„Ал. С. Пушкин“ във Варна Светла Казакова. През тази учебна година тя е класен ръководител на I клас. Преди това пет години работи като учител в целодневно обучение в същото училище.
С усмивка разказва за учениците от предишния си випуск – децата, с които е била в продължение на четири години:
„Всички те оставиха трайна следа в сърцето ми“.
Днес учителката е приятел с тях, много близка е и с родителите им. А как се създава толкова дълбока и трайна връзка между хора от различни поколения? Истината е, че преподавателката е заслужила уважението, доверието и любовта с отношението си към професията, голямата си всеотдайност и енергия, с която се захваща с всяко ново начинание.
Сред най-интересните и запомнящи се инициативи, които са правили с учениците, със сигурност ще останат трите образователни лагера, които провеждат до ключови исторически места в България. За времето, в което са заедно с предишния си випуск, и година след това Светла Казакова заедно с Ралица Станева – начален учител от същото училище, успяват да реализират няколко тематични лагера.
По случай 1 ноември решават да посетят първите две български столици – Плиска и Велики Преслав. Лагерът, който организират, е сравнително кратък – с продължителност от три дни. Под ръководството на своите учители учениците подготвят и представят тържествен рецитал, посветен на Деня на народните будители: „В Двора на кирилицата, в залата, където са изложени всички наши букви и фигурите на учениците на Кирил и Методий, отбелязахме празника“, обяснява учителката.
В това прекрасно историческо място
учениците на Казакова научават посланията на буквите и каква сила се крие зад всяка от тях.
Внушителните скулптури на буквите са разположени пред погледа на три емблематични за всеки българин фигури – на светите братя Кирил и Методий и на княз Борис I.
„Дворът на кирилицата е място, което разказва за нашата азбука, за Кирил и Методий и техните ученици, за княз Борис I, за хановете и царете от Първото българско царство. Там можем да се запознаем и с всички български и световни автори, творили на кирилица“, посочва Казакова.
След завършването на IV клас провеждат тематичен лагер за Васил Левски, посветен на 150-ата годишнина от неговото обесване. През лятото отиват до едноименния Исторически музей в града: „Дни наред децата се подготвяха за това събитие и с нетърпение очакваха да заминем. Там тържествено почетохме паметта на Васил Левски. Пред присъстващите в музея децата разказаха за човека Васил с думи, подарени им от една от 27-те живи родственици на Апостола – Христина Богданова. На събитието присъстваха директорът на музея Капка Кузманова, представител от РУО – Ловеч, и много граждани. Всички бяха възхитени от представянето на децата.“
В музея учениците научават много интересни факти за Васил Иванов Кунчев и се запознават с негови документи и лични вещи.
Малко известен факт е, че именно в музея в Ловеч грижливо са запазени през годините близо 6000 движими културни ценности. Сред тях е и най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски.
Третият лагер е посветен на 145-годишнината от обявяването на София за столица на България. Под надслов „Столиците на България от 681 г. до днес“ посещават София и знакови места за града. Поднасят набрани от тях цветя на паметника на Незнайния воин, гроба на Иван Вазов и паметника на Васил Левски. На връщане към Варна минават през старата ни столица – Велико Търново. С усмивка Казакова споделя, че им е останало да посетят само Охрид в Северна Македония. Но и за това има време и ще се случи някой ден.
„Лагерите са прекрасна възможност за научаване на нови неща. Това е друг начин за получаване и усвояване на информация – обяснява тя. – С тези деца и техните родители съм била четири години. Доверието, което е изградено между нас, позволява лагерите да се осъществят.“
Така родителите без никакво притеснение изпращат децата си на образователна обиколка из страната, независимо че са все още малки.
А всички тези прекрасни проекти Светла Казакова представя и пред нашите малки сънародници в Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в германския град Дортмунд. Тя успява да съвмести дейностите и в двете школа, защото ентусиазмът и енергията ѝ са безкрайни.
С директорката на училището ни в Германия – Димитрина Никлина, се познават от 2018 г.
„Тогава училището все още прохождаше и още не беше легитимирано за финансиране от Министерството на образованието и науката в България“, спомня си Казакова.
Двете дами, водени от голямата си любов към България и към децата, решават, че
заедно могат да направят различни инициативи, които да останат завинаги в паметта на учениците.
Така се и случва!
Казакова разказва, че е благодарна на Никлина за гласуваното ѝ доверие и за възможността да работи с децата в Германия. Радва се, че идеите се доразвиват в проекти, които тази година получават одобрение за финансиране. Става въпрос за „Българските народни приказки и песни – пазители на нашия свещен език“ и урок по история за деца и възрастни „Столиците на България от 681 година до днес“.
В препълнена зала в Германия се провежда открит урок по история за деца и възрастни „Столиците на България от 681 г. до днес“. Той се осъществява по идея на Казакова, а целта е отбелязването на 145-ата годишнина от обявяването на София за столица на България. На събитието като специален гост присъства и директорът на Археологическия музей във Велики Преслав д-р Александър Горчев. От разстояние чрез онлайн връзка с разказ за столиците ни Плиска и Търново се включват от Регионалния исторически музей във Велико Търново и от Националния историко-археологически резерват „Плиска“. А от Регионалния исторически музей в София разработват специална презентация за събитието, която е представена пред гостите.
Урокът за деца и възрастни получава високо признание от всички присъстващи българи и училището е поканено да представи това интересно събитие в още два града в Германия. Така Българското училище в Дортмунд взема решение да кандидатства за финансиране по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ на МОН точно с този урок и печели доверието и финансиране от Министерството. През тази учебна година предстои събитието да бъде представено в Хановер и Бремен.
Най-ценната награда, която учителката получава за дейността си, е признанието за нейния труд. След събитието, което провежда в Дортмунд, посветено на Апостола на свободата, до нея идва татко с думите:
„Г-жо Казакова, на три пъти се просълзих“.
По-голяма радост за нея от това признание няма. „Точно в този момент осъзнах, че всичко, което правя, има смисъл. Успяла съм да докосна сърцата на хората в залата. Това ми даде кураж да продължа да вървя в тази посока и смело да разработвам различни идеи, които да превръщам в реалност. А когато крайният резултат се получи хубав, удовлетворението от добре свършената работа е за всички ни“, споделя тя.
Спомня си как отива на първото предколедно събитие в Дортмунд. Решава да облече автентична носия, която пази от своята баба. Децата с интерес я гледат и задават много въпроси. Всички искат да знаят каква е символиката на цветовете, коя шевица какво означава, от какви части е съставена носията, от какъв плат е направена. Питат и жадно попиват отговорите. Така започва често да посещава училището и да прекарва време с децата. Учи ги как да играят право хоро, подготвя занимателни игри с шевици.
В работата си винаги се стреми да включи и родителите на децата в процеса на обучение. Те са в центъра на всяко начинание и верен помощник в организирането и провеждането му. Често в училището във Варна в клас записват видеопоздрави за родителите си по случай празници. „Децата са щастливи, че ще зарадват майките и бащите си, а те, от своя страна, се гордеят с постиженията на децата си“, обяснява моята събеседничка.
Освен видеопоздрави за родители правят и такива за своите връстници в Германия. За Коледа си разменят ръчно написани писма – картичка с коледен поздрав, писмо и символичен подарък.
„Видях реакциите на децата в България и чух как са се зарадвали малките ни сънародници в Германия. Емоциите бяха толкова силни, че трудно се описват“, обяснява Казакова.
За учениците безспорно това ще остане спомен за цял живот. „Днешните деца не знаят какво е да получиш писмо по пощата. Да чакаш с нетърпение да видиш плик с марка в пощенската кутия“, посочва тя. В този случай куриер е директорката Димитрина Никлина, която често пътува до София. Писмата се поставят в специално красиво надписана кутия „Коледна поща“, разположена на учителското бюро.
И всеки от учениците с нетърпение чака да чуе името си и да получи своето писмо.
Събеседничката ми е категорична, че инициативата с размяната на коледни благопожелания от България до Германия и обратно ще се проведе отново.
„Сега учениците ми са в I клас, още са малки. Със сигурност ще го направим във II клас, когато вече могат да пишат сами“, споделя Казакова.
В свободното си време Светла обича да пише стихотворения и приказки за деца. Наближава Коледа и тя с радост ще разкаже на своите ученици интересната коледна история за изгубения чорап на Дядо Коледа. Децата в Германия знаят тази нейна приказка, а сега предстои и първокласниците ѝ да я чуят и да я претворят в рисунки. Така че най-доброто предстои.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg