В миналото музиката и литературата са вървели ръка за ръка, а при създаването на един текст е имало и музика, за да може да се изкаже по-лесно. Такъв пример е църковнославянското пеене. Литературни произведения са вдъхновение и за редица известни композитори. Ференц Лист композира Соната фантазия „След прочитане на Данте“, Пьотър Илич Чайковски създава операта „Евгений Онегин“ от либрето върху романа в стихове „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, руските композитори от Могъщата петорка също са имали връзка с различни писатели от периода, в който живеят.
Днес различни сценарии служат за вдъхновение за създаването на музиката за филми от композитори като Ханс Цимер. Връзката между литературните произведения и музиката обаче изглежда скъсана. Възстановяването ѝ е една от целите, които си поставя преподавателят по български език и литература в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ Георги Стайков.
Вместо учениците да пишат литературни планове, кои са основните моменти от сюжетите на литературни произведения или биография на автора им, изучаването на заложено в учебните планове литературно произведение започва с неговото прочитане, а веднага след това се търсят музикалните асоциации, които то предизвиква у децата.
Това се случва благодарение на програмата „Ученици свирят литература“, която тази година се прилага в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София по предложение на преподавателя Георги Стайков.
Идеята се заражда, когато в час по български език и литература
на V клас трябва да прочете турската народна приказка „Главатарят, който искаше да плени Месечината“. В основата ѝ е историята, че за да спечели любовта на русокосото момиче, главатарят трябва да донесе Месечината. Тогава Стайков вместо да разказва на учениците за приказката, ги пита дали на някого от тях му хрумва нещо, което може да се изсвири на база сюжета. Само за едно голямо междучасие, или за няма и 20 минути Кристиан Владовски е готов.
„Учудих се, че беше готов само за едно междучасие. Повиках учителката по солфеж Петя Кръстева, за да чуе какво е композирал. Оказа се, че е направил майсторска композиция за тези 20 минути. Така музикалните педагози установиха, че Кристиан има и такива качества. Пресъздавайки чрез динамична музика преследването на Луната, той предаде цялата приказка“, споделя Стайков пред „Аз-буки“.
Кристиан е с профил „Ударни инструменти“, но също така е и много добър в свиренето на пиано.
„Отне ми по-малко и от едно междучасие. Нямах предварителна подготовка, всичко се случи на момента“, казва петокласникът.
И това не е първото произведение, което композира. Те са вече над 20. Сред тях е и „Чувства“, което Кристиан сънува и после пресъздава на клавишите.
Чрез музикалната интерпретация на приказката преподавателят проследява каква част от сюжета остава неразбрана.
„Това, което „чуват“ учениците, позволява на нас, учителите, да разберем как децата възприемат произведението,
какво разбират и какво пропускат. Така имаме възможност да обърнем по-голямо внимание на детайлите, които всъщност „правят“ литературата“, допълва учителят.
Оказва се, че никой от учениците не взема под внимание какво става с русокосото момиче. Това не е защото не са прочели достатъчно внимателно текста, а защото самата приказка не е довършена. Затова и Стайков дава за домашно на учениците да пресъздадат музикално какво според тях се случва с героинята.
Освен учителката по солфеж Петя Кръстева в програмата „Ученици свирят литература“ участва и преподавателят по български език и литература в X клас Станислава Иванова. Тя запалва по идеята пианиста Ивайло Василев и цигуларката Ева Дончева от X клас. И двамата са лауреати на национални и международни конкурси.
Макар и още ученик, зад себе си младият пианист има концертиране в емблематични зали по света, бил е солист на двата национални симфонични оркестъра. Тази година участва и в турне със Софийската филхармония в САЩ.
Когато в час изучават цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, Ивайло остава впечатлен от произведението, което му въздейства силно. Тогава решава да създаде своя авторска композиция по него, и предлага на Ева да го изсвирят заедно.
„Всичко стана спонтанно. Реших, че ще напиша произведение. Предложих на Ева да е за пиано и цигулка, а тя веднага се съгласи. Написах го за около месец, след което започнахме да го репетираме“, споделя десетокласникът, който композира всеки ден.
Ева и Ивайло са близки приятели и това много им помага да изпълняват блестящо първото произведение, което свирят заедно.
„Надяваме се с времето да правим и още композиции заедно, не само написани от нас, но и по-сериозни“, казва младата цигуларка. Допълва, че емоцията от сюжета е главното, което като музиканти запомнят. „Може да не си спомняме точните думи в произведението, но
докато свирим, преживяваме емоцията, която създават“,
казва десетокласничката, която призовава младите да се занимават с изкуство колко се може повече.
По думите на Георги Стайков пресъздаването на „Зимни вечери“ от младите музиканти е изключително.
„Това произведение е много тъжно и потискащо и колкото повече четеш, ти очакваш нещо хубаво да се случи, но става обратното – казва той. – Те са уловили и момента, в който сред зимната картина изведнъж зазвучава цигулка, както е в самото произведение. Справили са се много добре.“
По думите на учителя по български език и литература, по този начин преподаватели могат да откриват не само уменията за създаване на интерпретативни съчинения, но и творческия потенциал на децата да създават музикални произведения.
Ролята на преподавателя за развитието на творчеството у децата е важна и според Ивайло.
„Дали на ученика ще му стане интересно, зависи от учителя, особено за литературата. Когато има учител, който може да вдъхнови децата и да ги подтикне към лично творчество, свързано с литература, се случва нещо много красиво“, споделя пианистът.
Петокласничката Богомила Кръстева, която свири на цигулка, пък се вдъхновява за композиция по романа „Светът на Софи“ (1991) на Юстайн Гордер, в който се разказва за философията.
„Впечатли ме, че в романа пишеше, че за да станеш добър философ, трябва да имаш чувството да любопитстваш, да можеш да се учудваш на света и да го изследваш“, споделя тя.
И допълва, че
чрез музиката по различен начин се изразяват много емоции и чувства
в зависимост от това как ги усещаш.
„Симбиозата между литература и музика е в основата на емоционалната интелигентност. Тези четири деца имат високи коефициенти на емоционална интелигентност и обвързват литературата с музиката и обратно. Те възстановяват една скъсана през годините връзка между музика и литература“, казва още двигателят на програмата „Ученици свирят литература“ Георги Стайков.
По думите му, тези ученици са представители на поколение, което, ако не може да учи наизуст, по-добре да изсвири произведението.
„Литературата и музиката са емоция,
можеш да изживееш живота на някой друг в друга епоха само за няколко часа,
ще разбереш настроенията и какво е било там“, казва преподавателят.
Крайната цел на Програмата е учениците от музикалните училища в цяла България да създадат авторски композиции по всички литературни произведения, които се изучават за държавните зрелостни изпити. Така някой може да създаде музикални вариации по „Под игото“ на Иван Вазов, а друг – по „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев.
„Така всеки випуск ще показва своето музикално разбиране на класически произведения от българската литература и ще остави своята музикална „следа“, посочва Стайков. А накрая всички музикални интерпретации по матурните произведения могат да се изпълнят на общ концерт. Така
„Ученици свирят литература“ да прерасне в „Ученици свирят матура“.
Сред идеите за бъдещо развитие на Програмата е и сформирането на групи, които представят своите музикални интерпретации пред ученици в неделните училища. По този начин пред българчетата зад граница ще представят другия поглед върху литературата.
Директорката на Музикалното училище Столина Добрева е на мнение, че Програмата е добър подход в обучението на учениците и ще помогне да разберат литературата и да проявят творческите си способности.
„Те не просто по усет разбират, че литературното произведение отговаря на нещо, което свирят, а правят и следващата стъпка – самите ученици композират. По този начин показват възприятието си на литературното произведение. От друга страна, колегата получава информация относно това какво са разбрали учениците му. Това е много добър межупредметен подход, защото използваш нещо, което е близко до самите деца, за да им откриеш друг вид изкуство“, коментира Добрева.
Директорката споделя, че в работата си също прилага подобни подходи, при които свирейки, учениците да си представят, а след това да разкажат литературните произведения, които им напомнят на произведението, което изпълняват.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg