Д-р Андреас Шлайхер стана „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

Директорът на дирекция „Образование и умения“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие д-р Андреас Шлайхер бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тържествена церемония в Аулата на най-старото ни висше училище.

Решението за връчването на званието е на Факултета по педагогика на Софийския университет.

„Присъждането на почетното звание е израз на признание за неговия принос за изграждането на международни инструменти за оценяване и анализ на образователните резултати, които подпомагат развитието на българската образователна политика. И е символ на високо признание за неговия значим принос и укрепването на ценностите на Университета“, заяви на церемонията деканът на Факултета по педагогика доц. д-р Ваня Божилова.

Тя подчерта, че над 20 години д-р Шлайхер работи с образователни лидери и министри от различни държави, стремейки се да подобри качеството и равенството в образованието.

По време на церемонията заместник-ректорът на Софийския университет акад. проф. д-р Тони Спасов заяви, че е удоволствие да присъства на събитие, което удостоява изтъкнат учен, допринесъл значително за образователните политики в Европа. Той поздрави Шлайхер за сътрудничеството с Университета и преподавателите от Факултета по педагогика.

На церемонията присъстваха и министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, заместник-министър акад. Николай Витанов, началникът на РУО – София-град, д-р Елеонора Лилова, експерти от МОН, бившите министри на образованието Красимир Вълчев и Галин Цоков – директор на Националния институт по образованието към МОН, преподаватели и студенти.

Андреас Шлайхер е инициатор и ръководител на програмата за международно оценяване на учениците PISA

и участва в множество инициативи, свързани с иновации и трансформации в образователните политики и практики. Под негово ръководство акцентът в изследванията преминава от инструктаж на теоретични знания към оценка на функционалната грамотност, която служи за основа за национални учебни реформи. Подход, който се фокусира върху способността на учениците да прилагат наученото в практиката.

Д-р Шлайхер изучава физика в Германия и придобива диплома по математика и статистика в Австралия. Носител е на множество отличия и е почетен професор на Университета в Хайделберг.

В рамките на академичното си слово, което бе на тема „Как да направим изкуствения интелект опора и да избегнем превръщането му в патерица“, Андреас Шлайхер отбеляза, че университетите са сред малкото места, където човечеството все още може да спре, да разсъждава, да обсъжда не само какво може да се направи, а и какво би трябвало да се направи.

„В ерата на изкуствения интелект и бързото развитие на технологиите именно от образователните институции зависи да помагат на хората да бъдат „създатели на смисъл“, които умеят да взимат етични решения и които участват във формирането на света, вместо само да реагират на него“, заяви д-р Шлайхер.

Основното предизвикателство според него ще бъде изграждането и запазването на способностите, които ни помагат да останем хора в контекста на изкуствения интелект. „Един от най-големите ни недостатъци като хора е, че умовете ни са създадени да пестят енергия – лесно заменяме автономността си за удобство“, коментира Шлайхер.

По думите му съвременният свят обаче вече не ни възнаграждава за това, което знаем – ChatGPT и Gemini знаят всичко, той ни възнаграждава за това какво можем да направим с нещата, които знаем.

Според него за младите хора дигиталният свят се е превърнал в истински. Шлайхер подчерта и силната връзка между използването на технологии в училище за лични цели и негативните резултати от ученето. И предложи като алтернатива примери от страни като Дания и Украйна, където употребата на технологии в рамките на обучението е по-фокусирана и педагогически насочвана.

Новият „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет отбеляза още,

че ролята на учителите също се променя, тъй като в контекста на изкуствения интелект те често също се обучават. В същото време, акцентира, че изкуственият интелект в образованието работи най-добре, когато учителите имат централно място в дизайна на задачите, тъй като професионалните преподаватели не могат да бъдат заменени.

„Дълго време изпълнението на задачи и ученето са били едно и също нещо, а това да се справяш добре в някаква област, е било равносилно на научаването на нещо ново, но това вече не е така“, каза още Шлайхер.

Употребата на изкуствен интелект за някаква задача не означава непременно научаване на нещо ново, затова изпълнението на задачи трябва да върви ръка в ръка с ученето.

Шлайхер предлага и положителни посоки за употребата на изкуствен интелект в образованието, като например използването му не за написване на есета, а за проучването преди писането или за улесняване на общуването при учене на чужди езици, за по-бързо усвояване на лексика и граматика.

Като една от важните задачи, които предстоят, той посочи създаването на специализирани инструменти с изкуствен интелект за класните стаи, където важна роля отново имат висшите училища.

Акцентира и на това, че с най-добра дигитална грамотност се оказват учениците, които четат често, тъй като четенето на една по-дълга книга изисква изграждането на мисловни модели за сложни системи, разграничаване на факт от мнение, извличане на смисъл и справяне с двусмислици. Докато технологии в ръцете на твърде малки деца по-скоро вредят, отколкото подпомагат процеса им на учене, коментира Андреас Шлайхер.