Малкото училище с големите успехи

В този брой „Аз-буки“ гостува на ОУ „Светлина“ в село Тополица, община Айтос. Сами се наричат малкото училище с големите успехи. И наистина, училището е различно. Не знам дали това се дължи на името – „Светлина“, или на екипа, който работи там със сърце и любов години наред.

Истината е, че училището разполага със съвременна модерна база, която по нищо не отстъпва на големите градски училища. Но също така в него има много топлина и уют, които много се доближават до представата за семейна среда. Така, напълно разбираемо, школото се е превърнало във втори дом не само за учителите, но и за учениците.

„Името ни е толкова необикновено, точно колкото необикновени са нашите учители и ученици“,

разказва за „Аз-буки“ директорката на ОУ „Светлина“ в село Тополица Тодорка Русинова. Тя ръководи школото от повече от 30 години. За този дълъг период заедно с екипа са постигнали много успехи – подобрили са материалната база, въвели са иновативни методи на преподаване и са ограмотили и възпитали хиляди деца и младежи. И най-важното – съумели са да изградят у възпитаниците си чувството за принадлежност към училището.

Дворът на училището в с. Тополица наподобява истински парк.

Той е 10 дка и в него има огромно разнообразие от животински и растителни видове. „Поради гъстотата на парка и естественото му разположение в подножието на планината той е дом на таралежи, птици, катерички и на интересни цветя и дървета“, разказва директорката.

От 2000 г. насам Русинова и нейният екип са реализирали различни проекти, резултатът от които е налице. Във времето са инвестирали много средства и труд не само в подобряването на материалната база, но и в допълнителни обучения за учители и родители.

„Независимо какво правим, винаги търсим мнението и съдействието на семействата на нашите ученици“, споделя директорката. А това на много места се оказва една от най-трудните задачи пред училищните екипи. Понякога, независимо от желанието и опитите, родителите, погълнати от своите грижи и задължения, не намират време да участват в училищния живот на децата си. „Родителите винаги са голямо предизвикателство. Смятам, че сме намерили правилния подход да ги приобщаваме, като, разбира се, има и такива, които остават на дистанция, но това е техен избор, който уважаваме“, обяснява моята събеседница.

Преди много години започват да прилагат интересна инициатива в училище.

Всеки класен ръководител заедно с учениците си изработва „Дърво на родителското участие“. „Там отбелязваме кой родител в каква дейност от училищния живот може да участва“, посочва Русинова.

По този начин самите деца стават инициатори майките и бащите им да се включат в повече дейности. Защото, колкото повече участва, толкова повече името на родителя ще присъства на дървото. Така те неусетно, малко по-малко се увличат в училищния живот, отделяйки от личното си време и споделяйки емоциите с децата си. А това помага да изградят още по-силна връзка с тях.

След успеха на „Дърво на родителското участие“ решават да направят по-голямо дърво, в което да обединят всички класове. Наричат го „Дърво на училищното участие“ и го поставят на входа на школото, така че всеки посетител да може да го види. Резултатът – децата стават все по-активни, респективно и родителите започват да се включват във все повече дейности. А ръководството решава в края на годината да отличи най-активните от тях – както деца, така майки и бащи.

От 2018 г. насам ОУ „Светлина“ е и в Списъка на иновативните училища

на Министерството на образованието и науката. Първото нововъведение, което прилагат за период от четири години, носи името „Учим и преподаваме заедно“. В него учители и ученици разменят роли в рамките на учебния час. В началото въвеждат иновацията само в прогимназиален етап на обучение, но след това разширяват обхвата и започват да я прилагат и в начален етап.

„Дигитализация и дигитално гражданство“ – така пък се казва нововъведение, което включват в учебния процес още през 2022 г. „Иновацията е изцяло ориентирана към изграждането на широки умения у децата за боравене с информация в интернет и използването на различни технологии“, казва Русинова.

Всеки учител разглежда дигитализацията през призмата на учебния предмет, който преподава. Освен в класната стая нововъведението за дигитализацията и дигиталното гражданство се прилага и в административната работа на училището.

Сред нововъведенията, които прилагат в учебния процес,

е и онагледяването на учебното съдържание с виртуална и добавена реалност. Това се случва посредством стереоскопичен дисплей Z space, виртуални очила или интерактивен под. Педагозите от ОУ „Светлина“ често прилагат и интердисциплинарни уроци, в които съчетават учебно съдържание от различни предмети.

Много често приемат и гости по Националната програма „Иновации в действие“.

Успяват да впечатлят своите колеги не само с това, което правят в училището, но и със своята сърдечност и гостоприемство. Ето каква оценка оставят за тях в социалните мрежи колегите им от Основно училище „Васил Левски“ в Белене непосредствено след визитата си: „И независимо че е малко училище, се равнява на стандартите на големите училища – по иновативни методи на преподаване, дигитализация, модернизация и безопасна среда. И най-важното – мотивирани, успешни и щастливи ученици. Колеги, благодарим ви, че споделихте с нас формулата на успеха!“.

В часовете педагозите от село Тополица прилагат още много интересни методи и похвати – например модела на обърнатата класна стая и учене по станции. От много време насам прилагат и кросфункционалния принцип на работа, или т.нар. кръгово поставяне на задачи. „По време на групова работа в час всеки път учениците влизат в различна роля. Колегите не позволяват един и същи ученик да бъде лидер на групата, а дават поле за изява на всеки, за да може той да влезе в различни ситуации и сам за себе си да разбере къде е най-силен“, споделя Русинова. Учителите разбират, че това е най-успешният подход за развиване на функционалната грамотност и създаването на умения за живота у техните възпитаници.

А на въпроса как се постига балансът

между съвременната и модерна училищна среда и чувството за уют и семейна топлина в ОУ „Светлина“, Тодорка Русинова отговаря: „Във всичко, което правим, водещото е, че училището е място за деца. Напомням го както на учителите, така и на родителите. За децата най-важното е да се чувстват комфортно в тази среда. Спазвайки всички стандарти, успяваме да направим и материалната база комфортна“, обяснява тя.

Директорката отбелязва, че възпитателната роля на училището е много голяма. То възпитава с всичко – от обкръжаващата среда и отношението към нея, през общуването със съучениците, начина на преподаване на учителите и дори начина, по който трябва да идват облечени децата.

Навярно и затова учениците ценят това, което имат в училището, и го пазят като свое. Случвало се е след лятната ваканция децата да споделят с директорката, че училището в града на техни роднини не е толкова хубаво като тяхното. А тя им отговаря, че се радва, че са осъзнали колко хубаво е родното школо. „Едва ли има ли по-голямо признание от това за един директор“, завършва Русинова.

Тодорка Русинова, директор:

„Много е важно да бъдеш на гребена на детската вълна. Ако изостанем от разбиранията им и динамиката на времето, ставаме архаични и няма как да фокусираме детския интерес. Точно поради тази причина постоянно търсим различни посоки за развитие – както в личен план, така и за колегите.

Вярвам, че учителят трябва е много добре подготвен и да чувства себе си като лидер на средата. Да няма притеснение от работата си. Само по този начин ще може да овладява учениците и да грабва вниманието им в час. През годините многократно сме сменяли посоката, в която работим, за да намерим това, което ни пасва най-добре и най-вече дава положителен резултат.

Започнахме да въвеждаме иновации в учебния процес много преди в образователната система да започне да се говори толкова за тях. Винаги с колегите ми сме черпили опит от добри примери както в национален, така и в световен мащаб. А това се случва с много четене и желание да научиш нови неща, които след това или веднага да приложиш, или да адаптираш спрямо потребностите на средата, в която работиш.

Още през 2014 г., когато социалните мрежи тепърва ставаха популярни, въведохме платформа за предизвикателства, с която да стимулираме креативността на учениците. Разработихме я съвместно с програмисти и се оказа изключително интересна за всички. Тя наподобяваше много настоящите социални мрежи, защото всеки учител имаше свой собствен канал, чрез който отправяше предизвикателства на учениците в класа си, а те можеха да харесват, споделят и да коментират. Това е само един от многото начини, с които успяхме да провокираме учениците си и да поддържаме интереса им.

Свързани статии:

Децата на Родопите – пазители на традициите Споделянето е пътят към успеха Кът с историята на Никопол Училище на радостта