Сговорна дружина училище вдига

Град Шанън се намира в западната част на Ирландия, която в исторически и географски план много се различава от останалата част на страната. Първо, английското влияние там е по-слабо, а второ – природата е много различна. Преди време районът е бил изцяло фермерски, но с влизането на Ирландия в Европейския съюз и усвояването на различни еврофондове държавата решава да вложи средства в развитието на инженерните науки, биотехнологиите и фармацията. В Шанън се намира и второто по големина летище в Ирландия.

БУ „Васил Левски“ в Шанън е открито
през 2012 г. с 14 ученици

През 2000 г. голяма група от над 25 български авиоинженери пристигат в Шанън, за да работят в компании, свързани с летището и поддръжката на самолетите. Заедно с тях идват и други наши сънародници. Характеристиката на диаспората тук е, че голяма част от хората са с групова професионална ориентация – авиоспециалисти, автомонтьори, счетоводители, сладкари… Всички те са млади семейства с деца на приблизителна възраст 5 – 7 години“, разказва председателят на дружеството с идеална цел „Васил Левски“ и учредител на едноименното българско училище в Шанън Даниела Георгиева. Тя се премества да живее в Ирландия през 2001 г. Преди да напусне България, работи като преподавател в Минно-геоложкия университет и пише дисертация за защита на научна степен. По образование е инженер, а другата ѝ специалност е преводач на научно-техническа литература от английски на български език. В Ирландия завършва и още една специалност – „Устойчива околна среда“. Накратко, няма нищо общо с училищната дейност.
„Идвайки тук, се наблюдаваше една всеобща тенденция. Всички ние не бяхме наясно със себе си дали сме временно в Ирландия, или пък ще останем за по-дълго. И затова родителите носеха учебници от България и се опитваха сами да преподават у дома на децата си“, разказва тя. В този период в града все още няма добра комуникация със столицата на Ирландия – Дъблин. Липсва ѝ магистрала, а пътят Шанън – Дъблин е почти пет часа с кола. „И в тази неясна обстановка изведнъж чухме, че в Дъблин вече има българска организация – Български образователен и културен център за Ирландия (БОКЦИ), който организира съботно училище „Азбука“. Така започнахме да обсъждаме идеята за създаване на училище и в Шанън. Нужда от това определено имаше – децата растяха, а и нямаше как повече родителите да се правим на учители“, допълва моята събеседничка.

И така Даниела решава да извърви трудния път към създаването на училище. В това начинание не е сама, зад гърба ѝ са всички родители. Първото, което трябва да направят, е да учредят организация, която да стои зад училището. Така се ражда дружеството с идеална цел „Васил Левски“. За учредяването на училището много им помага и директорката на българското училище „Азбука“ в Дъблин – Зорница Гоган. Тя им обяснява изискванията на Министерството на образованието и науката, които трябва да следват, за да бъде регистрирано дружество и след това – училище. После с тях се свързва и председателката на БОКЦИ Татяна Аданова, която им предоставя допълнителна информация за самия процес и процедурите по регистрация.
„И така, в този момент осъзнахме нещо много просто – ще се организираме, ще си подготвим и подадем документите, но нямаме учител“, казва Даниела. Затова пускат обява за работа, но няма много желаещи. На интервю се явяват само две жени, които живеят на близо 200 км от града. Но за съжаление, и двете не владеят перфектно английски език, а това условие е от изключително голямо значение, защото трябва да преподават български на ученици с първи език английски.

„И точно в този момент дойде първото чудо: пуснаха магистралата Дъблин – Шанън. Така пътуването до столицата и обратно вече стана далеч по-лесно. Това допринесе и за второто чудо – намирането на преподавател“, споделя тя. Учителката от БУ „Азбука“ в Дъблин Алина Радева, която е и един от учредителите на същото училище, се съгласява да пътува до Шанън, да преподава на децата и там, както да бъде и директор.

„И така за 10 дни през май 2012 г. успяхме да сключим договор за ползване на класна стая в една от гимназиите в Шанън. Направихме застраховка, открихме банкова сметка, което беше доста трудно за дружество с идеална цел като нашето, и още куп неща. Всички заедно успяхме и се справихме – регистрирахме се и дори кандидатствахме по Националната програма на Министерството на образованието и науката в България „Роден език и култура зад граница“ и бяхме одобрени“, допълва тя.
В началото започват с 14 деца на сходна възраст с приблизително еднакво владеене на езика, но учителят е само един.
Класовете са смесени – друг избор няма, а занятията се провеждат в 11 уикенда. В продължение на две години учителката пътува всяка събота сутрин и се прибира в неделя.
„Това се оказа изключително натоварващо за всички. Децата бяха всеки ден на училище в Ирландия, а след това в събота и неделя посещаваха и българското училище“, разказва Даниела. Така се стига до момента, в който Алина Радева започва да преподава само в Българското училище „Васил Левски“ в Шанън, а броят на учебните уикенди вече може да бъде увеличен. Към момента в училището имат подготвителна група и ученици от I до XII клас. През настоящата – дванадесета поредна за тях учебна година, възпитаниците им са 24 на брой. Има две смесени паралелки, а занятията им са съответно в събота или в неделя, в зависимост от класа. Учебната година започва в края на август и приключва в средата на юни. Учебните им уикенди на година са 26.
Повечето от родителите пътуват от големи разстояния, някои по около два часа в посока, за да заведат децата си на училище. Едва три са семействата, които живеят в Шанън – останалите идват от други населени места.

„Предимството на малките училища е, че всяко дете получава почти индивидуално образование“, категорична е Георгиева. Самата тя също помага в часовете, докато Радева преподава на учениците новия учебен материал. „Алина е изключителен преподавател. Тя е и първата българка, получила лиценз да преподава и в ирландски училища. Справя се невероятно, а да работиш в смесен клас, не е никак лесна задача“, казва моята събеседничка.

Обикновено уроците протичат по следния начин. Първо децата се запознават с новата тема посредством интересна презентация. Но тя трябва да бъде представена хем достоверно, хем разбираемо за всички възрасти. След това задачите се разделят спрямо класа на децата. Така че за един учебен час учителката трябва да подготви няколко вариации на ход на урока. Разбира се, с наближаването на голям български празник занятията са насочени точно в тази посока. Но когато децата растат и живеят в друга среда, много трудно можеш да пресъздадеш духа и традициите на различните празници и обичаи. „Едно е всички да се вълнуват за настъпването на Бъдни вечер и да говорят постоянно за това какви ястия ще има на трапезата, друго е никой около теб да не е чувал за този празник“, обяснява Даниела. Истината обаче е, че през последните години местните жители на Шанън вече знаят много за традициите и обичаите в България. Учениците от БУ „Васил Левски“ са се погрижили вече за това.
Преди време школото създава две книжки Първата се казва „Аз обичам…“ и е издадена на български и ирландски. В нея децата са написали какво обичат в двете страни. Втората книга е „Мисли за България“, която отговаря на въпроса „С какво свързвам България“. Любопитното е, че отговорите са сходни, а изводът – повече от интересен: децата свързват родината си с храна. „И по-конкретно с баница“, смее се Даниела. Разказва, че храната се асоциира с отиването на гости на баба и дядо. За тях храната е връзката с рода и с произхода.

„Децата са първосигнални – казват това, което веднага им дойде наум“, допълва Георгиева. С усмивка разказва и друга забавна история.
По време на урок за Васил Левски ученик възкликва, че той е супергерой.
Българчетата в Ирландия не могат лесно да опишат неговия подвиг. За тях той не може да бъде пресъздаден с прости думи.
„Учениците ни говорят с голям ентусиазъм за България. Понякога дори се притеснявам, че им се създава идеализирана представа, което не е много добре“, завършва председателят на дружеството с идеална цел „Васил Левски“. Но важното е, че вече толкова години Дружеството и училището успешно създават и поддържат връзката с България – както на децата, така и на техните родители и като цяло, на сънародниците ни в региона.