Летописът и летописта

Това състояние засвидетелства и Речникът на българския език, сравни: ЛЕТОПЍС м. и ЛЕТОПЍС, -та̀, мн. -и, ж. … Днес в славната летопис…; твоя героичен летопис… Макар че днес правилна е формата от мъжки род, любопитно е да изясним причината за варирането в рода. Изконно лексемата е принадлежала към склонитбен тип, обхващащ предимно имена от женски род, което проличава от руското лéтопись. С изпадането на краесловните ерове и затвърдяването на съгласните в български тя е преминала към имената от мъжки род и са се установили формите летописът, летописа, два летописа, летописи, подобно на думи като ръкопис, пътепис, послепис и др., които също са от мъжки род.
Летопис е славянска книжовна дума, която предава значенията на гръцките думи хронограф, хроника. Тя е сложна, с два корена от лѣто ‘година, време’ и пьсати ‘пиша’. Изразява средновековната представа за историята като низ от минали събития, започващи от сътворението на света, чрез които се осъзнава философията на битието, ролята на народите и владетелите. В старобългарски синоним е думата лѣтописьць, която освен ‘книжовник, който пише за историята; историограф’, назовава и самото историческо съчинение или ръкопис, отразили хрониката за дадени събития; кратка история.
Във време на засилен интерес към историята нека припомним, че на образованите книжовници от миналото и техните трудове дължим запазването на българската културна традиция през вековете.

Prof. Mariyana Tsibranska-Kostova
е професор в Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН.

 Четете повече в бр. 17, 24 април – 8 май 2019 г.

Свързани статии:

Влезна или вляза? За словотворчеството в езика ни Прилагателни, образувани от собствени имена – кога се пише главна буква? Правопис на съставни собствени имена: София Тех Парк или София Тех парк?