Преди да влезе публиката

Доброто изпълнение и добрата фотография не оставят безразлични

Патрисия ИВАНОВА

Имам удоволствието да открия самостоятелна изложба „Прима“ в сърцето на самата Софийска опера и балет. Там, където се случва магията на балета и атмосферата е напоена с танц, с музика, с история… Балетът има свой собствен език, както фотографията, и си заслужава да му се отдадеш и да потърсиш отговорите сам дълбоко в себе си.“ Така започва разговорът ни с Димитри Стефанов – фотографа, който предлага на публиката 30 кадъра от случващото се зад кулисите. „Бях там само известно време – казва той. – Не съм заснел живота, а само малка част от него.“

Изложбата „Прима“ се открива точно на 29 април – Международния ден на балета. Вдъхновени от примабалерината Марта Петкова, фотографиите разказват на посетителите на Софийската опера и балет за онова, което се случва, преди салонът да се изпълни с очакване за съвършенство. „Повдигнах крайчеца на завесата и надникнах – казва Димитри. – Изложбата представя най-човешкият и автентичен портрет на балетното изкуство и се надявам да вдъхнови младите хора да следват неуморно мечтите си, също както една примабалерина.“

Димитри е ексцентрична личност. Това се забелязва веднага и причината не е в цветните татуси по ръцете му, а идва от излъчването, поведението и думите му. На 36 години, той твърди, че вече няма време, и „натиска педала докрай“. Освен зад фотообектива стои и зад академията за документална фотография BECA Before Creating Academy. За три години към нея се присъединяват над 400 ученици и вече е разпознаваема като училището за документална фотография у нас.

„Дълго време мечтаех да имам възможност да предавам своята любов към фотографията на тези, които са готови да ѝ се отдадат – споделя Димитри. – Обучението в Академията се фокусира върху визуалното разказване на истории и предоставя образователни възможности на световно ниво. Нашата идеална цел е да откриваме нови хоризонти пред фотографията в България и да се превърнем в организация с международно значение.“ За да подкрепи творческото и професионалното развитие на студентите и да съдейства за една витална фотографска сцена в страната, през миналата година екипът на BECA учредява и BECA Foundation. Фондацията ще помага за развитието на цяла „екосистема“ от възможности за талантливи фотографи.

Докато работи с талантливите и будни младежи в Академията, Димитри Стефанов се убеждава, че визуалната комуникация е най-прекият път към техните възприятия. Това е причината да повярва, че чрез качествата на документалната фотография ще успее да доближи младежта и до света на балета и да провокира техните сетива. „Прима“ е история за усилието, повторенията, болката, но Димитри е дълбоко убеден, че добрата фотография не трябва да оставя зрителя безразличен, независимо дали му харесва, или не. „Мисля, че никой не би останал разочарован от нещо толкова честно и истинско“, казва той.
Когато хваща камерата за първи път, Димитри знае, че иска да разказва човешки истории чрез силата на фотографския разказ. Такава е и първата му изложба, озаглавена Not About Football. Тя представя аматьорски футболен отбор от покрайнините на Мадрид.

„Тези играчи бяха обикновени хора, които са мечтали да стигнат върха, но по една или друга причина не са успели – спомня си Димитри. – Но въпреки че не печелят милиони и не играят на големи стадиони, те също влагаха страст в играта и бяха като гладиатори на терена.“

Израснал и живял в Испания повече от 13 години, роденият в Плевен българин завършва магистратура по документална фотография във фотографското училище EFTI в Мадрид. Освен награда за фотограф на годината получава и най-ценния си урок – свободата да твори и да изразява себе си безстрашно. Но докато съчетанието на теория и практика в учебното заведение е перфектно според него, преподавателите поставя в графата „част от процеса“. Разбира, че най-доброто, което могат да постигнат, е да вдъхновят. „Всичко в този свят зависи от теб!“, убеден е Димитри, сравнявайки дипломирането си с отварянето на „голямо ветрило с възможности за развитие“.

Животът предлага различни истории и затова Димитри не дели фотографията на жанрове. Истории за футбол, за погребения, за любов – към всички подхожда по един и същи начин, макар че емоционалната натовареност на всяка от тях има различен заряд. „Преди години почувствах нужда да избягам от темата за смъртта и социалните проблеми, които бяха на фокус във фотографията ми по това време, и открих ново и различно вдъхновение в историите за любов – обяснява той. – В този тип фотографски разказ обаче подходът ми е коренно различен. Вече не се движа бавно, не мълча, а комуникирам постоянно, чувствам любовта, дишам от заобикалящата ме атмосфера и я превръщам в кадри. Щастлив съм, когато хората ме допускат до най-личните си моменти и „разголват“ душите и емоциите си пред камерата ми.“

В началото на 2020 г. в галерия „Синтезис“ Стефанов представя изложбата си „Вик“. Макар да твърди, че снима само в черно-бяло, защото „не вижда“ в цветове, фотографиите в тази изложба са в цвят. Може би причината е любовта и величествената Исландия, където са заснети кадрите. „Това е магичен пътепис, който съчетава суровия реализъм на документалната фотография и моя детайлен поглед към човешките взаимоотношения.“

Дали този почерк ще проличи и в най-новата изява на Димитри Стефанов, ще разбере всеки, който посети Софийската опера и балет. С идеята да заситят сетивата на публиката, която отива на представление, но получава възможност да се докосне и до авторските произведения на един фотограф, Димитри Стефанов и Софийската опера и балет дават шанс на изложбата „Прима“. Официалното откриване е на 29 април от 17 ч., два часа преди да започне романтичният балет „Жизел“ на Адолф Адам.