Държавни отличия за български учени, преподаватели и общественици

Президентът Румен Радев удостои с висши държавни отличия петима изявени български учени, преподаватели и общественици на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.

С орден „Стара планина“ – I степен, за изключително големи заслуги в областта на изкуствения интелект, информатиката и математиката е отличен акад. Красимир Атанасов. Един от най-успешните учени на България в областта на информатиката и математиката работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.

В дългогодишната си работа акад. Атанасов дефинира три нови за науката понятия и чрез над 1000 публикации и 34 монографии полага основите на техните теории, чието значение е всепризнато от световната научна общност. Те намират широко приложение в областта на изкуствения интелект, компютърните технологии, медицината, биологията, химията, физиката, комуникациите и др.

Акад. Атанасов е носител на редица престижни отличия. В последните издания на класацията на Станфордския университет за цялостно научно развитие заема първо място сред учените от България и е сред първите 2% учени в света.

С орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, е удостоена изтъкнатият биолог акад. Илза Пъжева. Научните ѝ интереси са свързани с изследването на разнообразни биологичноактивни съединения, лекарствени молекули, протеини, ензими и други. Тя е пионер в България във въвеждането, разработването и прилагането на компютърно подпомогнати методи за лекарствен дизайн.

Акад. Пъжева е автор на над 170 научни труда, включително публикации в авторитетни списания и монографии. Ръководи и участва в над 30 национални и международни научни проекти. През 2020 г. е удостоена с Ордена за заслуги към Федерална република Германия за принос в развитието на българо-германските научни отношения. Тя е първият български учен, избран за посланик на фондация „Александър фон Хумболт“. Била е председател на Хумболтовия съюз в България, а към момента е негов почетен председател.

Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, получава и историкът Никола Караиванов за просветителската си дейност за българската диаспора в Украйна и за заслуги в областта на образованието и културата. От 1994 г. той е активен и постоянен участник в списването на вестника на българите в Украйна „Роден край“ с исторически статии. Голяма част от тях са издадени в отделни книги.

Творбите му имат съществено значение за просветителското дело сред българите в Украйна. Има значителен принос в областта на образованието като делегиран лектор и преподавател по история от Министерството на образованието и науката на България в Болградската гимназия в периода 1998 г. – 2002 г.

Провежда активна просветителска дейност и извън класните стаи, посещавайки множество български села и изнасяйки лекции сред местното население. Активно реализира инициативи на неправителствени организации, включително като председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.

Д-р Владимир Калоянов е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, за значим принос в областта на образованието, науката и културата по отношение на българските общности в Украйна и Молдова. Д-р Калоянов е роден през 1954 г. в село Вайсал, Приморски район на Запорожка област, Украйна. Той е един от най-активните дейци на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.

Участва в множество събития, свързани с представянето на културно-историческото наследство, езика, литературата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия и Крим. Организира пътуването и обучението на много деца от Таврия в България.

Д-р Калоянов има сериозен принос към съвременната българска литература. През 2005 г. издава монографията „Българите в Таврия 1860 – 1939 г.“, а през 2010 г. излиза книгата му „Чудното сърце“ с разкази и приказки за деца. През 2022 г. издава значимия си научен труд „Цената на българщината в Таврия“. Автор е и на стихотворни сборници.

За значим принос за развитието на образованието и науката с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен, е отличен проф. Георги Михов. Един от изявените български учени в сферата на техническите науки от 2007 г. е професор в Техническия университет – София. От 2018 г. е член-кореспондент на БАН. В периода 2014 – 2019 г. е ректор на ТУ – София.

Основните области на научен принос и преподавателска дейност на проф. Михов са медицинска електроника, цифрова техника, електронизация в индустрията, промишлени системи за управление. Участвал е в над 50 разработки и е ръководил 16 проекта от съществено значение за развитието на българската наука. Автор е на 190 научни публикации. Има защитен патент, внедрен в ЕКГ апаратите на Медицинската академия. Неговата научно-образователна дейност е оценена с редица международни отличия.

В приветствието си президентът Радев подчертава, че постиженията на отличените ги превръщат в пример в техните области, пионери на духа, на родолюбивите каузи, научните пробиви и креативните идеи. Той допълни, че

със своята работа те са част от духовната и интелектуална мощ на България, изградила и утвърдила нейния авторитет далеч извън пределите на страната.

„България може да се развива като модерна и просперираща държава само ако се отнасяме с уважение и признателност към хората на науката и прогреса. Вярвам, че вашият вдъхновяващ пример ще продължи да привлича нови привърженици и последователи за постигане на все по-високите цели, които ви поставя съвременният динамичен свят“, заяви президентът Радев.

От името на отличените акад. Красимир Атанасов изказа благодарност за оказаната чест. „Ще продължим все така активно да работим в нашите области“, подчерта той.

Сред гостите на церемонията бяха заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и председателят на Съюза на учените в България проф. Диана Петкова.