В подкрепа на българистиката

По-леки условия за избор на преподаватели по български език зад граница предлага МОН в проектопромени в Постановлението на МС от 2014 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища.

От МОН посочват, че основните мотиви за промените са свързани с

отлива на кандидати за свободните преподавателски позиции

и трудностите за привличане на висококвалифицирани, мотивирани и млади кандидати, които да отговарят едновременно на изискванията, заложени в нормативния акт, и на предявените от чуждите университети за квалификация и професионален опит.

„В повечето случаи кандидатите са максимум двама за преподавателско място. Голяма част от тях заемат високи академични длъжности – доцент или професор, и са на предпенсионна възраст. От друга страна, по-младите кандидати не отговарят на нормативно заложените критерии и/или им липсва преподавателски опит“, се посочва в мотивите за изменението.

От Министерството акцентират и върху задълбочаващите се проблеми в развитието на българистиката зад граница, свързани с намаляването на броя на студентите във филологическите и хуманитарните специалности и

намаляването на интереса към изучаването на т. нар. малки езици,

какъвто е българският.

За да се отговори на предизвикателствата, се

предлагат промени в четири основни направления.

Първото направление засяга субектите, които имат правомощия да командироват преподаватели по български език и литература в чуждестранните висши училища. Предлага се делегирането на правомощия не само на държавните висши училища и научните институти на БАН с акредитация в професионално направление „Филология“ от област на висшето образование „Хуманитарни науки“ да могат да командироват преподаватели, но и държавни висши училища, в които се преподава български език като чужд, без да имат акредитация в горецитираното професионално направление от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Второто направление се отнася до изискванията, на които следва да отговарят кандидатите, участващи в процедурата за подбор. Предложението е да се допуска участието на кандидати, които заемат не само академични длъжности в държавни университети и БАН, но и такива на преподавателски позиции съгласно определението за академичен и преподавателски състав в Закона за висшето образование.

Предложено е и намаляване на изискването за преподавателски стаж във висше училище от 3 на 2 г.,

като се премахва изискването за непрекъснат такъв през последните 5 години.

Третото направление е свързано с показателите за измерване на постигнатите резултати от командированите преподаватели и включването на нов показател за оценка – дейности, свързани с популяризиране на българския език, литература, традиции и култура зад граница. Занапред развиваната академична дейност от преподавателите по време на командировката за целите на академичното им развитие в България ще може да бъде признавана за учебна натовареност.

Към момента командированите преподаватели не подлежат на атестиране, което възпрепятства професионалното и академичното им израстване за периода на задграничната командировка.

Четвъртото направление е свързано с процедурата за подбор и срока за командироване на преподавателите. В момента преподавателите се командироват за срок до 2 години, с възможност за продължаване на командировката за още до 2 г. без провеждане на процедура за подбор, т.е. общият максимален срок на командироване е 4 г. без прекъсване, при условие на постигнати високи резултати по определени показатели.

Според МОН обаче е по-удачно след успешно проведена процедура за подбор

одобреният преподавател да се командирова за 2 г.,

но да има възможност командироването да бъде с максимален срок до 6 г. – т.е. продължение до два последователни пъти за до 2 години на срока на командироване, без преминаване през процедурата за подбор.

Това ще може да става при едновременното изпълнение на следните условия: съгласие както от преподавателя, така и от държавното висши училище или институт към БАН, където преподавателят работи на постоянен трудов договор; съгласие от чуждестранното висше училище за преподаване за съответната учебна година; високи резултати по показателите за работа.

В проекта се урежда и възможността командированите без прекъсване от академичната 2019 – 2020 г. насам и преминали успешно процедура за подбор през 2023 г. да имат право да бъдат командировани за още една учебна година (2024 – 2025), без да се явяват на процедура за подбор, т.е. за тях общият срок на командироване без прекъсване да бъде 6 години.

Свързани статии:

МОН осигурява 7 стипендии на млади учени в Швейцария Дебат за новите учебни програми Приемат номинации за наградите „Питагор 2024“ Безплатното висше – заедно с по-високи стипендии и заплати