За смисъла да изучаваш френски език и ползата от обмяната на опит разговаряме с председателя на АПФБ Вяра Любенова

„Vouloir, c’est pouvoir“ казват французите. Фразата, приписвана често на Наполеон Бонапарт, в превод на български означава „Да искаш, значи да можеш“. Използваме я като мото на настоящия текст не само защото разговорът на „Аз-буки“ с председателя на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България Вяра Любенова я потвърждава. Но и защото образованието днес изисква преди всичко мотивация.

Без значение на какво умение, познание или конкретно – на овладяването на чужд език, акцентираме, за да постигнем успех, се нуждаем от действия и постоянство при преодоляване на препятствията.

За Вяра Любенова, застанала начело на Асоциацията през 2017 г., в цялостната дейност на сдружението мотивацията на екипа играе съществена роля. Традициите са другата опорна точка.

„Нека не забравяме, че първата международна институция, на която България стана член в зората на 90-те години на миналия век, беше Международната организация на Франкофонията. Френският език има стабилно място в палитрата на чуждоезиковото обучение у нас“, казва тя.

Отбелязва, че в българското общество съществува традиционна семейна франкофония, която се предава от поколение на поколение още от епохата на Възраждането и независимо от държавната политика, нагласите на обществото и модата в изучаването на чуждите езици тя не се е загубила.

„Разбира се, световните тенденции наложиха английският език да стане едва ли не задължителен. Има и актуални настроения в полза на испанския, на китайския. Френският обаче има своето място в чуждоезиковото обучение и хубавото е, че щом веднъж децата се докоснат до него, в повечето случаи са мотивирани и го учат с голямо желание, откриват богатството на литературата и културата и се възползват от възможностите да продължат да учат на френски език в чужбина или във франкофонските програми, които предлагат българските университети“, отбелязва Вяра Любенова.

И подчертава, че България има прекрасни отношения с Франция и с франкофонските страни и владеенето на френски език е голям плюс за развитието на младите хора.

Създадена през 1993 г. по идея на преподавателите по френски език

в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с първи председател проф. Стоян Атанасов, Асоциацията е част от Международната федерация на преподавателите по френски език – най-голямата професионална организация в света, която не е синдикат.

Още с учредяването си Асоциацията залага като основен приоритет продължаващото обучение и квалификацията на учителите по френски език в страната. Сред важните дейности в тяхна подкрепа са и професионални съвети и информация, включване в проекти и културни прояви, в курсове за квалификация във Франция и други франкофонски страни.

През декември миналата година например девет преподаватели от български училища преминават двуседмично обучение във Виши, Франция. В периода 2018 – 2025 г. те са общо 70. Обучението е със стипендии от Френското посолство у нас, с партньорството на Френския институт в България, Центъра на Международната организация на Франкофонията за Централна и Източна Европа (CREFECO) и МОН по препоръка и със съдействието на Асоциацията. През годините с подкрепата на сдружението преподаватели по френски език са били изпращани на обучение във Франция, Белгия, Швейцария, Германия, Сенегал и други страни.

Питаме Любенова как тези обучения се отразяват  на практика в часовете на педагозите. Дали учениците усещат повишеното ниво на своите учители и получават ли нещо повече от тях.

„За учителите има огромна полза. Обикновено лекторите са компетентни, динамични и харизматични. Освен конкретните техники на преподаване, припомнянето на някои методи, усъвършенстване нивото на владеене на езика от самите учители, атмосферата между франкофони действат изключително мотивиращо и ангажиращо за преподавателите. Много е важно учителите да са в крак с всички новости както дидактически, така и по отношение на живота и реалностите в страните от франкофонския свят. Часовете им стават по-интересни, те добиват по-високо самочувствие, по-голяма увереност в себе си и децата усещат всичко това и го уважават и ценят. Разликата се вижда ясно и отчетливо“, обяснява Вяра Любенова.

В навечерието на месец март, който традиционно се посвещава на франкофонията в България, председателят на Асоциацията анонсира някои от предстоящите инициативи.

Освен изложба с творби на ученици, вдъхновени от франкофонските страни, която ще бъде подредена във Френския институт в България, ще се проведе и четвъртото издание на Европейската асамблея за ученици. Асоциацията я организира съвместно с НБУ и Френския институт, като в нея се включват гимназисти от цялата страна. В момента се провежда и конкурсът по превод на художествен текст, организиран от 4. ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна, а резултатите ще излязат именно през Месеца на франкофонията.

В Езиковата гимназия във Варна през 2023 г. след 4-годишно прекъсване се завръща и друга впечатляваща инициатива на Асоциацията и Френския институт в България – Международният ученически франкофонски фестивал.

Събитието е ценно за Асоциацията, като разпространител на франкофонските култури.

Защото освен да насърчат изучаването на френски език и да подпомогнат уменията на учениците за устно изразяване, дейностите на сдружението имат за цел да изграждат общочовешки ценности като толерантност, солидарност и приемане на различията, да развият и поощрят креативността на учащите се. С конкурси по креативно писане („Маратон по писане“), по превод на художествен текст, диктовка, поезия и есе се развиват уменията им по френски език, но се засилва и мотивацията за учене.

Вяра Любенова разказва, че в последните години осъществяват ползотворно партньорство с танцова и арт компания „Софистик-Живо“ с главен художествен ръководител Елина Топалска. Заедно провеждат серия от артистични ателиета за преподавателите по и на френски език в България, като в тях изработват костюми и представят танци от различни франкофонски страни – Виетнам, Мароко, Сенегал, Франция, Швейцария. В ателиетата се включват Н. Пр. Закия ел Мидауи – посланик на Кралство Мароко у нас, и посланичката на Р Виетнам – Н.Пр. Нгиен Ти Мин Нгиет.

Благодарение на факта, че придружава танцовата формация „Софистик-Живо“ на Международния фестивал на приказките и народните занаяти в Загора в Мароко, Любенова се свързва с писателя Абделазис Ерашиди. Той е директор и главен организатор на фестивала, преподавател по арабски език и литература в Университета в Кенитра. От запознанството се ражда приятелство, но и две преведени на български негови книги. От Вяра, която освен преподавател по френски език е и преводач на специализирана и художествена литература.

„Абделазис Ерашиди ми изпрати текста на книгата си „Болката на пясъците“ и реших да я преведа за удоволствие по време на ковид пандемията. След това направихме проект, поканихме го и той се влюби в България. През 2024 г. по негова специална покана ученици от Френската гимназия в София участваха във Фестивала в Мароко, разказваха приказки на френски език и представиха много хубава програма с песни и танци. Децата водиха ателиета по плъстене на вълна, изработваха мартеници с местните жители. Беше прекрасно и ни отразиха по всички марокански телевизии. След това преведох и втора книга на мароканския писател – „Бедуини на ръба на скалата“, и обменът продължи. Ерашиди вече два пъти е идвал в София. Стана добър познайник както на ученици, така и на студенти и на колеги, а вече се надявам – и на читателите“, признава Любенова.

Като ни разказва с въодушевление за Международния ден на учителя по френски език, въведен от президента Емануел Макрон през 2018 г., за Международния театрален фестивал за учители в партньорство с CREFECO и програмата „Десет от десет“, както и за други изяви на ръководената от нея асоциация, Вяра Любенова ни убеждава все повече в собствената си мотивация. За нея, която от малка е възпитана в духа на франкофонията и закърмена с френската реч, няма съмнение, че отстояването на традицията на езиковите гимназии и паралелки и запазването на часовете по чужд език в системата на средното образование е важна кауза и за Асоциацията.

„Мисля, че от дете не съм прекарала нито един ден без френски в живота си. Майка ми е франкофон, а по бащина линия единият ми пра-прадядо е говорил френски. Да завърша 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ в София, е сбъдната мечта. След това се дипломирах и в Софийския университет с френска филология. Не знам точно как стана, но за мен френският е не само целият ми професионален път, а и кауза, и начин на живот“,  споделя Любенова.

Като дългогодишен преподавател, който с усмивка споменава, че нищо не може да я успокои така, както да направи една диктовка, Вяра отдавна е осъзнала, че участието на младите хора в дейностите на АПФБ – образователни и развлекателни, са сигурен залог за успех. Защото, както сама казва: „Бъдещето на френския език е в техните ръце“.

Свързани статии:

Д-р Александър Сираков, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ – София: Финансовият стимул не може да е водещ Балканите са сеизмичен район Какво да правим при трус „Хапче“ за проговаряне