Паметни български места в чужбина

Учени от Института за етнология и фолклористика – БАН, завършиха проекта „Конструиране на културно наследство зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“, осъществен с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. В рамките на Проекта е издадена и едноименна брошура, в която изследователите са включили едни от най-интересните случаи на възстановяване и поддържане на българско културно наследство в чужбина. По-подробно са разгледани някои примери, които дават представа за разнообразието на паметните места в чужбина.

Паметникът на хан Алцек в Челе ди Булгериа, Италия

Особено богато е българското културно наследство в съседните балкански държави, подчертават авторите на брошурата. Неговото идентифициране и реконструиране на територията на Република Турция е повлияно от политиката ѝ към културните следи от чужди народи. Някогашните обширни мрежи от обекти и свидетелства са свити и сведени до обозрим брой избрани места, насочващи към миналото. Българските паметни места са концентрирани изключително в Истанбул и Одрин, като тяхното запазване се дължи, на първо място, на активността на местните българи.
Към момента българските места в Истанбул включват Екзархийския дом и принадлежащия към него храм „Св. Иван Рилски“, Желязната църква „Св. Стефан“, метоха и църквата „Св. Димитър“ с българското гробище в кв. „Ферикьой“. В Одрин като български са отбелязани и поддържани църквите „Св. Георги“ и „Св.св. Константин и Елена“ и старото българско гробище. След 1989 г., и особено в началото на ХХI в. се правят постъпки за възвръщане по съдебен път на предишните екзархийски имоти. През 2003 г. България предявява претенции към 52 имота (църкви, ниви, пaрцeли и къщи) в Истанбул, Oдрин и Кърклaрeли (Лoзeнгрaд). Започнали почти веднага след края на социализма в България, пътуванията на тракийци до родните места на предците им са трайна практика за възкресяване на паметта за българското присъствие в областта. Отделни групи и организации полагат усилия за поддържане на българското военноисторическо наследство на територията на Турция.
С Беломорието са свързани биографиите на двама от най-почитаните борци за национално обединение – капитан Петко войвода, родом от Доганхисар, Дедеагачко, и Гоце Делчев, роден в Кукуш и загинал край
с. Баница, Серско. В Доганхисар има „мемориал“ с паметник и музей, посветен на капитан Петко. По стъпките на двамата революционери често вървят самостоятелно или групово организирани туристи. Други обекти, свързани с личността на Гоце Делчев и на Пейо Яворов, има в северните погранични райони на Гърция. Те са рядко посещавани поради липсата на обозначения и заради трудната им достъпност, както е при повечето паметни места, свързани с борбите за освобождаване и присъединяване на Македония, днес в по-голямата си част намиращи се извън България. Първият обект на поклонение е пещерата Капе в планината Славянка (или Алиботуш, дн. Орвилос в Северна Гърция). В нея Гоце Делчев пребивава няколко дни през пролетта на 1903 г. на път за Солун заедно с четите на ВМОРО от Серския революционен окръг. Никъде в района не е поставен знак, който да реконструира паметта за пещерата като „хайдушко сборище“ на дейците на ВМОРО. Следващият обект е с. Баница (дн. Кариес), Серско. Селото е свързано със сражението на 4 май 1903 г., в което загива Гоце Делчев. Последното място за посещение е гр. Кавала, който през 1912 г. в хода на Балканската война е предаден от турския градоначалник без сражения на воеводите Пейо Яворов, Михаил Чаков, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров. В града липсва паметен знак, който да ознаменува това събитие.
Територията на Северна Македония не се възприема като толкова чужда, колкото тази на останалите балкански страни, и местата на памет са осмисляни като доказателства за българското минало на страната. Местата за спомняне са свързани с националната история или личности – Илинденското въстание, български паметни места на военни подвизи, битки и сражения, военни гробища) – Дойран, Каймакчалан, Ново село и други.
Един от акцентите в брошурата е за личността на Мара Бунева.
В центъра на Скопие – столицата на Северна Македония, на Каменния мост над река Вардар на 13 януари 1928 г. е разстрелян сръбският управник Велимир Прелич – юридически съветник на Скопска Бановина. Разстрелян е от Мара Бунева (1901 – 1928) – българска революционерка, родена в Тетово, член на ВМРО, заради извършените от него унижения, зверства и произволи над местното българско население и студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация. На мястото на атентата е поставена паметна плоча още през 1941 г., но скоро след това е премахната. През 2002 г. е отслужена панихида в църквата „Св. Димитър“ и е поставена нова плоча, която в годините постоянно е обект на посегателства. Тя се превръща в символ на дискриминацията срещу македонските граждани с българско самосъзнание и придобива важна роля като обект за създаване на обществено място на българска памет в историята и политическия живот на Македония.
Българското наследство на територията на Република Сърбия в популярните представи е свързано най-вече със Западните покрайнини – ивица земя, населена с българи, присъдена на западната ни съседка с Ньойския договор (1919). В тази област паметните места за българите са неизброими, но вероятно най-забележителни са двата крайгранични манастира. Те са действащи и привличат туристически и поклоннически групи от България: Погановският „Св. Йоан Богослов“, построен вероятно през ХІV – ХV век недалеч от Цариброд, и Суковският „Успение Богородично“, изграден през ХІХ век на основите на средновековна обител на десния бряг на река Ерма в близост до Пирот.
Сърбия е исторически свързана и с Първата българска легия и живота на Васил Левски. Той е припознат като значим национален герой от българите в Босилеград и Цариброд. По случай годишнините от раждането и смъртта на Апостола край паметниците в тези градове (построени през 2005 и 2014 г.) се организират чествания от самите общности, но идват и организирани групи от България. В Белград, в парка „Ташмайдан“, през 2007 г. е открит паметникът „Първа българска легия“ с барелефи на Г. С. Раковски и Левски.
Друг акцент в брошурата е за т.нар. Босилеградски погром през май 1917 г. Тогава паравоенно сръбско формирование, в отговор на преди това потушеното от българската власт Топличко въстание (26 февруари – 25 март 1917 г.), прониква на старата територия на Царство България отпреди включването на страната в Първата световна война през 1915 г. В резултат от акцията са убити 32 души, изпепелени са и 317 къщи в селата Горна Любата, Долна Любата, Долна Лисина, Горна Лисина, Топли дол, Горна Ръжана, Долна Ръжана и в Босилеград.
Неколкократно през новото столетие, особено около честването на 100-годишнината от Балканските войни (2012 – 2013 г.) и Първата световна война (2015 – 2018 г.), организации на българи от Западните покрайнини отправят призиви „за отбелязване и почитане паметта на жертвите и национално помирение между българи и сърби“. От 2015 г. насам всяка година на 15 май в
с. Долна Любата се прави възпоменание на всички жертви на т.нар. Босилеградски погром. Тогава се поставя началото на тази нова традиция.
Дом на десетки паметници, свързани с българското възрожденско наследство и националноосвободителното ни движение, е и Букурещ. Повечето от тях не са отбелязани или връзката им с българите и България е премълчана или неглижирана. Но по-важните са обект на постоянни туристически посещения и специално организирани поклонения от България. В най-големия парк на румънската столица – „Михай ІІ“, наред с бюстове на световни творци като Леонардо да Винчи, Виктор Юго, Михаил Глинка и др. са издигнати почти един до друг паметници на Христо Ботев (1953 г.) и Васил Левски (2001 г.). На фасадата на порутената сграда, в която двамата революционери прекарват
една тежка зима – Солаковия хан, стои паметна плоча, отбелязваща, че там Любен Каравелов е имал печатница. Паметна плоча с барелеф на Левски стои на стената на жилищен блок на мястото, където Апостолът е бил упълномощен от Българския централен революционен комитет да ръководи освободителната борба.
Друг българин, свързал съдбата си с Букурещ и удостоен с паметна плоча, е свищовският благодетел Димитър Хадживасилев. Безспорно най-сериозно признание румънската столица е отдала на братята Евлоги и Христо Георгиеви – меценати и големи дарители не само в България. Гробницата им доминира гробищния парк „Шербан вода“, където е погребан и Георги С. Раковски наред с редица други българи.
Българско население е имало и в редица градове в Северна Добруджа
и днес там те развиват своята културна и политическа дейност. Българската църква в Букурещ е била в комплекс с училище, салон и общежитие. В средата на ХХ век е съборена по градоустройствени причини срещу обещано обезщетение от румънските власти, което и до днес не е получено.
В раздела „Исторически следи и цивилизационни приноси“ авторите на брошурата разказват за места и събития, свързани със средновековната ни история – гроба на цар Самуил, лобното място на цар Ивайло и други. Любопитно е, че първият паметник на български владетел извън пределите на България е издигнат в южноиталианското градче Челе ди Булгериа, намиращо се в подножието на планина Булгериа, област Салерно. Самото име на града (в превод „Българските килии“) подсказва, че селището е свързано по някакъв начин с българската история. Според легендата произлиза от множеството монашески килии, които е имало в планината. В едни предания се твърди, че са принадлежали на български монаси, дошли през Средновековието, а в други – на гръцки.
Паметникът изобразява хан Алцек и е открит на 7 юни 2016 г.
Много са и поклонническите места и маршрути, свързани с паметта за св. Кирил и Методий – Рим, Микулчице, Елванген, Рейхенау и Регенсбург.