Ваня Грашкина – изпълнителен директор на Националния център за информация и документация: Наукометричните данни показват кой кой е в науката

12 национални регистъра поддържа НАЦИД при спазване на всички изисквания за информационна сигурност

Интервюто взе
Татяна ДИКОВА

Само пред дни
(4 февруари – б.а.) Министерският съвет направи промени и допълни функциите на Националния център за информация и документация с три нови дейности. Едната е поддържане на регистъра на академичния състав във висшите училища.
– Става дума за регистъра на академичния състав за служебно ползване. В него се съдържа информация и за неакадемичния състав на висшите училища – административен и друг персонал, който осигурява учебния процес. В него ще се отразява информация за хорариума на преподавателската дейност, реалната натовареност на преподавателите, в какви професионални направления преподават учебни дисциплини, на какъв вид трудов договор са. И тъй като сме във връзка с Националния статистически институт, ще подаваме информацията за академичния и неакадемичния състав и към него, с което ще облекчим ангажиментите на висшите училища.
Това е поредното предизвикателство, пред което е изправен Центърът. Но смея да твърдя, че сме добри в изграждането на информационни системи и регистри, ще използваме това, което е създадено досега, и ще го надградим с нови функционалности. От няколко години работим върху регистъра за научната дейност. От ноември 2018 г. поддържаме регистъра на академичния състав, който съдържа и минималните наукометрични показатели на учените. Извършена е успешна интеграция на двата регистъра. Ще допълним сега съществуващите критерии с тези, които са необходими за регистъра на академичния състав за служебно ползване.
Успели сме да интегрираме така регистрите, които поддържаме, че да има единен „вход“ за въвеждане на информацията и различни „изходи“ в зависимост от вида на регистъра и целите, на които служи информацията.
– Да припомним колко общо са регистрите, поддържани от НАЦИД?
– Към настоящия момент поддържаме 7 регистъра: регистър на научната дейност, на академичния състав с минимални наукометрични показатели, регистъра на реферираните и индексирани периодични издания в световноизвестни бази данни с научна информация, национален референтен списък на българските научни издания с научно рецензиране, регистър на издадените удостоверения APOSTILLE, регистър за академичното признаване и регистър за професионалните квалификации. От тази година поемаме и информационната система от регистри, която обслужва вис­шето образование – регистър на висшите училища, регистъра на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти, регистър на завършилите студенти и докторанти, регистър на банките, които предоставят студентски кредити, и регистър на издадените удостоверения за приемане на чужденци от трети страни за студенти, специализанти и докторанти в български висши училища.
Задачите ни са сериозни. Но с екипа на Центъра обичаме предизвикателствата, мотивирани сме да работим, и се стараем да се справяме успешно. Имаме и сериозната подкрепа от страна на Министерството на образованието и науката.
Тук е мястото да уточня, че регистрите, които поддържаме, съответстват на всички изисквания за информационна сигурност.
С изключение на регистрите за служебно ползване всички останали са с публичен достъп, уеббазиран потребителски интерфейс, актуализират се своевременно, а справки по различни критерии могат да се извършват в реално време.
– Имате още една нова задача – създаване и поддържане на Национално хранилище и портал за достъп до отворени данни с научна информация.
– Още една изключително важна задача, свързана с ангажиментите на България към Европейския облак на отворена наука и в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2018/790 на Европейската комисия от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение. Отделни научни организации и университети отдавна са се присъединили към Берлинската декларация (2002) за създаване на отворен достъп до научна информация. Към момента само някои от тях са изградили и поддържат собствени хранилища с отворен достъп до научна информация.
Идеята за отворения достъп до научна информация е резултатите от научните изследвания, които се извършват с публични средства, да бъдат публично достъпни. След като държавата и европейските фондове инвестират в науката, резултатите трябва да бъдат достъпни за всички и да се ползват от цялото общество.
Порталът ще съдържа информация за проектите, финансирани от Фонд „Научни изследвания“. Фондът ни предостави отчетите от всеки проект и публикациите, които са направени. Всичко това ще бъде на разположение чрез отворения портал за достъп до научна информация, така че всеки може да направи справка какво е направено по всеки проект и какви са резултатите.
– Със задна дата ли се прави това?
– Масивите са огромни, затова планираме да започнем с ретроспективен период 3 години назад за проектите, финансирани от фонд „Научни изследвания“. Другото, което правим, е да осъществим контакти със съществуващите институционални хранилища на публикации и резултати от научни изследвания, които имат различен хронологичен обхват. Такива хранилища имат например Софийският университет „Св. Климент Охридски“, БАН, Варненският медицински университет, Нов български университет, Тракийският университет, Медицинският университет – София, Стопанската академия – Свищов. Изгражданият портал ще „ожъне“ (събере) публикациите и данните от тези хранилища и това ще позволи те да се използват от едно и също място – от портала.
Националният портал ще дава достъп и до всички защитени дисертации от април 2018 г. насам. Тогава измененият ЗРАСРБ постанови в регистъра за академичен състав освен данните за защитената докторска дисертация да се прикачва и пълният ѝ текст.
По този начин всички защитени дисертации стават достъпни, разбира се, в съответния защитен PDF формат, при спазване на Закона за авторското право и сродните му права.
– Развива ли се Научно-техническата и педагогическа библиотека?
– Библиотеката е специализирана в областта на точните науки, техниката и на педагогическите науки, след като през 2006 г. приехме библиотеката на Националния институт по образование „Тодор Самодумов“.
Продължаваме да развиваме и двете библиотеки. А експертизата на библиотечните специалисти е много важна в поддържането на регистрите. Особено регистърът на академичния състав с минималните наукометрични показатели съдържа огромен обем библиографска информация. За първи път тази информация става изключително важна за представяне на научната дейност на един учен. И нашите библиотечни специалисти работят по верификацията на данните.
За голямо съжаление се попълват и подават некоректни данни, затова екипът ни е в помощ на учените данните да бъдат верифицирани и представени в коректния вид.
По-важно е, че обогатяваме фондовете и на двете библиотеки. Успяваме да набавяме литература от сферата на образованието и на възпитанието. Библиотеката ни има голям книгообмен с чуждестранни библиотеки. Тя се специализира в справките за цитирания и за импакт-фактор на научните списания. Като структура на МОН, имаме достъп до Web of Science и до Scopus. Имаме и абонамент за базите данни на EBSCO Publishing, така че специалистите от всички научни области от цялата страна се обръщат към нас. Дори в правилниците на някои научни организации е залегнало задължението справките за цитирания и импакт-фактор да се извършват от НАЦИД. Това е израз на огромно доверие и доказателство за качеството на работата ни.
Отказали сме се да събираме максимално пълен книжен фонд по научните направления, по които библиотеката ни е специализирана – това е невъзможно. Разчитаме главно на електронните ресурси. Те са универсални, не заемат място, но дават огромни възможности. За пример ще дам, че тази година сме абонирали Библиотеката за достъп до пълнотекстовата база данни от монографии на EBSCO Publishing. Това означава достъп до 180 000 монографии.
– Регистрите, които поддържате, ще „осветлят“ ли системите на висше образование и на наука?
– Безспорно ще ги осветлят, но на по-следващ етап. Сега задачата ни е да съберем и представим в пълнота информацията, като попълним регистъра на академичния състав. Първоначално информацията се въвежда от над 1000 оторизирани лица от научните организации и висшите училища. Подава се към нас, нашите експерти я верифицират и едва тогава електронният профил на лицето се „визуализира“ в интернет пространството.
Това е уникална информационна система, в която може да се търси информация по име, по професионално направление, по научна организация и висше училище.
Регистърът на академичния състав е незаменимо национално богатство, затова задача номер едно е да съберем цялата информация в пълнотата ѝ за всички учени. Оказа се например, че националната библиография, която се поддържа от Националната библиотека, не разкрива аналитично всички научни статии и не съдържа информация за всички книги. И всъщност на НАЦИД се пада задачата да създаде уникална информационна система, която съдържа първична библиографска информация за статии, студии, цитирания, учебници, монографии. Обемът е огромен. По последни данни става дума за милион и шестстотин хиляди библиографски записа (към края на декември 2019 г.
– б.а.). Затова казвам, че информационната система има огромни възможности. Въпрос на време е да бъде използвана максимално ефективно в различни аспекти.
Системата ни на работа вече е позната на висшите училища и научни организации и те добре знаят, че информацията към нас се подава веднага, в реално време. Впрочем още когато стартирахме първите регистри, проведохме десетки обучения, за да може колегите в страната да променят нагласите си за работа и при настъпване на промяна тя своевременно да се отразява.
– НАЦИД предлага и електронни услуги.
– Предлагаме електронни услуги от 2011 година. Днес те са над 30 и изключително много облекчават потребителите. Затова говори фактът, че се увеличава броят им. Следователно намерили сме правилния път, а хората не трябва за всяка справка и услуга да идват до НАЦИД. Всичко става онлайн, включително и заплащането на услугата там, където това е необходимо.
За пример, през 2017 г. сме имали 991 електронни заявки за услуги, през 2019-а числото вече е 2212.
В електронен формат могат да бъдат издавани и удостоверенията за призната степен на висше образование, за ОНС „доктор“ и НС „доктор на науките“. В момента работим по много интересен проект за заверка на образователни документи с електронно удостоверение APOSTILLE.
В създадения регистър за тях всеки един заинтересован, независимо къде се намира по света, може да провери дали апостилът е автентичен. В годишен порядък заверяваме с апостил над 21 000 документа.
Преходът от хартиен към електронен документ е дълъг процес. В много държави хартиеният носител си остава единствено валиден. А в Европейския съюз досега само Испания и Естония правят опити за въвеждане на електронен апостил.

Националният център по информация и документация е Национален център по академично признаване и мобилност в смисъла на Лисабонската конвенция. Присъединилите се към нея държави са 56 от целия свят. Те са в тясна взаимовръзка и са част от т.нар. мрежа ENIC-NARIС, или мрежа от национални информационни центрове за академично признаване и мобилност. Съвместно инициират и изпълняват проекти, които се финансират от ЕК, от Съвета на Европа и от други институции. Основно чрез проекти се разработва инструментариум, който подпомага признаването на дипломи за висше образование.
Под ръководството на НАЦИД завърши изключително успешен проект, благодарение на който са събрани образци на дипломи до началото на Болонския процес (за България това е 1995 г., когато е приет Законът за висше образование, с който се въвеждат трите образователно-квалификационни степени „бакалавър“, „магистър“, „доктор“). Очаквано образците на дипломи са изключително разнообразни. Базата данни помага да се определи дали една диплома е автентична и отговаря ли на държавния образец, без да се иска потвърждение от съответната страна.
В НАЦИД се пазят образци на дипломи от над 4000 чужди висши училища в електронен формат.

Свързани статии:

Фабиола Джаноти, генерален директор на ЦЕРН, пред в. „Аз-буки“: Науката обединява хората Училище с нищо несравнимо Димитър Асенов – директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Кризата е възможност и за развитие Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“: Ако не планираме добре, всъщност планираме да се провалим