Дебати за качеството на въздуха в МУ

Замърсяването на въздуха, основно с фини прахови частици, през 2019 г. е било седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, довел до 11 000 смъртни случая. Въпреки спада на нивата на основните замърсители на въздуха през последното десетилетие 100% от населението живее в райони, където се превишават препоръките на Световната здравна организация за фини прахови частици. Това се посочва в доклад на американския Институт за здравни ефекти, изготвен съвместно с български учени. Той е представен по време на хибриден семинар на тема „Качеството на въздуха и здравето в България“ с домакин Медицинския университет – Пловдив. Събитието се организира съвместно от висшето училище и Института за здравни ефекти.
Семинарът събира водещи специалисти от България, Европа и САЩ – изследователи, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух у нас. Водещи на събитието са доц. д-р Ангел Джамбов (МУ – Пловдив), който участва в подготовката на доклада за България, и д-р Палави Пант (Институт за здравни ефекти).
В доклада се посочва още, че смъртността от замърсен въздух в България е най-високата в Югоизточна Европа и почти два пъти над световната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха, или между 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдечносъдови заболявания и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са допринесли най-много за смъртните случаи, следвани от производството на енергия, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство.
Отбелязан е напредък в намаляването на нивата на замърсяване на въздуха през последното десетилетие, повишаване на обществената осведоменост и нарастващ импулс за действие, увеличаване на достъпните данни за замърсяването на въздуха от мрежите за наблюдение на гражданската наука и разширяване обхвата на българските изследвания.
В панелна дискусия върху бъдещите перспективи за подобряване качеството на въздуха се включва и Борислав Сандов – вицепремиер по политиките в областта на климата и министър на околната среда и водите. В нея е изтъкната ролята на научните изследвания за информиране на политики и решения за подобряване качеството на въздуха и здравето.