– Не, не, не съм участвала. Сега сме изпратили представители на Факултета по славянски филологии в работната група, която работи към МОН. Идеята е да се изработи концепция за промяна. Някъде около два месеца имат за това, след което ще започне разговорът за конкретни текстове.

– Как стоят нещата с четенето при вашите студенти?

– Това, което ми прави впечатление напоследък, е, че те искат да говорят, да дават своето мнение. Съпротивляват се срещу готовите формули, които им се предлагат в училище. Затова мисля, че биха възприели по-добре обучение, което ги включва по-активно и което зачита малко повече тяхното мнение. Давам си сметка, че те са такъв тип поколения и може би трябва да се съобразим с това. Много са и изкушенията за тях, претоварени са и с информация. Дори за възрастните вече някак си телефоните са нещо, което почти всеки има и много хора започват да предпочитат да четат бързо някакви неща, които излизат на телефона им, вместо да потъват в книги. Иначе аз преподавам на филолози и за тях четенето е и бъдеща професия, така че е нормално да има много изкушени читатели сред тях.

– Това потвърждава и една мисъл, че светът се дели на хора, които четат Достоевски, и такива които никога няма да го прочетат.

– Това важи не само за Достоевски, а и за много други сложни писатели, които, разбира се, имат много по-малка публика. Но усилията, пак казвам, трябва да са насочени към това да опитваме да обръщаме вниманието към по-елитарната литература, защото това е важното. Литературата култивира ценности, култивира и критично мислене. Това става през наистина важни, съществени текстове. Няма как да стане през едни четива, които просто ни забавляват.

Your Image Description

Свързани статии:

Важно е знанието. Пътят до него е различен Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Учителят на XXI век е в нова роля Без песнички на телефона за най-малките За да получиш, трябва първо да дадеш нещо от себе си

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags български класицикритично мисленепроф. Амелия ЛичеваСъбеседникучебни програми по литературачетенечетящи хора

Последвайте ни в социалните мрежи

shareTweet
Previous article

„Аз-буки“ издаде учебно помагало по български език за прогимназиален етап

Next article

Снимка на броя: Куклен свят

Next article
Снимка на броя: Куклен свят

Снимка на броя: Куклен свят

Вестник „Аз-буки“ – брой 26/2025 г.

Вестник „Аз-буки“ – брой 26/2025 г.

Къде се осигуряваме, когато работим зад граница?

Къде се осигуряваме, когато работим зад граница?

Последни публикации

  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5-6/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2-3/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2024, година XXVI
  • Годишно съдържание  сп. Професионално образование,  том XXV (2023 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2023, година XXV
  • Vocational Education, Number 5/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 4/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 3/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 2/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 1/2023, Volume 25
  • Annual contents of Vocational education journal vol. 24/ 2022
  • Vocational Education, Number 6/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 5/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 4/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 3/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 2/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 1/2022, Volume 24
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование 2021 г.
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2021, година XXIII

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Main Page
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Български език и литература
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"