Защо ликува Слав Петков

Под негово ръководство младежи с интелектуални затруднения доказват, че всеки може да бъде герой

За първи път България изпраща състезатели със синдром на Даун на световно първенство по спортна гимнастика. Слав Петков е техен треньор, мениджър и най-близък човек. За него казват, че само благодарение на огромното му сърце и на екипа, който създава, децата с интелектуални затруднения у нас имат шанс да заемат достойно място в живота. Срещата на Слав с в. „Аз-буки“ се осъществява благодарение на Агенцията за хора с увреждания.

Петя НИКОЛОВА

Арни е аутист, който обича да се качва нависоко. Катери се по дърветата, а щом успее да се измъкне от погледа на брат си, се изкачва на най-високата водна кула в града. За ролята на Арни във филма „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993) 17-годишният Леонардо ди Каприо прекарва няколко дни в дом за тийнейджъри с умствени проблеми, като общува с тях и наблюдава поведението им. Напълно реалистичният и завладяващ образ носи на актьора първата номинация за „Оскар“ и за него започва да се говори.
Когато през 2015 г. Слав Петков отива на басейна на 131. ОУ в София за първата си практика с деца с увреждания, току-що е завършил магистратура по адаптирана физическа активност в Националната спортна академия. Сломен от това, което вижда, не предполага, че 7 години по-късно ще бъде председател на Федерацията по адаптирана физическа активност (ФАФА). Децата в центъра, който ръководи, носят на България златни медали от международни турнири за хора с интелектуални затруднения и за тях вече се говори. Медиите пишат и разпространяват доб-
рата новина – Радена, Емилиян, Александър, подобно на Арни от филма с Леонардо ди Каприо, се изкачват нависоко, само че на най-високото стъпало на почетните стълбички.
В квартал „Орландовци“ в София днес има социален център, в който 25 деца с интелектуални затруднения – предимно със синдром на Даун и аутисти, се подготвят за високи спортни постижения.
Започват сутрин с тренировка, имат посещение при психолог, обучение по общообразователни предмети.
След това тренират в НСА със специалисти. И така от сутрин до вечер – сериозна подготовка и натоварена програма. За да се стигне до онези няколко минути в ефира на националните медии, когато всички българи ще видят родния трибагреник и ще чуят българския химн. Има защо да ликува Слав Петков. Пътят, който извървява, тръгва от нищото.
„През 2015 г. в България никой не развива спорта за хора с интелектуални затруднения на професионално ниво – разказва Слав. – Никой не желае да се занимава, няма държавна политика, а да не говорим за реализацията на тези хора. Започнах с европейски проект, който осигури средства за началото, но когато приключи и парите свършиха, институциите вдигнаха ръце. И какво трябваше да направя? Да изгоня децата?“
С търсене на спонсори, с редовни посещения в кабинетите на министерства и благодарение на подкрепа от Агенцията за хората с увреждания Слав Петков създава тухла по тухла център, в който дава смисъл на всекидневието на децата с увреждания и ги прави шампиони. Радена Ангелова вече има над 10 златни и сребърни медали в различни категории от международни първенства. На Световното първенство за атлети със синдром на Даун в Чехия тази година тя печели бронзов медал на 400 м гладко бягане – първият медал за България от такова състезание.
На Европейските летни игри VIRTUS-2 Радена грабва 2 златни медала – на 100 м и на 800 м, а Александър Асенов – бронзов медал в дисциплината 100 м мъже. Алекс носи сребърен медал от спринта на 60 метра в редовния старт при юношите, родени през 2009 г., на провелото се на Националния стадион „Васил Левски“ през тази есен състезание от лекоатлетическия проект YouthRun4Health. В масовия старт (бягане 2 км) участват Марио Антонов, Емилиян Костадинов, Стефан Минков и Виктор Караджов – всички от отбора на ФАФА.
„Те имат мечти и това се вижда – казва Слав Петков. – Независимо че са с увреждане, определено знаят, че гонят резултати и се готвят да спечелят медали. През 2021 г., въпреки че още не бяхме лицензирана федерация, се свързах с Международната спортна федерация за хора с интелектуални увреждания и с подкрепата на Министерството на спорта
включихме България в семейството на държавите, които подготвят състезатели
с интелектуални затруднения
и участват
на международни турнири.
От тази година вече имаме и първите състезатели със синдром на Даун и аутизъм, покрили квалификационните норми заедно със спортисти без увреждания.“
Така, стъпка по стъпка, успехите започват да идват. Но първият успех в работата на Слав е Боян. Момчето е със синдром на Даун, говори, но е неактивен. Днес е напълно различен. Слав твърди, че прогресът нас-
тъпва бързо благодарение на успешната методика, която са разработили в Центъра. Екипът интегрира няколко деца, с които работи усилено и ги превръща в лидери. След това те сами интегрират новопостъпилите.
„В момента има едно момче, което е на интеграционна програма – казва Слав. – Много буен младеж със синдром на Даун, който втори месец е при нас и вече се чувства много добре.“
Освен спорта, който е основна дейност на Центъра, екипът на Слав обучава децата по общообразователни предмети. С изключение на тези, които посещават специализирани училища, всички останали имат часове по математика, география, история. Защото спортът изисква от тях да могат да мислят, да умеят да правят стратегии. „Развиваме децата и на ментално ниво – обяснява Слав. – Работим много не само по европейски проекти, но и по програма „Еразъм+“. Когато успеем да се финансираме, ходим на лагери. Благодарни сме на Агенцията за хора с увреждания, защото им висим на шията като воденичен камък вече седма година. Но от 10 октомври т.г. най-накрая сме със статут, имаме лиценз като официална Федерация за адаптирана физическа активност. Борихме се 4 години, а две години и половина работихме напълно безвъзмездно, без абсолютно никакви средства, но в крайна сметка успяхме.“
Сега в Центъра в София се подготвят за Световното първенство по спортна гимнастика за младежи със синдром на Даун. Радена Ангелова и Емилиян Костадинов ще представят България в Италия от 1 до 4 декември и ще се състезават с участници от 21 страни. Само за 3 месеца двамата младежи подготвят съчетанията си, без преди това да са се занимавали със спортна гимнастика.
В залата идват специално за да ги насърчат, олимпийският медалист Йордан Йовчев и президентът на Българската федерация по спортна гимнастика Красимир Дунев.
„Все още не мога да очаквам успехи в гимнастиката – казва Слав. – Далеч сме от добрите постижения. В леката атлетика сме добри, Радена е „страшилището“ в леката атлетика. Но спортната гимнастика е много труден спорт. Сега поставяме основите му. Затова отиваме на световното, за да изградим мрежа, а не да спечелим медали. Самото участие за нас е голям успех.“
Подредените в редица младежи, които започват сутрешната си тренировка в залата на социалния център, будят възхищение с показаната дисциплина, с ведрото гостоприемно отношение и желанието да изпълнят всичко, което изискват от тях учителите и треньорите им. Извън залата обаче, в двора на Центъра, има още едно място, където всеки може да ги срещне.
Това е социалната сладкарница, наричана още „малката къщичка“. В нея младежи с интелектуални затруднения работят на трудов договор. Правят кафе, поднасят го, косят тревата в двора, поддържат цялата градина.
И за труда си получават заплата. Дали се справят? „Справят се отлично – отговаря Слав. – Помислихме и за това. Как тези хора да се чувстват полезни, а не аутсайдери и същевременно да не бъдат в тежест на държавата. Държавата трябва да ги интегрира, да ги приобщи, за да ѝ бъдат полезни. При нас философията е, че само когато работиш и си полезен, тогава си човек. В социалната сладкарница работят 6 души. За тях това е много важно. Никога не са предполагали, че ще стигнат дотук.“
Най-малкият член на Центъра е 10-годишно момче със синдром на Даун, пристигнало от Украйна заедно с майка си, която е бесарабска българка. Още 10 младежи са кандидати за включване към семейството на Слав. А то се увеличава. Заедно със съпругата на треньора, която също се присъединява, е и 14-годишният им син, който непрекъснато помага, въпреки че на бащата не му остава много време за него. Като „Агент на промяната“ – награда за добротворчество и позитивна промяна, която получава през 2020 г., Слав Петков продължава мисията си и гради доверие – както у хората с увреждания, така и у специалистите, които работят с тях. Успехите и постиженията им ще променят мисленето и България ще разбере потенциала и възможностите им.