Базата в Антарктида отваря преди Коледа

„Планът ни е да отворим българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън около 20 декември с нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, на който се предвижда три дни по-рано да сме се качили от Аржентина.“ Това казва в интервю за БТА Камен Недков – командир на Базата в рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция.

Научноизследователският кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава на 8 ноември от Морската гара във Варна за втората си експедиция до българската антарктическа база. Командир на кораба отново е капитан втори ранг Николай Данаилов, а екипажът е от 34-ма военнослужещи, сред които и четирима курсанти от Висшето военноморско училище. На борда ще пътуват и още 22-ма души – логистици, учени и строители.

След достигане на о. Ливингстън първи на брега ще слязат логистиците, които ще пуснат в действие всички машини. Ще започне и разтоварване на багажа, който се намира на кораба. Той включва както храна, така и специализирана екипировка, уредите на учените, също и огромно количество строителни материали за изграждането на новата лабораторна база, на която миналата година успешно бяха отлети всички основи.
„Тази година задачата е да изградим цялата сграда – както стени, таван, така и прозорци и врати. Сградата трябва да бъде затворена и да не бъде повлияна от метеорологичните условия там през зимата“, обяснява още Недков. Построяването на новата лаборатория ще позволи на учените да извършват първично обработване и консервиране на взетите в рамките на различни проучвания проби, което досега не е имало възможност да се прави на базата. Закупена е и нова апаратура за кораба, която също ще позволи да се извършва научна дейност.

„На базата ни освен лабораторния блок, който ще бъде изграждан, имаме задача да инсталираме нова пречиствателна станция за отпадните ни води. Имаме задача да изградим и ново водоснабдяване, което ще се реализира с любезната помощ на две компании“, разказва още командирът на българската база на остров Ливингстън. Голяма търговска верига пък е спонсор и предоставя храната за кораба и за базата. Друга компания осигурява за поредна година зимната екипировка на антарктиците ни.
„Наша основна задача, след като стоварим всичко от кораба, е да успеем да натоварим на борда целия отпадък, който може да бъде рециклиран, и да го върнем в България. Започнахме това миналата година, тази година очакваме да го завършим на 100 процента и всичко излишно, което е на базата, да бъде докарано в България и да бъде рециклирано“, обяснява още Недков.

А по колко научни проекта се предвижда да работят българските учени през тази година? Камен Недков уточнява, че има 11 проекта, като четири от тях са на чужди държави, а останалите седем – на български учени. „Очакваме в идните седмици да постъпят още проекти, които да бъдат одобрени и да ги включим към предстоящия сезон“, коментира командирът на базата ни.

По думите му, цялата експедиция се очаква да продължи около 90 дни, в което време да се извършат всички поставени задачи – както логистични, така и научни. „Корабът по план-график трябва да отплава по-рано, в средата на февруари. Плаването до България е около 45 дни, при добри метеорологични условия, разбира се“, отбелязва Камен Недков. В отговор на въпрос колко групи българските учени ще пътуват до Антарктида, Камен Недков споделя, че основният превоз е с нашия изследователски кораб, но има уговорки с други страни. Това са Испания, Бразилия и Турция, с техни самолети или кораби да има трансфери на учени и логистици към и от нашата база. „Имаме вече уговорени шест различни трансфера, които да се случат през сезона“, уточни той.

Командирът на антарктическата ни база коментира, че очаква за поредна година соларната фотоволтаична система да осигурява голяма част от нужната електроенергия за нормалното функциониране на българската база. Ще работят и българският параклис и пощенската ни станция на остров Ливингстън. „Параклисът функционира и всяка година го отваряме, имаме няколко събития в него. Пощенската ни станция тази година отново ще работи и очакваме засилен интерес от базата към България, но е възможно и обратното – от България да бъде изпращана кореспонденция към базата.
В последните няколко години имаме интернет връзка в базата ни“, казва Камен Недков. Тя е ограничена като скорост, но е предостатъчна за комуникация с близките на членовете на експедицията, както и за да могат учените да извършват справки или да осъществяват връзка с други свои колеги, за да бъдат много по-адекватни към конкретните проекти, по които работят.

Командирът на базата обяснява, че всеки проект изисква специфично логистично обезпечаване. „Нуждите на всеки проект са строго индивидуални и се налагат индивидуален подход и креативност за осъществяването им. Има проекти, за които трябва подпомагане във водата с лодки „Зодиак“. Други изискват екип от логистици за придвижване и монтиране на апаратура по ледниците около базата, което се случва със зимни шейни или с туринг ски с колани. За други проекти трябва да се направят палаткови лагери на отдалечени от базата ни места. Достигането на тези точки понякога е възможно само с кораба „Св. св. Кирил и Методий“, обяснява Недков.

А за моментите, в които времето е лошо и няма да има възможност да се работи на открито, тази година членовете на експедицията ще могат да се възползват от голямата колекция от художествена и научна литература на базата, от богатия набор от филми и развлекателни програми, подготвени предварително в България. „От тази година ще имаме и тенис маса, предоставена ни от тенис клуб „Кидо“ заедно с нужния брой хилки и топчета“, разказва командирът на базата.

Камен Недков подчертава, че програмата на експедицията е финансирана изцяло от Министерството на образованието и науката, както и от Националната пътна карта за научна инфраструктура, която е част от Европейската пътна карта. По този начин българската полярна база на Антарктида е включена в Европейската научна инфраструктура за изследване на полярните региони.

По думите му, след отплаването на българския кораб към родна земя базата ще функционира още близо месец. Тя ще бъде затворена на 20 март, като последните членове на експедицията ще бъдат превозени с испанския кораб „Хесперидес“ до остров Кинг Джордж, където ще вземат полет за Пунта Аренас, Чили.

Проф. Христо Пимпирев:
Това, което създаваме, ще се използва и през XXII век

„По време на 32-рата ни антарк­тическа експедиция българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ трябва да пренесе 80 тона материали за строежа на научноизследователската лаборатория на българската база на остров Ливингстън. Имам визията и желанието това да бъде научноизследователска база, която ще се използва от учените и през XXII век“, коментира за БТА проф. Христо Пимпирев – ръководител на българските антарктически експедиции до Ледения континент и председател на Българския антарктически институт.

По думите му, всяко ново научно оборудване е свързано с добро финансиране. За съжаление, все още нямаме такова финансиране за оборудване на научноизследователския ни кораб. „Отделно, ще ни трябват и финанси за съвременно оборудване на научноизследователската лаборатория, защото в нея ще се прави наука и трябват апарати – отбелязва проф. Пимпирев. – Ние строим за следващия век, защото гледаме към бъдещето за нашите деца и за децата на нашите деца. Затова работим и ние на Ледения континент. Неслучайно основният акцент на тази експедиция, както и на всички досега, са научните изследвания“, казва проф. Пимпирев. Те са разнообразни, като някои са нови, а други продължават от предишната експедиция. Това са изследвания в науките за Земята – в геологията и глациологията, тъй като ледниците са и голям индикатор за промените в климата.

„През декември, на световната конференция за изменение на климата, едни от основните събития, които ще представи България, са нашите изследвания с колегите ни от Испания и Португалия за измененията на климата в Западна Антарктида. Много важни са също и геоложките изследвания, тъй като миналата година доказахме, че има злато в полезните изкопаеми, които се разкриват на континента, в близост до българската база. От предишната експедиция доказахме, че това злато не е малко, но не толкова златото е важно, а са важни редките метали“, съобщи проф. Пимпирев.

Ново оборудване на кораб пък ще позволи вземане на проби от дъното на океана, като доц. Райна Христова от Института по океанология във Варна ще изследва дънните утайки. Ще бъде изучавано и разнообразието на организмите в Южния океан, като има желание да бъдат пренесени живи риби до Природонаучния музей в Пловдив.

Свързани статии:

Как се гради музей с 1,5 млн. експоната Посрещаме Годината на светлината Камъните на светлината Над 20 химични елемента са създадени в лаборатории