Мъглявината Пеликан в съзвездието Лебед

Доц. д-р Сунай Ибрямов – астроном от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, е тазгодишният носител на голямата награда „Питагор за млад учен“ заедно с доц. д-р Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Родом е от Шумен, където завършва специалността „Астрономия“. През 2012 г. се дипломира със златна значка от магистърската програма „Астрономия и астрофизика“ в Софийския университет.
В периода 2013 – 2015 г. е редовен докторант по „Астрофизика и звездна астрономия“ в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. През 2016 г. защитава дисертация на тема „Активност на звезди от тип T Tauri и сходни на тях обекти“. От април 2017 г.
е доцент в катедра „Физика и астрономия“ на Шуменския университет.

Сунай Ибрямов сбъдва детската си мечта да стане астроном, и сега вече е доцент
в катедрата „Физика и астрономия“ на Шуменския университет

Сунай Ибрямов започва да се интересува от астрономия от 14-годишен. По предмета „Физика и астрономия“ в училище им дават задача да напишат доклад на астрономическа тема. Тогава той намира учебник по астрономия, прочита го и неговото съдържание го „запалва“ по астрономията. Издирва и други книги на астрономическа тематика. Израства на село, където няма светлинно замърсяване и има възможност да се любува на тъмното небе.
Почти всяка нощ излиза в задния двор на къщата с книжка за съзвездията,
където са дадени и техните фигури и по тях се опитва да ги намери на небето.
„Беше много вълнуващо – спомня си д-р Ибрямов. – Така се научих да разпознавам ярките звезди и съзвездията и научих много интересни неща за тях. Да стана астроном, се превърна в детската ми мечта.“
Д-р Ибрямов признава, че заниманията му с астрономия му дават спокойствие и вътрешна удовлетвореност. Когато един астроном е на наблюдения, заставайки пред величествената красота на звездното небе, малко или много, игнорира земните проблеми, които го заобикалят, подчертава той. Изследването на далечни обекти, на разстояния стотици и хиляди светлинни години, удовлетворява поради факта, че колкото и нищожен да е човек пред Вселената, все пак е способен да разгадае частично нейните тайни.

От май 2017 г. той е директор на Астрономическия център към Факултета по природни науки на Шуменския университет. Той е създаден през 1997 г. с три основни функции: обучение на студенти, изучаващи астрономия; научноизследователска дейност; популяризаторска дейност. През 1999 г. е изградена астрономическа кула с 3-метров купол на покривната площадка на трети корпус на Университета, в която е поставен 15-сантиметров огледален телескоп. Благодарение на тази придобивка шуменската общественост има възможността да наблюдава с телескоп пълното слънчево затъмнение на 11 август същата година. През годините екипът на Астрономическия център участва в изпълнението на редица международни и национални образователни и научни проекти. По време на всяко интересно астрономическо явление Центърът осигурява свободен достъп до телескопите си за всички желаещи да го наблюдават.
След откриването през 2016 г.
на новата Астрономическа обсерватория на Шуменското плато популяризаторската дейност започва да се извършва там, а Астрономическият център сега се използва основно за провеждане на практически занятия със студентите.
„Астрономията е науката с най-много любители по целия свят – казва д-р Сунай Ибрямов. – Няма човек, който да не е погледнал нощното небе и да не е бил запленен от неговата магия. Почти всяко дете мечтае да стане космонавт или астроном. Макар че като пораснат, малцина избират да осъществят тези си мечти, интересът им към звездното небе остава за цял живот. В Шуменския университет имаме бакалавърска специалност „Астрономия и метеорология“, както и магистърска и докторска програма „Астрофизика“. При всяко интересно астрономическо явление или събитие организираме отворени врати в Астрономическата обсерватория с публични наблюдения, лекции и презентации. Освен това Обсерваторията е отворена и за посещения всяка седмица. Интересът от страна на големи и малки е изключително голям. Най-любопитни са децата и учениците, които искат да разберат повече за физиката на различните астрономически тела. Някои от тях избират да станат професионални астрономи, и се записват при нас в специалността „Астрономия и метеорология“.
Успоредно с преподавателската си дейност д-р Ибрямов провежда и научни изследвания. Често пътува до Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ за получаване на данни за обектите, които изследва. Наблюденията са най-приятната част от научната работа, категоричен е той. След това започва обработката на данни, интерпретация на получените резултати, писане на статии и др. По повод наградата „Питагор“ заявява, че много се радва, че работата му е оценена на такова високо ниво.
Основните научни интереси на д-р Ибрямов са насочени към изследване на млади звездни обекти. Това са новообразувани звезди, които се намират в ранните фази от еволюцията си.
В зависимост от първоначалната си маса тези обекти преминават през различни периоди на активност, чиито най-изявени прояви са промените във фотометричното им поведение с различна времева продължителност и амплитуда.
„От особено значение при изследването на млади звездни обекти са фотометричните наблюдения в различни дължини на вълната, които обхващат дълъг период от време – казва младият учен. – Моите изследвания са насочени именно към построяване кривите на блясъка на изследваните обекти и на тази база класифициране на тяхната променливост, описване на вероятните физически механизми, които са отговорни за промените във фотометричното им поведение, както и търсене на периодичност в изменението на блясъка им. Изследването на млади звездни обекти е важно за разбирането на ранните етапи в еволюцията на звездите и дава възможност за проверка на теорията за звездообразуването и на сценария за звездната еволюция.“
В периода 2016 – 2018 г. е ръководител на научен проект на тема „Многоцветно фотометрично поведение на звезди преди Главната последователност от избрани области на звездообразуване“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Проектът има за цел изследване на млади звездни обекти.
„Накратко ще разкажа за проучванията на една новообразувана звезда – V2492 Cygni, която се намира в мъглявината Пеликан в съзвездието Лебед. Изследвахме нейното фотометрично поведение в периода 2010 – 2017 г. Тя показва промени в блясъка си с големи амплитуди, които вероятно се дължат на променлив темп на акреция от околозвездния диск към звездната повърхност и закриване на звездата от околозвездна материя. Установихме, че двата типа събития могат да настъпят едновременно или поотделно, но кое от тях играе доминираща роля в промяната на блясъка ѝ, все още остава под въпрос и е тема за бъдещи проучвания. Изследването ни бе публикувано в престижното австралийско астрономическо издание Publications of the Astronomical Society of Australia. В началото на 2017 г. регистрирахме значително покачване на блясъка на V2492 Cygni, което сериозно надвишава максималните стойности, регистрирани след 2010 г.“
Д-р Ибрямов мечтае да направи нещо значимо в научната област, в която работи. Той участва в наблюдения на активни галактични ядра, провеждани от големи международни екипи с използването на голям брой наземни и спътникови телескопи. Благодарение на тези кампании се описват физическите параметри на изследваните обекти и разпределението на енергията им по целия спектрален диапазон. Ученият признава, че след младите звездни обекти любимите му астрономически обекти са мъглявините и галактиките, както и планетата Сатурн с нейните пръстени, които впечатляват всеки наблюдател с красотата си.