3 от 4 младежи от 92 страни без умения за работа

Държавите са изправени пред криза на работна сила, сочат данните от нов доклад на УНИЦЕФ

Почти три четвърти от младите хора на възраст между 15 и 24 години в 92 държави, за които има налични данни, не успяват да придобият уменията, необходими за работа. Това сочат данни от нов доклад, публикуван от Комисията по образование и УНИЦЕФ и подкрепен от инициативата Generation Unlimited. От УНИЦЕФ и от Комисията призовават за спешни инвестиции за справяне с нарастващата криза в обучението и уменията на децата в световен мащаб.
Докладът, озаглавен „Възстановяване на ученето: Доколко децата и младежите са в час с развитието на умения?“, включва анализи на развитието на уменията в ранна детска възраст, както и сред децата в начална училищна възраст и младежите. Данните подчертават ниски нива на умения сред децата и младежите във всички възрастови групи. Вероятността да притежават уменията, необходими за пълноценното им развитие и по отношение на бъдещите възможности за заетост, достоен труд и предприемачество, е най-малка при младите хора в страните с ниски доходи.
„Вдъхновеното и квалифицирано поколение от деца и младежи е от решаващо значение за просперитета, прогреса и успеха на обществата и икономиките. Въпреки това повечето деца и млади хора по света са били провалени от своите образователни системи, което ги оставя необразовани, немотивирани и неквалифицирани – сигурна комбинация за непродуктивност“, заяви Робърт Дженкинс – ръководител отдел „Образование“ в УНИЦЕФ.
В България близо половината (47,9%) от младежите на възраст между 15 и 24 г.,
или 315 149, не разполагат с базови умения, които са им необходими за средно образование. Това показват данни на международните оценявания PISA и TIMSS, както и проучвания за децата, които не се обучават.
А 44,5% от същата възрастова група, или 292 287, нямат и все по-необходимите в днешния свят дигитални умения.
Под „дигитални умения“ се има предвид умението да разбират и използват технологиите. То се измерва чрез дял на млади хора, които могат да изпълняват основни дейности на компютър. Например копиране или преместване на файл или папка, функции за копиране и поставяне, за дублиране или преместване на информация в документ, изпращане на имейли с прикачени файлове и трансфер на файлове между устройства.
Базовата грамотност и математическата грамотност, меките умения, включително уменията за живот, и социално-емоционалните умения, дигиталните умения, които позволяват на хората да използват и разбират технологиите, специфичните за професията умения, които подпомагат прехода към заетост, и предприемаческите умения са от съществено значение за просперитета на децата. Тези умения са от решаващо значение и за развитието на обществата и икономиките.
Поради големия брой младежи, които не посещават училище, и ниското ниво на придобиване на базисни умения държавите по света са изправени пред криза. По-голямата част от младите хора не са подготвени да станат част от днешната работна сила, се отбелязва още в доклада.
По данни на „Евростат“ (2021) 14 % от младежите в България са извън системите на заетост, образование или обучение.
А 120 000 деца в училищна възраст са в риск от отпадане от образователната система, показва проучване на МОН от 2021 г.
„УНИЦЕФ ще подкрепи Министерството на образованието и науката през следващите 5 години, така че да повиши достъпа до по-качествено образование и ранно учене за всяко дете и да въведе по-успешни механизми за предотвратяване на отпадането от училище. Фокусът на работата в новата ни програма ще бъде върху проекти и инициативи, чрез които младите хора, включително най-уязвимите, да развият необходимите им умения за бъдещето, които да им позволят да се включват в обществения и икономическия живот“, заяви Мария Янкова – програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ в България.
„За да дадем на младите хора най-добрия шанс да успеят и да възстановят загубите в обучението, дължащи се на пандемията, трябва да ги подкрепим цялостно. Но не можем да възстановим това, което не измерваме. Трябва да знаем къде се намират децата и младежите в изграждането на редица умения, от които се нуждаят, и да наблюдаваме техния напредък. Ето защо Комисията по образование, УНИЦЕФ и партньори работят за преодоляване пропуските в събирането на доказателства, включително за стартирането на Световния часовник на уменията, който да помогне за проследяване на напредъка и повишаване на осведомеността относно придобиването на умения от младите хора по света. Само така ще можем да насочим спешни действия за подготовка на това поколение за просперитет в бъдеще“, заяви изпълнителният директор на Комисията по образованието Лисбет Стър.
УНИЦЕФ и Комисията по образование призовават правителствата да осигурят на всяко дете качествено образование и да премахнат бариерите, които го излагат на риск от отпадане. Следва да се оценят нивото на знания и умения на децата и да се осигурят съобразени с тях допълнителни часове, за да им помогнат да бъдат в час с необходимите им знания и умения за живот и работа.

Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България:
Помогнахме на 13 000 деца

„Да расте здраво и силно, е право на всяко дете. Да бъде насърчавано, закриляно и образовано – също. От 75 години УНИЦЕФ се бори за това. Но през 2021-ва задачата се оказва по-трудна от всякога.“ Това заяви Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България, по Нова телевизия.
„Изминалата година беше изключително предизвикателство за всички деца по света заради пандемията, нарастващите нива на бедност, въоръжените конфликти и масовите разселвания. УНИЦЕФ работи в 190 държави. Били сме в много конфликтни райони, но толкова масово и скоростно разселване на деца не сме виждали, откакто организацията е създадена. Тоест от Втората световна война“, казва Кристина де Бройн.
За да помогнат на колкото се може повече деца, от УНИЦЕФ България полагат неимоверни усилия. Работят най-вече с деца в риск от бедност, от социално изключване или от изоставяне. Деца с увреждания, жертви на насилие или без достъп до образование. Проектът „Европейска гаранция за детето“ е създаден с цел борба с детската бедност. За година и половина от организацията достигат до повече от 13 хиляди български деца, 5 хиляди родители и 700 професионалисти. Подобрява се качеството на патронажната грижа за семейства с малки деца и качеството на ранната интервенция при деца с увреждания и трудности в развитието. Разширява се и достъпът до приобщаващото предучилищно образование.
Като част от работата на организацията през изминалата година от УНИЦЕФ посочват и две кампании, създадени с цел хвърляне на светлина върху проблеми и набиране на средства за решаването им. Първият засяга дигиталната грамотност на децата, а вторият – психичното им здраве.

Пандемията оказа огромно влияние върху психичното здраве на децата по цял свят, подчертава Кристина де Бройн. Най-вече заради изолацията, защото те я понасят много по-тежко. Следва да се създадат платформа и мобилно приложение в подкрепа на психичното здраве на децата.
Голяма част от усилията на организацията са насочени и към децата бежанци от Украйна, пристигнали у нас, и една от изключително успешните кампании е в тяхна подкрепа. По данни на УНИЦЕФ 3 милиона деца от Украйна са оставили дома си и живеят на друго място в страната. А други 2 200 000 са я напуснали, тоест 2 от всеки 3 деца. УНИЦЕФ създава 27 центъра, които се наричат „Сини точки“. Те са разположени по основните трасета на бежанската вълна. В тях психолози, социални работници и юристи помагат на бежанците. Там се идентифицират и непридружените, отделени от семействата си деца. Сините точки в България са пет – две в София и по една в Бургас, Русе и Дуранкулак. До момента там са подпомогнати 5000 бежанци.

Свързани статии:

Училищата в Белене готови за електронно обучение Среща на новатори Малките герои, които се учат да спасяват животи Как деца решават конфликти