В продължение на повече от век Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание, е обявявана за „една от най-демократичните в света“. По-късни изследователи пък ще твърдят, че тя предоставя на монарха значителни правомощия.
Търновската конституция прокламира всеобщото избирателно право. Чл. 86 дава право на глас на всички „български граждани“ над 21 години, които притежават граждански и политически права. Чл. 60 подчертава, че гражданите на Княжеството се ползват с „политически правдини“. Изборните закони в следващите години обаче включват някои ограничения, „дописвайки“ Конституцията. Временните правила за избор на представители за Първото общо народно събрание, приети от самото Учредително народно събрание, въвеждат изискване за уседналост от шест месеца и лишават от право на глас извършителите на определени престъпления. Следващите правни норми разширяват кръга на закононарушенията. Първият редовно приет изборен закон – този от 1880 г. – изключва от електората намиращите се на активна военна служба (офицери, подофицери и редови войници). Избирателният закон от 1890 г. изхвърля от електоралния корпус просяците. Без да са лишени изрично, жените не се ползват с избирателни права.
Четете повече в бр. 16, 18 – 23 април 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
