От стогодишните носии до интелигентното земеделие

Над 40 проекта участваха във втората сесия на Ученическия институт при БАН.

Антропологическо изследване на стогодишна носия от варненското село Аспарухово и математическа разработка за принципите на интелигентното земеделие – това са само малка част от интересните теми на проекти, представени от ученици от цялата страна във втората сесия на Ученическия институт при Българската академия на науките. Сред темите бяха още компютърно приложение за управление на роботизирана ръка, уред за разпознаване на цветове, който може да помага на незрящи. Ученици представиха проект за ролята на чудесата в гръко-римския свят и изследване на влиянието на съвременните източници на осветление върху човека. Тази година подадените проектни предложения са 42, а темите са от най-различни области – история, изкуствознание, антропология, биология, химия, физика, математика, информатика и информационни технологии. Всяка разработка получава рецензия от учен, който е специалист в съответната област, както и оценка от специализирано жури. „Разликата между броя на участниците тази и миналата година е минимална, което показва устойчив интерес. Убеждаваме се от необходимостта от Ученическия институт – той дава форум за изява на младите хора с интерес към научни разработки. Със сигурност трябва да продължим инициативата занапред, защото тя е път да подсигурим новото поколение учени в страната“, коментира ръководителят на Ученическия институт акад. Петър Кендеров. Той припомня, че инициативата стъпва на дългогодишния опит на Ученическия институт при Института по математика и информатика при БАН. Запазен е форматът, но младежите вече могат да се изявяват във всички научни области. „Учениците представят изключително смислени разработки на високо ниво. Най-хубавото е, че те искат да ги представят, търсят контакти със специалисти от Академията. Надявам се през следващите години да разширим инициативата на ниво област, град или училище. За това могат да окажат подкрепа регионалните академични центрове, които в момента БАН създава“, казва още акад. Кендеров.

Четете повече в бр. 50, 10 – 16 декември 2015 г.