Пътят към науката тръгва и от един прост опит

Явор Киряков е образователен предприемач, който се е посветил на идеята за ранно кариерно и професионално ориентиране на младежите в България чрез практико-приложно образование. За него ранната среща с технологии и природни науки е основна предпоставка за развитието на любопитство и мотивация у младите.

Явор завършва „Икономика“ в Американския университет в Благоевград през 2012 г. и след това специализира в Лондон.

Научните му изследвания доказват как дългосрочната инвестиция в човешкия капитал (образованието) има висок коефициент на икономическа възвръщаемост за стопанския ръст и БВП на всяка държава.

В момента ръководи лаборатория за изобретяване на дидактически материали по природни и технически науки във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Фондация „Университет за деца“ съществува от дванадесет години.

От миналата година на английски се нарича Science Me Up, което може да се преведе като „Извиси ме научно“ и е игра на думи. Но на български в името на фондацията думата „университет“ си остава.

„Причината е, че когато хората чуят, че нещо е за „деца“, за съжаление, не се отнасят сериозно към даденото начинание. Това е реакция на обществото и вече ни омръзна да обясняваме, че това не е детски университет, а е университет „за“ деца. Има разлика, нали?“, казва образователният предприемач Явор Киряков.

Историята започва преди повече от тринайсет години. По това време Явор Киряков завършва „Икономика“ в Американския университет в Благоевград. Ръководи и Клуба за по-добро общество в Университета. Една от основните му идеи е да се подкрепят всякакви социални каузи, като в образователно направление помагат на дома за деца, лишени от родителска грижа, в града.

„Може би защото съм от семейство на учители, видях смисъла в това да влияеш позитивно върху съдбите на децата. Как лицата им светват, когато им говориш за едно по-съзидателно съществуване“, казва Явор Киряков.

Замисля се от икономическа гледна точка върху вида и количеството усилия, които трябва да се посветят на един човек за осигуряване на по-доброто му образование и бъдеще. Докато прави магистратура в Лондонското училище по икономика, се вълнува от това как дадена инвестиция в тази сфера може бавно, но с много по-голям коефициент на възвръщаемост след време да осигури не само по-висок брутен вътрешен продукт, но и повече индустриална и интелектуална мощ.

„Имах щастието, преди да основем „Университет за деца“, да попадна на хора като учителя по физика Теодосий Теодосиев, на преподавателя по информатика проф. Красимир Манев и на други учени и педагози. Това са все професионалисти, които подготвят от години най-големите таланти на България за международни състезания и голямата наука, като цяло“, казва Киряков.

Споделя, че тези срещи му показват как всъщност се променят съдби, което още повече го вдъхновява да продължи в тази посока. Тогава идва и момент, когато отново се разочарова от всичко, което се случва около него.

„Мои приятели, инженери, с които започнахме първите летни академии по роботика, ме посъветваха: „Абе, Яворе, няма да се отказваме, продължаваме напред“, връща лентата назад Киряков.

Така възниква фондацията „Университет за деца“, чиято основна идея е да покаже, че

щом човек се интересува и любопитства, трябва да продължава в същия дух да върви напред.

Инициативата започва с вложени собствени средства на учредителите. По времето, когато се основава Фондацията – около 2014 г., има много образователни конференции, на които се говори за модерни методики – по-либерални и фокусирани към детето, в които се набляга върху гледната точка на ученика.

Стига се и до полемика сред учители, че навремето е имало много практическа дейност в българското образование, правели са се и опити, каквито сега няма, или пък че на Запад се правят много експерименти, а в България се пропуска.

„У нас нямаше кой да научи учителите или да подготви съвременна методика за преподаване чрез експеримент. И си мислех, че трябва да има подобна отговорна организация в България“, подчертава Явор Киряков.

Затова инициаторите решават да обединят усилия в изграждането на методики за практико-приложно образование в българското училище. Решава се първите инструменти, с които да достигат до ученици, да са летни формати – академии в планината. Често се провеждат на отдалечени места по примера на Теодосий Теодосиев. Понякога дори е възможно да нямат обхват на телефоните. Но така по-лесно всички се потапят за седмица в работна атмосфера – решаване на задачи, демонстрация на експерименти по химия, биология, физика, роботика, инженерни науки и електроника.

„Мисля, че се справихме и се справяме доста добре. Децата си тръгват изключително заредени и от впечатленията за една седмица се зареждат за цяла година. Има случаи родители да ми се обаждат по средата на учебната година и да ми казват, че даден експеримент, който сме правили през лятото, детето им го е представило в училище и учителката е силно впечатлена“, казва Явор Киряков.

След ковид пандемията практико-приложните курсове понамаляват. Организаторите осъзнават, че е важно да се определи за коя възрастова група са най-необходими тези летни занимания, и стигат до извода, че това е прогимназията.

Паралелно Явор завършва и магистратура по „Педагогика“, по време на която се интересува от възрастовото узряване на учениците за наука. Той открива, че във възрастта от 11 до 15 години децата са достатъчно големи, за да възприемат света около себе си като възрастни и трезво мислещи хора. Просто им липсва опит, който тепърва ще добиват. Това е възрастта, която най-често ги определя за цял живот като профилиране – дали ще се насочат към природните, или към хуманитарните науки.

Според Явор Киряков пропусне ли се тази възраст, това може да обърка учениците по-късно при избора на професия. Дори в VII клас не всички ученици знаят какво искат да правят. Родителите им казват – ами трябва да кандидатстваш на хубаво място. Ама къде и защо, не става ясно. От загубата на тази мотивация страда много и подготовката на децата. Защото те невинаги са достатъчно мотивирани.

„Разбира се, в никакъв случай не отричам VII клас като подготовка. Дори съм убеден, че трябва да се работи от V клас много сериозно в тази насока. Защото не просто самата подготовка и задачите са толкова проблемни, колкото мотивацията. Когато няма мотивация, децата се разпиляват, понякога и в грешна посока. И това е кредото на „Университет за деца“, казва младият учен.

На въпроса не работят ли в същата посока и SТЕМ центровете, които в момента се изграждат, Явор Киряков отговаря, че индустриалните епохи определят инвестициите в дадени науки и дисциплини в образованието като естествено продължение на необходимостта от кадри в тези направления.

По-възрастните могат да си спомнят, че Студената война и надпреварата за покоряване на Космоса водят до разцвет на природните науки. След това в световен мащаб се наблюдава отлив от интереса в тези направления. През последните 10 – 15 години отново има засилване на интереса към природните науки заради целия технологичен напредък, на който сме свидетели.

„Затова следим STEM тенденцията в световен план“, казва Явор. Подчертава, че още през 2012 г. е знаел, че ще се появят и у нас тези центрове. Но е нямал представа под каква форма. Хубаво е, че всичко това се случва в България. Единствената му критика е, че невинаги най-компетентни хора се заемат със STEM обучението.

Сред другите инициативи на Фондацията е и организирането на курсове и през учебната година, за което настояват родители.

Така започва съвместна работа с читалище в софийския кв. „Лозенец“, където се организират съботно-неделни курсове по роботика, електроника, физика, химия и биология.

Явор Киряков споделя и своя голяма болка. Редица години с неговите съмишленици отделят изключително големи усилия да поддържат съществуването на практико-приложни курсове по природни науки за прогимназисти. В тях преподават доценти, главни асистенти и студенти от Софийския университет – биолози, химици, физици. Всяка седмица те подготвят експерименти на различна тематика.

„Но заради НВО в VII клас прогимназията е посветена изцяло на уроците по математика и български. Много трудно е да се пребориш за времето на децата, за да идват на нещо, което им е интересно, а не наложено поради необходимост“, казва събеседникът ни.

Убеден е, че трябва да се плурализира разбирането за кариерните възможности от ранна възраст. А не просто в VII клас да се каже на детето например – „Химията е много добре, защо не станеш фармацевт“.

„Никой не се запитва дали ученикът харесва химията. Твърде късно е това да се решава в гимназията. И цената от едно погрешно ориентиране я плащат и детето, но и обществото. Тъжно е, когато осъзнаваме, че системата ни създава нещастни хора, които иначе са направили всичко, както се е изисквало от тях, но не са открили призванието си и се чувстват онеправдани“, коментира Явор Киряков.

От Фондацията установяват, че трябва да има по-кратки варианти да запознават децата с наука от по-ранна възраст. Така започва инициативата „Панаир на науките и технологиите“. Първоначално тези панаири се правят само в Бургас. След това се включват и Шумен, Благоевград. Търсят ги и от Шабла, където на фара се организира голям морски панаир. Подобни панаири се организират и в София, в комплекса на Българската академия на науките на бул. „Цариградско шосе“.

Такъв панаир не е просто експо с щандове, на което децата идват и гледат, подчертават организаторите.

Задължителен елемент са и работилниците, където те сглобяват, майсторят различни неща или експериментират под насоките на ръководител.

„Има още един позитивен ефект от панаирите на науките и технологиите. Покрай STEM кабинетите учителите често се чудят как да ги използват. По време на панаирите им демонстрираме как могат да правят практико-приложни занятия“, казва Явор. А след това мнозина педагози ги канят в своите училища да им покажат какво да правят.

„Наясно сме, че напредъкът в науката идва с много сериозна многогодишна подготовка, но ако нямаш началната искра, началното вдъхновение, не стигаш до никъде. Вече няколко деца са ми споделяли за такъв спомен – за първия експеримент, който са видели и който е запалил искрата у тях. А това означава, че цял живот ще помнят този момент. Това се опитваме да правим и с тези панаири на науките“, обобщава Явор Киряков.