Под ръка и подръка, но само на път

В популярно списание за изкуство и култура например срещаме коментар за книга със заглавие „Напът към Друан“. В текстове от други издания откриваме изречения като:
Не ми допада да живея вечно напът.
Той самият обича да е напът.
Камен е напът да се пребори с хепатита.
Протестите на работещите бяха напът да разклатят правителството.
Дори в синодалното издание на „Новия завет“ четем: И в която къща влезете, там оставайте и оттам потегляйте напът.
Съществува ли обаче в българския език дума напът? Справката с Официалния правописен речник на българския език показва, че такава дума няма, т.е. в посочените по-горе примери е допусната правописна грешка.
Многотомният тълковен Речник на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/) отбелязва употребата на съществителното път (в едно от неговите значения – ‘пътуване’) в съчетание с предлога на, срв. Двамата потеглиха на път (Св. Минков). В Речника е регистрирано също фразеологичното съчетание на път съм (да направя нещо) със значение ‘непосредствено ми предстои да направя нещо’, срв. Тя беше на път отново да стане майка (Д. Талев). И в двата случая единствено правилно е разделното изписване: на път.
По-различно обаче е положението с под ръка и подръка. Наред с предложно съчетание (като в изречението Двамата вървяха, хванати под ръка) съществува и дума, която се пише слято. Това е наречието подръка, което означава ‘така, че да е на разположение, да може лесно да се намери’ (Книгата ми е подръка и бързо ще направя справка, Той винаги държи пари в брой подръка). Затова при писане трябва да внимаваме за кой от двата случая става дума, за да преценим дали да напишем под ръка, или подръка.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Съавтор е на многотомния „Речник на българския език“, на неологични и други речници.
.

Четете повече в бр. 42, 19 – 25 октомври 2017 г.