Танцът като лекарство

По време на изследванията се поставят сензори на 17 точки по тялото Личен архив

В Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) се проведе трети семинар по проект „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация“. Темата му е „Танцът като лекарство: от индивидуална интервенция до колективна практика“, а лектор бе д-р Йоана Чолакова — лекар и изследовател, която работи върху медицинските аспекти на проекта. Нейният личен и академичен път съчетава интерес към човешкото тяло, културата и танца. В рамките на семинара д-р Чолакова представя основните идеи на своя анализ за потенциала на танца като здравна интервенция.

Зина СОКОЛОВА

През последните десетилетия танцът все по-често е изучаван като терапевтична интервенция. Множество изследвания вече доказват благоприятното му въздействие в широк диапазон – от повишаване на настроението и намаляване на депресивните симптоми до по-добри показатели на физическите функции. При болестта на Паркинсон например се съобщава за подобрения в походката, мобилността и баланса.

Въпреки че танцовата терапия най-често се прилага в групова среда, тя все още се изучава предимно като индивидуална интервенция. Изследвания в социалната невронаука и физиология показват, че синхронизираното групово движение може да е свързано с поведенческа и физиологична координация между индивидите, допринасяйки за социалното свързване и модулирането на автономните процеси. Условията, при които възниква такава координация, и нейното значение за здравните резултати обаче остават недостатъчно проучени от медицинска гледна точка. Именно тези въпроси стоят в основата и на по-широкия изследователски проект, в който д-р Чолакова участва.

Д-р Йоана Чолакова е израснала в САЩ. Била е на годинa и половина, когато нейните родители печелят зелена карта и семейството се премества в Ню Йорк. След като завършва училище, тя записва бакалавърска степен по Human Biology (биология на човека).

Университетските програми в Щатите са по-гъвкави и позволяват създаването на интердисциплинарни специалности, обяснява Йоана. Именно такава е и Human Biology, различна от традиционната биология. Обучението включва предмети като психология, социология, антропология, епидемиология, които разглеждат човека от различни гледни точки. Любовта ѝ към комуникацията и културата я вдъхновява да изучава и испански език, култура и литература като допълнителна специалност.

След това Йоана решава, че ще учи медицина. Признава, че винаги е искала да се премести някъде в Европа, и първоначално проучва Испания и Италия като възможности. В крайна сметка, се прибира в България, защото знае, че медицинското образованието у нас е на високо ниво.

„Привличаше ме и възможността да опозная българската култура, защото дотогава си бях идвала само през лятото“, подчертава Йоана, която наскоро официално се дипломира в Медицинския университет в София.

В момента д-р Чолакова работи в областта на лекарствената безопасност. Нейната работа е свързана с анализ на съобщени нежелани лекарствени реакции и предаването на тази информация към Европейската агенция по лекарствата, където данните се следят и оценяват строго. По този начин се проследява безопасността на медикаментите дори след като те вече са одобрени и използвани от пациенти в реални условия. При генеричните лекарства сигналите обикновено са по-малко, защото се използват от години и профилът им на безопасност е добре познат. При новите лекарствени продукти обаче броят на сигналите е сериозен.

„Всяко ново нещо се приема с по-голямо недоверие – казва Йоана. – Един продукт, който никога не е бил на пазара, предизвиква появата на такива сигнали.“

Именно този процес – внимателното събиране на данни, критичното отношение към новите идеи и постепенното натрупване на доказателства, е част от начина, по който тя възприема науката. Интересът към подходите за събиране и интерпретиране на научни данни за човешкото тяло отвежда д-р Чолакова и към други изследователски среди.

По време на обучението си Йоана преминава стаж в Интердисциплинарния център „Обоняние и вкус“ в Университетската УНГ клиника в Дрезден, Германия. Там работи с пациенти, които са загубили обонянието си поради различни заболявания – от вирусни инфекции до неврологични състояния и травми. В клиниката се използва стандартизиран тест за оценка на обонянието със специални флумастери, съдържащи различни миризми в различни концентрации. С него се изследва колко силна трябва да е една миризма, за да бъде усетена, както и дали човек може да разпознава и различава различни аромати.

Работата с тези тестове поставя един важен въпрос: разпознаването на миризми е силно културно обусловено. Аромати, които са очевидни за хора в една страна, могат да бъдат непознати за населението на друга. Затова подобни тестове трябва да бъдат адаптирани към културната среда, в която се използват.

Опитът, придобит в клиниката, се оказва важен и за настоящата ѝ научноизследователска работа, в която също се изследват човешки практики, силно свързани с културата.

В търсенето на по-нестандартни теми и подходи д-р Чолакова попада в гореспоменатия проект на ИЕФЕМ – БАН, чиято цел е да разработи нов технологично базиран начин за изследване на българските традиционни танци, съобразен с културната среда.

„Темата на проекта е идея на нашия ръководител гл. ас. д-р инж. Ивайло Първанов от ИЕФЕМ – БАН, но аз много се припознах в нея, защото винаги съм обожавала танца – подчертава д-р Чолакова. – От малка танцувам различни стилове, а в допълнение и медицината ми е на сърце. Този проект свързва две любими мои увлечения.“

Екипът е мултидисциплинарен – в него има също етнолози, етнохореолози, етномузиколози, ИТ специалисти. Целта е да се създаде протокол, който да обедини различните дисциплини и да позволи събирането на надеждни данни за връзката между танца и здравето. Д-р Чолакова разглежда темата от медицинска гледна точка.

Защо е толкова интересен и иновативен този проект? Танците са изследвани и преди – например на индивидуално ниво чрез сензори, които следят движенията, а на групово – с оптични системи, които наблюдават танцуващите отстрани и отгоре. Във втория случай обаче често възникват трудности, когато части от тялото излизат от полезрението на камерата.

В настоящото изследване сензори се поставят директно на седемнадесет точки на тялото. Те улавят точно позицията на всяка от тези точки в пространството. Така танцът може да се заснеме в три измерения, за 7 човека едновременно и в реална среда вместо в лаборатория. Учените отиват при танцуващите, където хората по принцип играят и се чувстват комфортно.

Паралелно със заснемането се следят и физиологични показатели. По време на танците се записва ЕКГ, измерва се кръвното налягане преди и след танцуване, провежда се медицинско интервю с участниците за различни компоненти от здравето им. Идеята е да се анализира дали определени здравни показатели са свързани с начина, по който хората танцуват.

„Нещо интересно, което мога да споделя като първоначално наблюдение и чието доказване тепърва предстои, е, че когато двама участници танцуват един до друг, техните физиологични параметри започват да се уеднаквяват – подчертава д-р Чолакова. – Така че, когато танцуваме заедно в такава групова дейност, това може да влияе върху физиологията ни – да ни успокоява или да се чувстваме по-единни.“

С какво танците са по-добри от едно спортуване?

„Физическото натоварване от танца, само по себе си, има ефект, но той е като при всеки спорт – подчертава младият учен. – По-различното в случая е съчетанието между движение, музика, емоция, ритъм и социален контекст. Стимулират се много повече зони в мозъка, и то едновременно.“

Тази комбинация създава една мултисистемна регулация не само на мускулно ниво, но и на когнитивно и невровегетативно, което води до невероятни ефекти. Танцът не е просто едно физическо движение, което засилва кръвния поток към мускулите. Музиката въвежда външен ритъм, който може да повлияе на вътрешните ритми на човешкото тяло. Това е особено важно при заболявания като Паркинсон, при които се нарушават невронните механизми, отговорни за вътрешното темпо и координацията на движенията. В резултат на това пациентите често изпитват тремор, забавени движения и трудности при започване или поддържане на движение.

Външни ритмични сигнали – например музика – могат да вкарат тялото в нормален ритъм: треморът изчезва, походката се подобрява и координацията се възвръща.

Друг пример са хората с деменция, които често изпитват силна социална изолация, особено когато са в по-напреднал стадий. Това влияе зле не само на психиката им, но и на тялото. Хората са социални животни и имат нужда от принадлежност в социална среда. Изследванията показват, че участие в танцови занимания може значително да подобри усещането за социална принадлежност. А истината е, че много хора са самотни дори без да имат изявено заболяване. Танцът може да е лек за този социален феномен на съвременните общества.

По време на медицинските интервюта с участниците в проекта д-р Чолакова прави и едно лично наблюдение.

„Повечето хора, които танцуват народни танци и са минали през медицинските интервюта при мен, са по-здрави от средностатистическия пациент на тяхната възраст, когото съм виждала по време на обучението ми по медицина“, казва тя. Наблюденията ѝ показват, че хората, които включват танца в ежедневието си, често имат по-високо качество на живот и по-рядко страдат от сърдечносъдови заболявания, диабет и други широко разпространени болести.