92% от учителите избират професията заради контакта с младите

В България 72% от учителите избират професията си като първо желание, а почти всички от анкетираните – 92%, посочват, че са избрали именно учителството заради възможността да изиграят важна роля във формирането на бъдещите поколения.
Това са част от заключенията за България на едно от най-мащабните и авторитетни световни проучвания сред учителите и директорите на училища за 2018 г. – TALIS (Teaching and Learning International Survey). То се извършва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този път сред акцентите в него са степента на използване на информационни технологии в обучението, както и подготвеността и способността на учителите да се справят с класове, в които има деца имигранти или такива, за които майчиният език не е официалният за дадената държава.
TALIS 2018 е третото издание на проучването и
обхваща около 260 000 учители и училищни ръководители в около 15 000 начални, основни
и средни училища в 48 държави от 6 континента. То отчита не само подготвеността на преподавателите, но и средата, в която работят в обществени и частни училища. В средата на 2020 г. ще бъде публикуван вторият том на проучването от 2018 г., който е посветен на ръководителите в училище – какъв престиж имат, какви са кариерните им възможности, отговорностите и доколко са самостоятелни в управлението на образователната институция.
Международното изследване на ОИСР има за цел да помогне на страните да направят преглед и да дефинират политики за развитие на учителската професия. То изследва учители и директори в страни от цял свят за условията с принос към учебната среда в съответните училища. Информацията се събира чрез въпросници, които се попълват лично от всеки участник.
Центърът за оценяване в пред­училищното и училищното образование (ЦОПУО) към Министерството на образованието и науката е координатор на изследването в България от самото начало. За първи път изследването се провежда през 2008 г., след това през 2013 г., а последното е от 2018-а.
Сред всички фактори, които оказват влияние върху постиженията на учениците, качеството на учителите е от изключително значение. Нагласите, предварителните знания и средата съпътстват учениците през целия им училищен живот и всички те влияят върху възможностите им за учене. Но зад вратите на училището учителят е този, който има най-голямо въздействие върху обучението на учениците със своите способности да ги мотивира и да ги насърчава да учат, като ги насочва към предизвикателствата, осигурява експертно познание по съответния учебен предмет и откликва на индивидуалните потребности на всеки ученик.
TALIS събира данни за голям брой описателни характеристики, които оформят профила на прогимназиалните учители, техните директори и училищата, в които те преподават.
Как се разпределя работата
на учителите?
Разпределението на работното време на прогимназиалните учители в България е близко до средното за TALIS 2018 и почти няма промяна с това от предходните цикли на изследването. Средният общ брой отработени часове за една „пълна календарна седмица“ (такава, която не е съкратена от празници, ваканции или отпуск) е 39 астрономически часа, от които 20 часа се използват за реално преподаване, а 8 часа – за планиране на уроците.
Прогимназиалните учители прекарват половината от работното си време в учебните часове. Средно за страните от TALIS те посочват, че използват около 78% от времето си в учебните часове за реално преподаване. Българските прогимназиални учители използват значително по-голяма част от учебния час за реално преподаване – 84%, като данните показват лек спад в сравнение с предходните цикли на изследването.
Според резултатите от TALIS 1/3 от учителите в България губят прекалено много време в час заради ученици, които нарушават дисциплината в класната стая, а 22% от анкетираните специалисти пък споделят, че спешно се нуждаят от умения за овладяване на дисциплината в класната стая.
Изследването на училищната среда посочва, че 8% от учителите в страната работят в класове с деца, за които е установено, че се нуждаят от специфичен подход заради психически, ментални или емоционални проблеми. От тук идва и нуждата от обучения за работа с деца с подобни проб­леми. Педагогическите специалисти изтъкват още и нуждата за придобиване на умения за работа с ученици със специални образователни потребности.
Анкетираните педагози посочват нуждата от обучения, провеждани от опитни специалисти, за работа със съвременни информационни и компютърни технологии.
По отношение на това как се разпределя работата на директорите на училища, TALIS сравнява данните, получени от директорите на училищата с прогимназиален етап, за да определи натовареността на училищните ръководители в ежедневната им работа. Средно за страните директорите използват почти половината от времето си за административни и управленски задачи и срещи (49%), последвани от 18% за задачи и срещи, свързани с учебния план и обучението. Данните за България не са много по-различни от средните – съответно 52% за административни и управленски задачи и срещи и 17% за свързани с учебния план и обучението задачи и срещи. При сравнение на данните с тези от предходния цикъл на TALIS се забелязва увеличение на административната натовареност за сметка на тази, свързана с обучението.
Директорите на българските училища, включени в анкетата, посочват нуждата от придобиване на административни и управленски умения преди встъпване в длъжност. При придобиване на висше образование 14% от анкетираните директори не са преминали курс, свързан с администрирането на образователната институция, а 29% не са получили и формално обучение как да ръководят. Едва 32% от респондентите пък са преминали курс за директори.
Кои ресурси затрудняват обучението
в училищата?
Безспорно е, че инвестираните материални, човешки и финансови ресурси оказват влияние не само върху обучението на учениците, но и върху учителите и тяхното преподаване. Събраните данни от директорите на училища, участващи в TALIS, показват доколко липсата на ресурси (човешки и материални) затруднява обучението на учениците в прогимназиален етап.
Данните за България сочат, че едва 9% от прогимназиалните учители работят в училища, в които обучението е затруднено „донякъде“ или „много“ от липсата на квалифицирани учители. За сравнение, средно за участвалите страни това е вярно за 22% от учителите.
В предходните цикли на TALIS процентът на учителите, работещи в училища, в които има сериозен недостиг за почти всеки от разглежданите ресурси, е значително над средния за страните. През 2018 година процентът на учителите, чиито директори посочват, че обучението е затруднено „донякъде“ или „много“ от недостига на някои от разглежданите ресурси, не само вече е спаднал под средния за страните, а е на нива, значително по-ниски от средните. Това означава, че в България политиките и мерките, предприети за ресурсно осигуряване на училищата в последните години на национално и местно ниво, са дали резултат.

Свързани статии:

Държавата с лице към науката Май – месец на образованието Научен кулинариум Шампионите в XXVI национална олимпиада по астрономия