Любов Миронова, създател на курса „Озарената педагогика“: Промяната идва от учителите

Любов Миронова е магистър по предучилищна и начална педагогика и учител по икономика. Последните 13 години тя преподава на мениджъри, директори, учители, родители. Води одобрени от МОН курсове за повишаване квалификацията на учители и годишен курс „Добродетели за деца“. След години работа с деца разбира, че е най-добре възпитанието и обучението им да започнат още преди тяхната поява. Така създава „Училище за родители“ и курс „Озарената педагогика“. По думите на Миронова, за различните деца трябва различна педагогика.

– Г-жо Миронова, съветвате класно-урочният модел да се замени с екипно-практически модел на обучение. Как може да се случи това?

– Критична маса от учители трябва да го изберат и след това да не им се пречи да го прилагат. Промяната идва от педагозите, техните умения, ценности, капацитет и желание.

Много подходяща възраст при децата за такава промяна е началното образование. Учителите, които са извели по няколко успешни випуска, познават материята и могат да поемат отговорност, биха направили прехода със съвсем малко усилия. Необходима им е свобода, или по-точно „позволение“. Те биха могли да организират учебния си процес през работа заедно, по екипи и по проекти. Важно е проектите да са за смислени за живота дейности.

От V до XII клас с децата работи не един учител, а група педагози. Това прави процеса по-сложен, защото е необходимо целият екип да е с такава нагласа. Процесът трябва да е естествен, а не насилствен.

– Вие сама питате в своя блог – защо пък още една педагогика? Кои са елементите на озарената педагогика и как би изглеждала една учебна класна стая или градина по метода ви?

– Една педагогика дава цялостно решение за обучение и възпитание на децата поне в първите 21 години. Озарената педагогика е стъпила на всичко преди нея и добавя елементи, които са свързани с промените, които настъпиха в начина на живот и средата, в която живеем сега. Такива промени са появата на интернет, социални мрежи, дискусионни средства за масова информация, високи нива на стрес.

Когато с лекота реалният живот се подменя с живот в метавселената, трябва да имаме педагогически подход и решения. Всяка педагогика е свързана с определено философско течение. В момента образователната ни система работи през бихейвиоризъм (стимул и наказание). Тя се опитва да премине към конструктивизъм чрез STEM подход. Аз лично съм за хуманизма, именно озарената педагогика е една от хуманистичните педагогики.

Тя поставя фокус и внимание към неврологичното здраве на децата. Смятам, че

не психологът и логопедът са важни фигури в педагогиката, а неврологът.

Методи като неврофийдбек биха били добър коректив на образователната система – техника, чрез която модулирането на невронната активност се постига чрез предоставяне на обратна информация за състоянието на мозъка в реално време, като по този начин участниците в процеса се научават да го контролират волево.

Озарената педагогика добавя две теми: щадяща сетивата среда и щадяща тимуса среда. При първата съзнателно трябва да създаваме среда за децата, в която сетивата им да могат да почиват, да не ги претоварваме през нови впечатления, да не ги притискаме да са в състояние на концентрация по-дълго, отколкото възрастта им позволява. Целта е те да имат здрава нервна система, добър сън, спокойно хранене. Това е превенция срещу аутистични прояви, хиперактивност и агресия. Основа е и за изграждане на красив ум, емоционална стабилност и вътрешна хармония.

Щадяща тимуса среда е без насилие. Традиционните методи на насилие върху детето, които започват от детската градина, трябва да се спрат.

С колегите учители трябва да работим на ниво принципи. Събрала съм и съм описала подробно принципи, които се спазват от озарените педагози. Когато един педагог знае принципа, той може да решава ежедневно различни ситуации.

– Кои са най-важните принципи, които трябва да следват?

– Окуражавам колегите да спазват един принцип – че малкото е повече. Когато дадем малко материали, детето може да се задълбочи, да разгледа, да се замисли, да изучи. Опасно е, когато се тича през учебния материал и няма време за упражнения.

Друг принцип е, че бързането е отрова за детето. То няма представа за време докъм първи клас. В начален етап представите са все още доста бегли. Когато притискаме детето, ние го травмираме. Важно е да му бъде давано пространство, в което да излиза плавно от една дейност и плавно да влизат в следващата.

Озарената стая има кътове, тя е на колела, т.е. лесна е за разместване. Важно е да има дървен под, за да може и малките деца да играят, и големите да работят на малки групи. Добре е да може да сменяш позата. Ако си седнал, да станеш и обратното, да се разхождаш. Прилича на дом, в който се чувстваш добре, спокойно, независимо дали работиш сам, или в екип.

Озарената детска градина е семпла, само с най-необходимото, дървена, щадяща сетивата, с природни материали. Различие е акцентът, който се поставя върху следобедния сън и създаването на най-добри условия всички деца да спят по своя воля, с желание.

Целта е преработване на натрупаните впечатления и възстановяване на нервната система.

Приоритетна дейност е конструирането, което се използва като деликатен инструмент за развиване качествата на ума. Съществено различие в детската градина е верандата или пространство, където децата всеки сезон да са навън – на сянка през лятото, на завет и на сухо при вятър, дъжд и сняг. Най-голямото различие е дворът. Той е голям, разделен на зони, които провокират различен тип движение и овладяване на тялото. Зад всяка от тях има педагогическа обосновка.

– Как протича един курс? Кои са основните теми, върху които работите? Колко учители сте обучили до момента? Какво ще ги научите? Какви са основните теми, върху които ще работите?

–Обучавам учители от 2007 година. Опитвам се да дам отговор на колегите по темите, които не се засягат в университетите. Там те се учат да водят т.нар. ситуации. Те са при по-големите деца до три пъти на ден по 30 минути. Какво да прави предучилищният педагог в останалите 8 –9 часа с децата, никой не го учи.

Основни теми на курса са как посрещаме децата сутрин, как ги успокояваме, как организираме тоалета на децата, храненето, как приспиваме деца, как будим деца, как ги извеждаме навън, как комуникираме с родителите, как правим годишната си програма.

– За каква възраст е важно да се практикува озарената педагогика?

– Най-важно е да се практикува озарена педагогика от бъдещи родители, да се договорят как ще отглеждат детето предварително, от родители с деца от 0 до 3, така че децата да отидат при колегите подготвени, спокойни, самостоятелни, естествено без травми. Когато в детската градина колеги и подготвени родители работят заедно, педагогическият процес естествено върви с голяма лекота.

– Според вас педагози или медицински сестри трябва да се грижат за децата в яслата?

– В първите три години от живота на детето то е обърнато навътре. Децата играят едно до друго. Това време им е необходимо да овладеят тялото – да се изправят, да проходят, да проговорят и да са самообслужват. Децата от 0 до 3 имат нужда някой да ги храни, да им сменя памперсите, да ги преоблича, което е изцяло непедагогическа дейност – за милосърдна сестра, за здравен работник.

Въпросът е по-скоро кое е най-добре за детето. Най-добре за детето до тригодишна възраст е за него да се грижи майка му и този процес на овладяване на тялото от съзнанието да протече според неговия ритъм в домашна среда. За тези семейства, които не могат да си го позволят, компромис е яслата. Тя трябва да дава спокойствие на децата да работят над себе си, без да ги притиска да се обърнат навън. Милосърдна медицинска сестра с педагогическо образование може да се грижи за физиологичните нужди на детето в контекста на педагогическа програма и дневен ритъм.

Проблем е, че много родители ползват екраните за детегледачка,

което води до забавяне развитието на децата и съответна трудност в яслите децата да се подготвят за детска градина.

В момента няма педагогическо образование за ранно детско развитие и няма как педагози да бъдат в яслите. Предучилищните педагози имат образование, насочено да правят ситуации с деца, които вече са се обърнали към света, проявяват интерес към връстниците си, самостоятелни са.

Докъм третата година, много общо казано, децата нямат памет и няма как да ги учим, защото няма кой да запомни. През ролевия модел се случват промените у детето. Възрастният като пример за копиране.

Ако трябва да обобщя, вярвам, че ако педагози направят добър дневен ритъм и програма, а милосърдните медицински сестри имат педагогически профил, който ги подготвя за тази програма със съответните знания, би било добро решение децата да се възпитават в ясла.

Възможен вариант е да се работи от екип от медицинска сестра и педагог, които имат образование по изкуства. Двамата, като екип, да са преминали заедно през интензивен курс относно етапите на развитие на детето от 0 до 3 и педагогически средства за подкрепа на тези етапи. Да имат педагогическа програма и като ролеви модели да водят децата заедно. Много важно уточнение е, че под педагогическа програма се има предвид не обучителна програма, а възпитателна.

В първия възрастов период от 0 до 7 ние възпитаваме децата, не ги обучаваме.

За разбиране важността на това твърдение е поговорката ни: „На този му липсват първите седем години!“.

Свързани статии:

В първи брой на списание „Педагогика“: Българското читалище заема уникално място в европейската култура Откровения Проект „Мисия Земя“ премина с успех в с. Алдомировци „Затварящата“ запетайка