На 4 или 5 април се очаква приборът за измервания на радиация „Люлин-МО“ да започне да предава данни към Земята. Апаратът, разработен от учени от Института по космически изследвания и технологии при БАН, преди дни полетя на борда на мисията „ЕкзоМарс“. Ръководител на екипа е проф. Йорданка Семкова.
„Люлин-МО“ тежи само 700 грама и е част от неутронния спектрометър FREND, разработен от руски учени. Българският уред ще измерва радиацията по време на пътуването на мисията, както и при обикалянето на спътника TGO в орбита на 400 км височина от повърхността на планетата. Данните могат да бъдат особено важни за оценка на риска при планиране на мисия, в която човек пътува до Червената планета, тъй като високите нива на радиация могат да нанесат сериозни увреждания на човешкото тяло. Апаратът е разработван в продължение на три години, съобщава проф. Цветан Дачев от Института. Той припомня, че серията дозиметри „Люлин“ вече има над 20 разработки. Работата по тях започва през 1986 г. във връзка с научната програма на втория български космонавт – Александър Александров. Първият прибор полита към Космоса през 1988 година. В момента екип от родни учени работи по апарата „Люлин-МЛ“, който ще прави измервания по време на втората част на мисията „ЕкзоМарс“. Тя ще стартира през 2018 г. и ще включва изстрелването на марсоход, който да направи подробни проучвания на повърхността на планетата. Българският апарат ще бъде част от руския неутронен детектор „АДРОН“. От Института съобщават още, че през 2018 г. ще бъде завършена работата по прибора „Люлин-МКС-2“, който ще измерва радиацията на Международната космическа станция. Той е част от служебна дозиметрична система за наблюдение на персоналната доза радиация, на която са подложени членовете на екипажа в руския сегмент в станцията и извън нея. Изследванията ще бъдат първите по рода си. През 2020 г. предстои два прибора от типа „Люлин“ да участват в изследователския проект „Матрьошка-III“. Целта е изучаване на динамиката на натрупване на космическа радиация в специален манекен, който има формата и тъканния еквивалент на човешко тяло. По проекта учените работят със свои колеги от Университета в Ерланген, Германия, и Института по медико-биологични проблеми на Руската академия на науките.
„ЕкзоМарс“ е съвместен проект на Европейската космическа агенция и руската държавна корпорация „Роскосмос“. Той цели детайлно проучване на Червената планета и търсене на следи от минал или настоящ живот на нея. Първият му етап, който вече е в ход, предвижда изстрелването на спътник за научни изследвания на Марс – Trace Gas Orbiter, и десантен модул Schiaparelli, който ще кацне върху повърхността на планетата. Очаква се през 2018 г. да полети и марсоход, който да предаде още повече данни за нея.
Сред фокусите на мисията е изследването на атмосферата и климата на Марс и най-вече съдържанието на метан в нея. Този газ е от особено значение за учените, тъй като може да бъде знак за наличие на живи организми. Мисията е оборудвана с прибори, които могат да „уловят“ и най-малкото съдържание на метан.
Апаратурата ще събере данни и за следите от вулканична дейност в атмосферата, за разпространението на вода до 1 м дълбочина и за радиационната обстановка – по пътя към Марс, в орбита и на повърхността на планетата. Очаква се „ЕкзоМарс“ да се доближи до Червената планета през октомври тази година.
Четете повече в бр. 11, 17 – 23 март 2016 г.
Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE „Само за година променихме немалко неща. Предприемачеството вече е факт в учебния план на първокласниците.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg