"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Vocational Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Vocational Education
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2020 Брой 33, 2020

Въвеждат обучение за деца със загуба на слуха

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
12-08-2020
in Брой 33, 2020
A A
Обучението по специалния учебен предмет „Български жестов език“ ще започне от 15 септември 2026 г.,
въпреки че Законът ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.

Обучение по български жестов език като специален учебен предмет се провежда в специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, и за глухите ученици, обучаващи се в училищата от системата на предучилищното и училищното образование. За децата с подобни проблеми в детските градини се провежда обучение за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление. Това е разписано в проект на Закон за българския жестов език, публикуван от МОН за обществено обсъждане.
Българският жестов език се използва за целите на обучението и комуникацията в специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, е записано още в документа. Обучението по специалния учебен предмет „Български жестов език“ ще започне от 15 септември 2026 г., макар Законът да влиза в сила от 1 януари 2021 г. Обучението по предмета ще се извършва от педагогически специалисти с висше образование по специалности от професионални направления „Педагогика“ или по специалност „Българска филология“ от професионално направление „Филология“ с придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“.
В тази връзка е посочено, че „висшите училища осигуряват условия за подготовка на специалисти по български жестов език“.
На деца и ученици с увреден слух ще се предоставя съобразно индивидуалните потребности допълнителна подкрепа за личностно развитие и чрез българския жестов език от ресурсен учител, а при възможност и от профилиран ресурсен учител с цел пълноценно участие в образователния процес.
С текстовете в проектозакона се регламентира рязко увеличение на безвъзмездната преводаческа услуга от 10 на 120 часа годишно, като целта е достъп до пълноценна информация и комуникация, формирането на устойчиви нагласи за учене, пълноценно приобщаване и възможност за личностна и професионална реализация. Извън този лимит обаче на деца и ученици с увреден слух може да бъде осигурен преводач на български жестов език, ако за работа с тях не е определен съответният педагогически специалист. На допълнителни 60 часа безплатен превод на семестър пък имат право студенти и докторанти с увреден слух или сляпо-глухите.
Глухи и сляпо-глухи деца и ученици ще имат право да използват българския жестов език и при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование. Освен това българският жестов език може да се прилага и при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проб-
леми в комуникацията и езиковото развитие, които нямат нарушение на слуха, се посочва още в проекта.
Родителите ще се насочват към институциите, които да осигурят ранна подкрепа за личностно и езиково развитие на глухото или сляпо-глухото дете от медицинския специалист, установил слуховата загуба. Регионалните центрове за подкрепа процеса на приобщаващо образование, центровете за подкрепа за личностно развитие и специалните училища за ученици със сензорни увреждания ще предоставят информация и ще извършват консултации на родителите за осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. Те ще организират и провеждат и обучения за родители по български жестов език. При тези дейности те могат да взаимодействат с организации на и за хората с увреден слух.
В проекта се посочва още, че за ученици без слухова загуба може да се осъществява обучение за придобиване на допълнителна подготовка по български жестов език във факултативните учебни часове, а за децата без слухова загуба – в допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.
В текстовете на проекта подробно е разписано как и кой предоставя преводачески услуги от и на български жестов език. За това ще се изисква професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Ще се създаде и Списък на преводачите на български жестов език, който ще се поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Минималният размер на средствата за заплащане на един час безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език ще се определя с решение на МС по предложение на министъра на труда и социалната политика.
И още – държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигурят в срок до 31 декември 2022 г. превод на български жестов език извън осигурения лимит при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица.
Глухите и сляпо-глухите лица ще използват безвъзмездна преводаческа услуга извън лимита и при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ и при оказване на спешна медицинска помощ, както и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за МВР. С текстовете е разписан и механизмът за осигуряване на заявена безвъзмездна преводаческа услуга, като заявителят избира преводачите. Отказът от предоставянето на такава задължително се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Административно-
процесуалния кодекс.
Финансирането на дейностите, свързани с използването и развитието на българския жестов език, ще се осъществява със средства от държавния бюджет, бюджета на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена, европейски и международни проекти и програми и други източници. Средства ще получават и частни детски градини и училища, ако са включени в системата на държавното финансиране.
С преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се разписва изменение и в Закона за радиото и телевизията. В него се посочва, че „доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват превод на български жестов език за хората с увредено зрение или слух на новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Новинарските предавания с превод се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19 до 22 часа“.
Бележки, становища и предложения по проектозакона се приемат в:
дирекция „Приобщаващо образование“ – МОН (b.aleksov@mon.bg) до
8 септември 2020 г. включително.

 

 

Изпълнени ангажименти

В мотивите към проектозакона се отбелязва, че по една от дейностите по проекта на МОН „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. е осъществено научно изследване и е доказано, че българският жестов език е самостоятелен език. То аргументира хипотезата, че на територията на българската държава е възникнала лингвистична система, развивана и предавана от поколение на поколение чрез междуличностната комуникация на гражданите със слухова загуба. От 2018-а МОН периодично представя и новини на жестов език в сферата на образованието.
С предлагания Закон за българския жестов език се цели неговото признаване като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот. Законът гарантира независимост, равнопоставеност и достъпност на глухите и сляпо-глухите лица в обществения живот на страната чрез използването на българския жестов език. Той е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана от Европейския съюз през декември 2010 г. и от България през февруари 2012 г.
Приемането на тази законова рамка е част и от приоритетните мерки в Плана за действие на Репуб-
лика България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020). А в междуведомствената група за изготвянето му участват представители на глухата общност, на организации на и за хора с увреден слух и на различни институции.
С новия закон се предлага и създаване на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика. Той ще се състои от 14 членове – двама представители на МОН и един на Министерството на труда и социалната политика, двама хабилитирани преподаватели от академичната общност – лингвист и специален педагог, представител на БАН и на специално училище за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, двама преводачи на български жестов език и петима представители на общността на глухите хора и на сляпо-глухите хора. Членовете и организацията на работата на Съвета се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
МОН инициира и подкрепя и продължаващо научно изследване на граматиката на българския жестов език, научно изследване на детската лексика в българския жестов език, разработване на методическо ръководство за обучение по български жестов език в предучилищна и начална училищна възраст, разработване на методическо ръководство за подготовка на преводачи по български жестов език и на методическо ръководство за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация.

Your Image Description

Свързани статии:

Default ThumbnailПартньорството – полезният ход на всяка реформа Общественият съвет – тест за зрялост Default ThumbnailДецата с увреждания не могат да чакат На „ти“ с компютъра от III клас

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Реформи

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Цифровото образование в европейските училища

Next article

Небесни гости ни радват през август

Next article
Небесни гости ни радват през август

Небесни гости ни радват през август

В ход е дигиталното обучение

Рожден ден празнуват ботаниците в Балчик

Русенският с нова идея за маски

Русенският с нова идея за маски

Последни публикации

  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5-6/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2-3/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2024, година XXVI
  • Годишно съдържание  сп. Професионално образование,  том XXV (2023 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2023, година XXV
  • Vocational Education, Number 5/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 4/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 3/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 2/2023, Volume 25
  • Vocational Education, Number 1/2023, Volume 25
  • Annual contents of Vocational education journal vol. 24/ 2022
  • Vocational Education, Number 6/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 5/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 4/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 3/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 2/2022, Volume 24
  • Vocational Education, Number 1/2022, Volume 24
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование 2021 г.
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2021, година XXIII

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"