Правото на работещите за съвместяване на трудовите и семейните задължения

Съвременното трудово законодателство все по-ясно отчита необходимостта работещите хора да могат да съчетават професионалните си ангажименти със задълженията към своето семейство. Именно в тази насока Кодексът на труда урежда правото на определени категории работници и служители да поискат промени в трудовото си правоотношение, които да улеснят баланса между работа и личен живот.

Съгласно чл. 167б от Кодекса на труда работник или служител, който е родител или осиновител на дете до 12-годишна възраст, има право писмено да предложи на работодателя за определен период да бъдат направени промени в трудовото правоотношение. Тези промени могат да се отнасят до продължителността и разпределението на работното време, преминаване към работа от разстояние, както и до други изменения, които биха улеснили съвместяването на трудовите и семейните задължения.

Същото право е предоставено и на работник или служител,

който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг, както и за други роднини по права линия, когато грижата е необходима поради сериозни медицински причини. Така законът признава не само родителските ангажименти, но и отговорността към близки хора в уязвимо здравословно състояние.

Важно е да се отбележи, че исканото изменение не настъпва автоматично. Законът предвижда, че това става по взаимно писмено съгласие между страните, и то само когато съществува такава възможност в предприятието. Това означава, че работодателят следва да прецени конкретните условия на работа, организацията на дейността и възможността исканата промяна да бъде реализирана.

Когато такова съгласие бъде постигнато, промяната има временен характер, а работникът или служителят разполага и с правото преди изтичане на уговорения срок да поиска връщане към предишните условия на труд, действали непосредствено преди изменението.

Законодателят е предвидил и гаранции за случаите, в които работодателят не приеме предложението. Ако бъде отказано изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор. Това изискване има важно практическо значение, тъй като осигурява прозрачност и защита срещу немотивирани откази.

Правото да се иска подобно изменение, не може да бъде упражнено незабавно във всички случаи. Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа в предприятието, той може да се ползва от това право, след като придобие най-малко 4 месеца трудов стаж в същото предприятие.

Особено важно е и обстоятелството, че работникът или служителят и работодателят могат да постигнат съгласие за изменение на трудовото правоотношение и по време на ползването на отпуските по чл. 163 – 167а от Кодекса на труда. Това включва хипотези, свързани с бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на дете и други законоустановени отпуски, свързани със семейните задължения.

Разпоредбата в Кодекса на труда за съвместяване на трудовите и семейните задължения е

израз на стремежа към по-гъвкава и социално чувствителна организация на труда. Тя дава възможност на работещите не само да изпълняват трудовите си функции, но и да посрещат отговорно семейните си ангажименти, без да се налага да избират между двете. В този смисъл законът създава по-добри предпоставки за реален баланс между професионалния и личния живот.

Справка:
чл. 167б от Кодекса на труда.

Свързани статии:

Обезщетение при постъпване на работа с по-ниско заплащане Кое се зачита за трудов стаж и професионален опит? СБКО като инструмент за социална политика на работодателя Правна защита при забавена или неизплатена заплата