Битката на XXI век е за човешки капитал

През XXI век голямата битка при развитите общес­тва, а след това и при останалите, ще бъде не толкова за територия, не за ресурси в традиционното им схващане, а за човешки капитал. Онези, които инвестират в човешки капитал днес, те ще берат плодовете утре.“ Това заяви демографът доц. Георги Бърдаров по време на IV национална конференция „Бизнесът и регионите – Устойчиво развитие“ в София. Форумът, организиран от списание BGLOBAL в партньорство с Националното сдружение на общините, Българската стопанска камара и Института за пазарна икономика, представи работещи модели на успешни сътрудничества и дългосрочни стратегии.
„Въпреки че често ме определят като единствения демограф оптимист в България, тенденцията у нас не е никак позитивна. Има коефициент на демографско заместване, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст годишно колко души влизат в групата на активното работоспособно население. За България през 2001 г. този коефициент беше 100 на 124. Днес той е спаднал до 100 на 62, а имаме и региони – например Видин, където той е 100 на 40“, споделя доц. Бърдаров.
По думите му, на негативната демографска картина влияят няколко фактора. Сред тях е спадащата навсякъде в развитите страни раждаемост. Според него налице са три нови демографски модела на поведение на хората през XXI век: все по-устойчиво ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, все по-ускорено застаряване на населението и глобално разместване на население.

Друг голям проблем за демографията на България е свързан със свръхвисоката смъртност у нас, посочи още доц. Бърдаров. „Страната ни е на първо място в света по смъртност. Това са данни на ООН и Световната здравна организация. Ние имаме община – Бойница, със смъртност над 51 промила. Не намерих административни единици дори при конфликти, които да имат такава смъртност“, заяви той.
Въпреки тези процеси изследователят заяви, че позитивната демография е възможна, но трябва да се приложи комплекс от мерки, които да променят социалната среда. „Ако не вземем мерки днес, това ще ни доведе до следната ситуация: към 2050 г. население на България от порядъка на 5 – 5,5 млн. души, от които в пенсионна възраст ще бъдат около 1,5 млн. души. Още около 1 – 1,2 млн. души ще бъде ромското население, което, ако се запази сегашната образователна структура – над 85% да имат по-ниско от средното образование, това означава още един милион без образование, или 2,5 млн. души няма да бъдат активни на пазара на труда. Такава социална бомба не може да издържи нито една икономика и общество“, обясни доц. Бърдаров.

Неговата визия за справяне с тази криза е седемстъпкова прог­рама, която засяга всички сфери на обществения, политическия и икономическия живот.
Първа стъпка е радикална промяна на образованието. „Живеем в свят, който е коренно различен. Образователната система, която ползваме, просто е пригодена за друг свят и други реалности. Ако не мотивираме младите хора на ниво средно и висше образование да останат да живеят в България, няма как да направим това впоследствие“, коментира изследователят. И добави, че в средното образование задължително е преминаването към финландския модел. По думите му, той е адаптивен към съвременния свят. В него отсъства желанието за елитни училища. Няма го огромния стрес при кандидатстването след VII клас. Училищата предлагат еднакви условия и възможности за учениците. Залага се на придобиване на гъвкавите умения на XXI век, които са от полза след това, независимо какво ще завършиш и ще работиш. „Винаги ми е харесвало тяхното мото: „Имаме два пътя – да подготвим децата за изпитите или за живота. Ние избираме втория!“, отбеляза доц. Бърдаров.

Според учения финландският опит е приложим у нас, ако се адаптира както трябва към местните условия и възможности. Той посочи като пример за подобна успешна трансформация проекта „Първокласно начало“ в Бургас. Той започва през учебната 2018/2019 г. в I клас и постепенно включва и следващите класове. Основава се на равнопоставеност в материалната среда независимо от училището, формиране на гъвкава учебна среда, постигане на баланс в прилагането на модерни технологии и класически методи на преподаване и развиване меките умения на XXI век.

Друг акцент за промяна е прилагането на дуалната форма на обучение. „Влизал съм в професионални гимназии, където базата е все още от 80-те години на миналия век. Често казват, че сме имали дуална форма чрез бившите техникуми и СПТУ – да, имахме я и тя работеше в онова време. А ние се нуждаем от нещо, адекватно на днешното време“, отбеляза изследователят.

Особено важна е и по-тясната връзка между бизнеса и висшето образование. По думите на
доц. Бърдаров е абсурдно академичните среди да не водят диалог с бизнеса, да не развиват сътрудничество с него, а студентите да започват почти от нулата, когато влязат в практиката. „Това е недопустимо, това е загуба на време и ресурси“, категоричен е ученият.
Радикални промени са необходими и във функционирането на системата на здравеопазването. Както и в доходите, които с ускорен ръст да доближат адекватните на съвременния развит свят възнаг­раждения. Защото България се намира в отворен свят и на този общ пазар се конкурираме с всички държави в него.
Не на последно място, нужно е изграждането на инфраструктура на регионално ниво. При това не само транспортна, но и в социалната сфера – детски градини, училища, болници. „Плачевна е инфраструктурата в региони, които са най-демографски депресивни – Северозападна България, Централна Северна България, района на Странджа – Сакар и Краище. Ако се задържат тези тенденции, през 2050 г. 69 процента от територията на България ще бъде демографска пустиня. И това е скандално срамно – коментира доц. Бърдаров.

И допълни: – И тук има позитивни примери – например община Чав­дар. Ако хората мислят адекватно, имат визия за бъдещето, се случват наистина чудеса. Това село е сякаш сте в Австрия или Чехия – с инфраструктура, с цялостната среда, с дигитални млади номади, които са се заселили в него, без да имат някаква потомствена връзка с Чавдар. Значи – може.“
В заключение доц. Бърдаров обобщи, че единственият път за справяне с демографската криза е увеличаване дела на младото активно население, образовано и квалифицирано. „Раждаемост няма как да вдигнем рязко по никакъв начин – такива са репродуктивните нагласи. Необходими са няколко стъпки в тази посока. На първо място, да създадем условия на младото население у нас и да го стимулираме да остане да живее и да се развива в България. На второ място, е потенциалът на българската диаспора в Украйна и Молдова. На трето място е българската емиграция в западните страни (предимно Западна и Централна Европа) – там има желание за връщане, но няма тенденция за това, докато у нас не се променят условията, които са ги подтикнали да емигрират. И на четвърто място са образовани, квалифицирани млади хора от трети страни и други континенти. Това винаги се приема много рязко и негативно, когато го кажа, но такъв е светът днес“, заяви изследователят.

Красимир Вълчев, председател на Комисията по образованието и науката в 49. НС:

Образователната ни система е фокусирана върху обема на усвояваните знания, а не върху качеството им. Това води до натрупване на дефицити и демотивира децата, особено по математика. Учебните програми в средното училище, въведени през 2016 г., сякаш възпроизведоха стария модел, при който, като предоставяш все повече знания, очакваш, че те ще се трансформират в умения.
Програмите трябва да са по-рамкови, да се плетат хоризонтални умения, да бъдат освободени от прекомерна фактология, а оценяването да не е за заучаване, а за свързване на знания. Необходимо е да се съобразят и със скоростта на развитието на детето.
Обучението в училище трябва да е свързано със скоростта, която може да понесе всяко отделно дете. Още повече, немалка част от децата идват от семейна среда без отношение към образованието или майчиният им език не е български, което още повече намалява тяхната скорост.
Учебните планове и програми трябва да се променят по-бързо. И ако досега пирамидата е била насочена към по-специализирани знания, сега започва да се жертва специализацията и да се набляга на основата, за да може да се надгражда повече. Защото младите хора ще сменят професии по 2 – 3 пъти през живота си и трябва да учат през целия си живот. Който може да върши много неща, по-трудно ще бъде заменен от изкуствения интелект от този, които умее само едно.
В същото време, колкото повече се дигитализираме, толкова повече трябва да се хуманизираме. Децата трябва да бъдат подготвени за дигитални създатели, не за дигитални консуматори и ползватели. Затова трябва да скрием екраните от тях в ранна детска възраст.

Свързани статии:

Виртуална разходка из миналото Екоерата на младите иноватори Корен нямаш ли, плод не връзваш Близо 800 000 лв. компенсации за деца без място в детска градина