Как да се разминеш с Нобел

Много загадки и не по-малко истории от сцената на тазгодишния Фестивал на науката

Фестивалът на науката привлича вниманието на младите с атрактивни научни експерименти

Защо имам надежда за едно по-добро утре? Разказ за три жени астрономи и една база данни. Къде да търсим извънземен живот? Как да разпознаем фалшивите новини още преди да са сътворени? На тези и на много други въпроси отговор ще получите, ако изберете да станете част от Софийския фестивал на науката.
Софийският фестивал на науката 2021 се организира от Британския съвет под патронажа на Министерството на образованието и науката в партньорство със Столична община. Фестивалът е част от Календара на културните събития на София. Домакин е „София Тех Парк“, а дните са 15 и 16 май. На 17 и 18 май Фестивалът продължава за ученици в дигитален формат.
Баронеса Джейн ван Лауик-Гудол е сред знаковите имена в тазгодишното му издание. Английската приматоложка и антроположка е считана за най-големия експерт по шимпанзета в света. Гудол е известна най-вече с 60-годишното си изследване върху социалните и семейните отношения при дивите шимпанзета, чиято запазена територия е Националният парк „Гомбе“ в Танзания. Тя е сред малцината в света, защитили докторска степен, и то в „Нюнам колидж“ към Кеймбридж, без да е учила бакалавърска и магистърска програма. През 2002 г. Джейн Гудол е обявена за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.
Научната комуникация и популяризацията на науката винаги са били важни за нея, тя е чест лектор на фестивали и в медии. Това е световноизвестният учен проф. Джослин Бърнел. На Софийския фестивал на науката тя ще представи историите на три прочути дами астрономи, живели в периода 1750 – 2016 г. Самата история на Бърнел е впечатляваща. Като докторант по астрономия в Кеймбридж, тя случайно открива пулсарите и така отваря врати пред нов клон в астрофизиката. Всичко започва с построяването на огромния радиотелескоп в Кеймбридж, съставен от проводници, разпрострени върху 18 декара площ (приблизително размера на пет тенис корта). Предназначен е за търсене на бързо променящи се астрономически източници. През юли 1967 г.
уредът започва работа и Бърнел анализира данните от него под ръководството на Хюиш. Телескопът сканира цялото небе на всеки 4 дни и бълва данни, които заемат над 30 метра разграфена хартия на ден. Бърнел анализира данните ръчно, което е непосилен труд. През октомври забелязва аномалия – серия от пулсации, която може да се обясни с източник, който „изгрява и залязва всеки ден заедно със звездите“. Други сътрудници на Хюиш измерват пулсациите и откриват, че те сигнализират на всеки 1,3373011 s. Тази точност до
1 милионна част от секундата е учудваща, защото никой друг астрономически източник не сигнализира с такова постоянство. Изчисленията поставят източника на разстояние 200 светлинни години, далеч извън Слънчевата система, но все пак в рамките на галактиката.
Следва откриването на нови подобни сигнали от различни части на небето, които един научен репортер от английски вестник нарича „пулсари“. Бърнел смята, че е „ужасно име“, но пасва. Тя продължава да пише доктората си и в дисертацията си определя ъгловите параметри на близо 200 излъчващи радио-
източника. Ръководител на докторантурата ѝ е Антъни Хюиш, който впоследствие получава, заедно с Мартин Райл, Нобелова награда за физика през 1974 година „за пионерски изследвания в областта на радиофизиката“. Бърнел обаче не е призната от Нобеловия комитет като част от колектива откриватели, което предизвиква известни спорове от етичен характер.
Друг учен – професорът по астрономия Димитър Съселов, търси в своята лаборатория в Харвард доказателства, че животът на Земята не е уникално явление. А д-р Преслав Наков – професор в Катарския институт по компютърни науки, разказва за мегапроекта „Танбих“, чийто ръководител е. Проектът е разработен в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт, а целта му е да опази фактологичната точност и да ни предпази от фалшивите новини.
Богатата програма продължава с Роджър Хайфийлд – научен директор на Science Museum Group (група от шест научни музея в Обединеното кралство, включително Музея на науката в Лондон), гост-професор в Оксфорд. Той е първият човек, който отразява неутрон от сапунен мехур. Бил е научен редактор във в. „Дейли телеграф“ в продължение на 20 години, а през 2008 – 2011 г. е редактор в сп. New Scientist.
Теорията за Големия взрив е успешен разказ за създаването на Вселената. Но тя има много празноти и пропуски, най-очевидната от които е липсата на отговор на въпроса какво точно се е взривило. Този и други проблеми карат учените да търсят алтернативни теории. Жоао Магейжо – доктор по теоретична физика от Университета Кеймбридж и професор по физика в „Импириъл колидж“ – Лондон,
Обединено кралство, хвърля светлина върху тази тъмна материя.
Дороти Меткалф-Линденбургер споделя детската си мечта да лети в Космоса, която осъществява през април 2010 г.
Д-р Хавиер Кристобо поглежда към оборудването, техниките и трудностите при провеждането на изследователска работа чрез гмуркане, като стъпва на натрупан опит от 130 гмуркания в ледени води.
Списъкът с лекторите на Фестивала на науката продължава с още имена, експерименти и интригуващи теми. Достига връхната си точка с един юбилей – 15 години от началото на конкурса „Лаборатория за слава FameLab“ в България. За тези години чухме Бог по радиото – фоновото лъчение от Големия взрив, което звучи като бял шум. Чухме за идеята функциите да се нуждаят от психоаналитик и как те непрестанно преминават през върхове и спадове. Научихме за противоречивите чувства, които пробуди сборът на трите измерения на багажа в градския транспорт. И за женшенподобното растение във фосил, което доказва, че преди милиони години климатът по нашите земи е бил като този на съвременен Китай. Получихме отговори на уместните въпроси защо трака влакът, колко конски сили има магарето, каква е сакралната връзка между арнаутската чушка и Бай Ганьо? 15-ият рожден ден е и повод да си припомним за широко отворените очи на публиката, когато през далечната 2007 г. за пръв път чухме за персонализирана медицина на сцената на FameLab. И емоциите, които ни обзеха преди 14 години, когато положихме началото на международния финал на конкурса в Челтнъм, Обединеното кралство.