„Ще направим така, че професионалните паралелки, заложени в план-приема за учебната 2025/2026 г., да бъдат над 60%.“ Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на кръглата маса на тема „Връзката между образованието и пазара на труда: Изграждане на привлекателни професии и адресиране на текущите предизвикателства – необходими промени и реформи“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Той уточни, че в момента се обработват последните данни и предстои да бъдат изпратени писма до регионалните управления на образованието.
Проф. Цоков обърна внимание, че е важно
не само в план-приема да бъдат заложени повече професионални паралелки, но и неговата реализация.
Затова по думите на министъра, рекламата на професионалното образование е ключова.
„Трябва да се покаже, че професионалното образование дава възможност на децата, особено в определени професии, да попаднат на много добро място на пазара на труда“, посочи той.
В момента МОН изпълнява проекта „Модернизация на професионалното образование“ и по думите на проф. Цоков част от средствата по него биха могли да бъдат насочени за реклама на добрите професионални гимназии.
„Това може да е пътят учениците след това да се насочат към професионално образование, и то към свързано с професии, които след това ще им донесат възможност за реална работа и добри доходи“, смята проф. Цоков.
Приоритет на Министерството е и развитието на дуалното обучение.
„Тази година търсим възможност да увеличим броя на паралелките в дуално обучение“, посочи министърът. И допълни, че са направени промени в наредбата, свързана с дуалното обучение, за да бъде по-достъпно за професионалните гимназии и работодателите, които искат да инвестират в тях.
За първи път ще има и дуално обучение във висшето образование по проекта на МОН „От висше образование към заетост“.
„Очакваме тази по-гъвкава форма на висше образование да навлезе и в България, особено в определени професии. След първите две години от действието на Проекта това може да премине и като промяна в законодателството и дуалната форма на висше образование да стане предпочитана от студентите“, смята проф. Цоков.
Според него, за да се подобри връзката между образованието и потребността на бизнеса от квалифицирани кадри, не трябва да се търси решение на проблемите чрез отделни действия, а чрез цялостна концепция. Министърът посочи, че
съвременните образователни системи търсят много различни решения как да свържат образованието с пазара на труда,
който днес е изключително динамичен. Професии, които днес са много търсени, може след няколко години да бъдат изместени от други.
„Образованието трябва да се изведе като платформа за обединение на България не само от политическите партии, но и в платформа за обединение на България от гледна точка на нейното бъдеще – както на работодателите, така и на социалните партньори, на родителите и на цялото ни общество. Да направим или поне да се опитаме да направим цялостни програми, концепции за развитие на образованието“, каза още министър Цоков.
По време на кръглата маса председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев представи основните проблеми и възможните решения за проблемите в образованието и връзката му с пазара на труда. Анализът проследява и връзката между резултатите от тестовете и дългосрочния икономически растеж в различни държави.
„Данните, които са за 40-годишен период, показват, че колкото по-високо е качеството на образованието, мерено чрез обективни оценки от тестове, толкова по-висок е средният ръст на брутния вътрешен продукт“, отбеляза Велев.
Той засегна и темата за капацитета на висшите училища у нас. Позовавайки се на данни от Националната карта на висшето образование и Рейтинговата система на висшите училища в България, председателят на УС на АИКБ посочи, че
при капацитет от 418 000 места за 2024 г. обучаващите се са около 182 000, или около 44%.
Той посочи, че от Асоциацията са отправили препоръки България да се разглежда като един регион, а не като шест, както е към момента. От там посочват, че раздробяването на България в планирането на висшето образование води до неефективност и възможности за откриване на нови образователни звена, без да е налице действителна необходимост от тях.
В хода на дискусията председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова посочи, че се работи в тази посока и има направления, в които капацитетът предстои да бъде намален.
Участие в кръглата маса взе и председателят на Съвета на ректорите в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова.
„Средното и висшето образование и потребностите на икономиката или на бизнеса би следвало да се разглеждат като една система“, коментира тя.
По думите ѝ, има университети, които са изградили мостове между висшето образование и бизнеса и са структурирали специалности по идея и по предложение на бизнеса, които предлагат.
Дискусията поставя акцент върху необходимостта за удължаване на основното образование и активното участие на бизнеса в управлението на образователните програми, предложението на АИКБ за въвеждане на задължителна матура по математика получи подкрепа от присъстващите. Участниците се обединиха около необходимостта от рекламирането на образование по дефицитни специалности – както професионално, така и висше.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg