Открит е нов вид гъба в столичен парк

Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките откриха непознат за науката вид гъба в София. Доц. д-р Борис Асьов и негови колеги от Турция, Франция и Чехия се натъкват на странни на вид мухоморки в Западния парк в София. Отговор на въпроса как се открива нов вид гъба в градски условия, потърсихме от доц. д-р Борис Асьов.

„Историята започва по-отдалече и е свързана със съвместна работа с наши колеги от Турция – разказва ученият. – Направихме проект, чиято цел беше да се проучат мухоморките в Европа. Колкото и да е парадоксално, оказа се, че те не са достатъчно изследвани, въпреки че предизвикват голям интерес, защото от този род са най-смъртоносните видове гъби – бялата и зелената мухоморка. Към рода на мухоморките се отнасят и някои много ценни ядливи гъби като гъбата булка, която е една от основните търговски гъби у нас.“

Доц. Асьов пояснява, че тя не може да се култивира, защото мухоморките се отнасят към т.нар. микоризни гъби. Това означава, че правят връзка с корените на различни дървета и без това гъбата не може да съществува. Точно защото не се поддават на култивиране и се събират само в диво състояние, цените им са сравнително високи на пазара.

Благодарение на спечеления проект учените развиват широка дейност у нас и в Турция.

„Получаваме доста материали и от колеги в съседните страни. Натрупахме голямо количество данни. Новият вид, който открихме, беше перлата в короната на нашите проучвания. – посочва доц. Асьов. – Той принадлежи към род Мухоморка, които много си приличат. Изключително характерно за този вид е, че е много разпознаваем за разлика от останалите си посестрими – има характерни външни белези. В това отношение имахме голям късмет. Видя ни се много странен, но имайки предвид колко трудно се различават видовете в тази група мухоморки, трябваше да изчакаме ДНК анализ, за да потвърдим, че става дума за неописан досега вид. В такива случаи няма как да не бъдем горди. За мен е особено радостно, че успяхме да го опишем от България – това поставя страната ни на световната научна карта.“

Новият вид е наречен с латинс­кото название Amanita amplivelata, или на български – широковолвена мухоморка.

Името е избрано заради широката торбичка, обвиваща основата на пънчето. Гъбата е от групата на сурогризките и засега сред тях не са известни отровни видове. Но все пак трябва да се подхожда със здравословна доза предпазливост към идеята да се консумира наскоро описаният вид, при това мухоморка, коментира Борис Асьов въпроса дали новооткритата гъба е годна за консумация.

А къде се е „крил“ досега този вид?

„Не се е крил, просто не сме осъзнавали, че има различни белези от другите видове и представлява отделен вид“, казва ученият.

Гъбите са не само храна и са важни не само от научен интерес. Първият ефективен антибиотик, който прави революция в медицината навремето – пеницилинът, е изолиран от гъба. Гъбите дават много ценни вещества, които  намират различно приложение в медицината. Много антибиотици се произвеждат от гъби.

Ученият подчертава, че е резервиран, когато се говори за ядливост при гъбите. Това е много условно и не много сигурно понятие. Не препоръчва никакви експерименти с каквито и да било гъби, освен 5 – 6 диворастящи вида, които хората ядат от хилядолетия и можем да им се доверим. Това са манатарката, булката, сърнелата, жълтата рогачка, челядинката, пачият крак, който също е няколко вида, но хората не ги различават. За щастие, всички са ядливи.

„При ядливостта условностите са много – казва доц. Асьов. – Първо, може човек да не определи правилно гъбата. Спомням си едно интервю, което ми направи силно впечатление преди десетина години на тогавашния началник на токсикологията в Пирогов, в което тя казваше: „При нас хората постъпват с фалоидно отравяне, а казват, че са яли сърнели или печурки“.

Фалоидното отравяне се причинява от бялата и зелената мухоморка.

А разликата между бялата и зелената мухоморка и сърнелата и печурката е фрапантна. Но очевидно хората бъркат тези лесно различими гъби. Какво да говорим за по-трудно различими видове, като истинския и лъжливия пачи крак.“

В гъбарството нещата опират до опит, подчертава ученият. Гъбар не се става за година-две. Окото на човек трябва да се обиграе, за да почне да вижда белезите и да може да прецени какъв вид е гъбата.

В същото време, лекарите токсиколози са категорични: „Не яжте диворастящи гъби!“. Доц. Асьов обаче не е толкова краен, защото гъбите са храна с много витамини и други ценни вещества. Спасявали са хората от глад в лоши години. Но ако човек иска да яде диворастящи гъби, независимо от опита си, трябва да има едно наум и да запази доза самокритика в собствените си възможности.

Само една отровна гъба „предупреждава“ за това – т.нар. карболови печурки, които миришат на карбол и са 7 – 8 вида. Доц. Асьов споменава и някои „градски легенди“ по отношение на гъбите – примерно, че ако са нахапани от животно, не са отровни. Или пък, че ако се готвят с чесън и той посинее, е сигнал, че са отровни. Друга градска легенда е твърдението, че на дърво отровна гъба не расте. Но такова нещо няма.

Нито пък има начин човек да познае дали гъбата е отровна.

Това може да го разбере постфактум, категоричен е ученият. Човешкият организъм е много сложен, в него има купища  органични вещества. Отровите, които може евентуално да се синтезират от гъбите, също са химични вещества, които взаимодействат с нашето тяло. Но понеже става дума за невъобразимо количество вещества, няма ефективен начин да тестваме дали една гъба е отровна. А и такова изследване би било прекалено скъпо.

„Това е една от причините да съветвам хора, които искат да ядат диви гъби, да се придържат към изб­роените по-горе ядливи видове“, казва ученият.

А може ли ядливи гъби да „поемат“ отрова от мухоморка, ако растат наблизо. Това принципно не е възможно – отново едно от неверните убеждения, разпространени у нас. Култивираните гъби, които се продават по магазините, няма как да „прихванат“ отнякъде отрова, категоричен е доц. Асьов. Отравянето е гаранция, че е консумирана отровна гъба. Гъбите не са някакви злодеи, които искат да ни отровят, но към тях трябва да се подхожда с доза здравомислие.

Има животни, които ядат отровни гъби.

Свидетелство за това са наядени бяла и зелена мухоморка – от охлюви, от дребни гризачи, чийто метаболизъм, явно, им го позволява.

Гъбата е с гъбеста консистенция и има много празни пространства, в които има влага и хранителни вещества. И в тези пространства могат да се развият бактерии – още повече че гъбите са неразривно свързани с почвата. Някои от които не влияят добре на стомаха и е възможно да се получи нещо като „лъжливо“ отравяне и да създаде дискомфорт.

А как може да се гарантира безопасността при консумацията на гъби?

„Това е тема, по която мога да говоря много – отговаря доц. Асьов. – Всъщност у нас в момента, реално погледнато, няма работещ механизъм, с който да се осъществява държавно урегулиран контрол върху правилното определяне на диворастящите гъби“.

Много ефективен контрол има на пунктовете за изкупуване. Основната маса от диворастящите гъби отиват в тези пунктове и там изкупвачите осъществяват контрол, като оглеждат стоката. Видовете, които се изкупуват, са сравнително лесно разпознаваеми на външен вид. Оглеждат ги внимателно за качество, тъй като от това зависи и цената. И реално се преценява всяка гъба поотделно.

Затова на тези пунктове контролът е много ефективен, смята ученият. И това е достатъчно, когато става дума за големите гъбарски райони в страната като Родопите, където има много опитни гъбари – те с това се прехранват. Но подобен подход може да е проблем на други места. Например в Петрич. Хората там са с резерви към гъбите открай време. Но 2015 г. е изключително благодатна за гъбите в този район, където обикновено е топло, сухо. Те растат на поразия и към района се насочват прекупвачи.

„В този момент имаше голяма опасност, защото местните хора нямат традиция да ползват гъбите, не ги познават и събираха всичко, дето виждат. Това е опасно – казва доц. Асьов. –

Аз самият гледам гъбите по 3 пъти.

Веднъж, преди да ги откъсна. Втори път, когато се прибера вкъщи. И трети път, когато почвам да ги чистя и приготвям за ядене. Не е добре да престояват. Има хора, които по някаква причина имат повишена чувствителност и могат да получат изключително тежки алергии от обикновени печурки от магазина.“

„Гъбите не са нито растения, нито животни – обяснява доц. Борис Асьов. – Най-биещи на очи са следните различия. Растенията имат клетки с дебели стени, изг­радени от целулоза. При животните няма целулоза, но при безгръбначните животни, при някои насекоми и ракообразни има подобно твърдо вещество, което изгражда твърд предпазен външен скелет. Това е веществото хитин, едно от най-устойчивите вещества в природата. В гъбите няма целулоза, но в клетъчните им стени има хитин. Гъбите отделят съединение, което е характерно за животинския свят – пикочна киселина. Има много доказателства, че гъбите са си отделно царство.

В последните години се трупат много данни, че те са най-богатото на видове царство. Преди се смяташе, че насекомите са най-разнообразната група. Гъбите са много важни за планетата. Те са изключително полезни с това, че преработват и разлагат мъртвата органична материя – падналите от дърветата листа, труповете на животните.

Микоризните гъби имат важна за живота функция. Съжителството с корените на дърветата е взаимно изгодно. Дърветата снабдяват гъбите с растежни хормони и други вещества, които те не могат да синтезират. А гъбите, на свой ред, снабдяват растенията с важни за тях вещества. Едни от първите и най-прости експерименти: взимат се две групи дървета. Едните са със стерилна коренова система, без гъби. Вторите са имали връзка с гъби и израстват два пъти повече от другите дървета. Така че гъбите са изключително важ­ни за здравето на растенията, които са в самото начало на кръговрата в природата.

Свързани статии:

Медът е най-лесен за фалшифициране Как се преподава физика на жестов език Кога дивите птици стават „граждани“ България има потенциал за развитие