Постдокторантите са шанс за науката

Това казва проф. Костадин Костадинов – заместник-министър на образованието и науката. Той е категоричен, че пари за изследвания има, но трябва да преоценим начина на финансиране и резултатите от тях.

„Въпросът за постдокторантурите е сериозен. Неслучайно има колеги, които дори смятат, че стипендия от 1500 евро е недостатъчна. Сумата трябва да бъде 2000, защото с постдокторантурите и подходящата научна инфраструктура осигуряваме възпроизводството на науката”, казва проф. Костадинов. Научните изследвания в САЩ например в голяма степен се извършват от постдокторанти. Смисълът на тази академична позиция е, че когато човек е защитил и е припознат от световната научна общност в определена област, се дава възможност в рамките на 3 години да бъде „експлоатиран“. Не от организацията, допринесла за академичното му израстване, а от друга, която има нужда от такъв специалист, за да реализира научни и иновационни проекти, полезни на икономиката. До 5 години след защитата на докторска степен в Южна Корея увеличават заплатата на младия учен. А след това я намаляват – сиреч подсказват му, че вече не е необходим, защото е дал максималното от себе си. „Не можем да разчитаме на учени на 70, 60 и дори 50 и нагоре години за повишаване конкурентоспособността на научните ни изследвания. Ние, слагам и себе си в това число, сме полезни донякъде на науката, не сме за изхвърляне, но не сме революционери в науката. В началото на научната ми кариера ми поставиха задача, която се смяташе за неизпълнима. Но аз, като млад човек, който не знаеше това, взех че я реших. И това не се случи само с мен – младите бяхме преобладаващи в Института. Ако сега ми поставят подобна задача, ще започна да разсъждавам какво ми трябва или липсва, защо не може да се реши, а не как да се реши”, казва зам.-министърът.

Четете повече в бр. бр. 29, 16 – 22 юли 2015 г.