Трилиони сензори плетат нервната система на Земята

За тях разказва д-р Цено Галчев, носител на награда „Джон Атанасов“ за 2015 г. Той дава отговор на въпроса какво представляват и за какво се използват микроелектромеханичните системи.

Микросистемите в комбинация с електроника представляват сензорни системи, които могат да приемат информация и да въздействат на тяхната околна среда – естествения свят. Механичните елементи са изградени непосредствено до транзисторите и електрониката, ползвайки същите процеси и производствени технологии. Едно от главните предимства на МЕМС системите е, че те разчитат на същото масово производство като микроелектрониката, която ги прави икономически достъпни. Те започват да се произвеждат през 60-те години. Едно от приложенията им днес е в автомобилостроенето. Някои от най-новите модели са оборудвани с около 95 МЕМС сензора – в гумите, двигателя, купето и на други места. Te измерват налягане, произвежданите газове, ускорение и други параметри. Един интересен пример е датчикът, който подава сигнала за отваряне на въздушната възглавница, без който най-вероятно тези съоръжения за безопастност биха били прекалено скъпи, за да се използват масово. В момента в Гугъл се разработва и леща за очи, с която постоянно да се наблюдава глюкозата при хора с диабет. Нивото на глюкозата се отразява в сълзотворната течност и чрез лещата може да се препраща информация към смартфон или друг уред. Това е вид МЕМС устройство за медицината – изцяло автономна безжична микросистема. „В смартфоните също има много МЕМС сензори. Повечето сензори в смартфоните са механични – казва д-р Галчев. – Докато идващата генерация от телефони със сигурност ще имат и газови, и химични сензори в тях. Те ще могат да се използват за различни цели – за опазване на околната среда, да се следи въздухът, който дишаме. По-следващата вълна ще бъдат биосензорите – технологии, които ще се интегрират по-тясно с човека и биологичния свят.“ „Моделът на безжичните технологии днес се променя – казва д-р Цено Галчев. – Интернет и достъпът до него в днешно време се променят. Вече го наричаме облака, а достъп до облака се постига чрез традиционни методи като рутери, но и чрез други агрегатори на информация, като телефони и таблети. Те, от своя страна, са свързани с редица информационни източници във формата на многото безжични устройства, които навлизат в нашия бит, като фитнес гривни, смартчасовници, дрехи, чрез които се получават биометрични данни от човека. В къщата може да има смартхладилник, който напомня, че млякото е свършило. Очакванията са да стигнем трилион сензора, монтирани в света, и да се изгради нещо като „централна нервна система на земята“. Сензорите са първичният елемент във всяка смартсистема и те позволяват на компютъра да комуникира с естествения свят.“

Четете повече в бр. 45, 5 – 11 ноември 2015 г.