Language and Culture / Език и култура
Александър Вътов
National Academy of Art, Sofia
https://doi.org/10.53656/for2025-04-09
Abstract. Статията разглежда реставрацията на фотографии като специфичен „език“, в който се преплитат научни, етически и културни измерения. Акцентът е върху особеностите на фотографските техники и тяхната уязвимост, както и върху стратегиите за опазване. Подчертава се, че в България липсва систематична терминология и институционализирана практика, което крие риск от загуба на автентичност. Фотографията се разглежда не само като технически носител на образ, но и като културен артефакт и извор за историята и хуманитарните науки. Защитава се тезата, че разработването на професионален език и етични стандарти е ключово за съхраняването на фотографиите като част от колективната памет и за превръщането им в пълноценен изследователски ресурс.
Keywords: реставрация на фотографии, превантивна консервация, фотографски процеси, етика, културно наследство, лингводидактология
Log in to read the full text
Свързани статии:
The Images of Birds in the Ancient Floor Mosaics from Bulgaria from an Ornithological Aspect: Species, Origin and Trade Relations (2nd – 6th c.e.)
The Nonlinearity of the New Reality in Teaching Russian as a Foreign Language
Two Beginnings: Slovak Surrealism and its European Context
Концептуализация на пространствеността в руския език от гледна точка на лингводидактологията
