Тревожно е влиянието на COVID върху образованието

Антоанета
НАЙДЕНОВА

Правителствата инвестират значителни ресурси за справяне с непосредствените и дългосрочните последици от пандемията COVID-19. Като се има предвид, че кризата е засегнала различните възрастови групи по различен начин и че нейните последици ще се усещат и занапред, от решаващо значение е да се възприеме интегриран подход на общественото управление към отговора на коронавируса и усилията за възстановяване.
Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие дава препоръки за това как правителствата могат да поставят младите хора в центъра на възстановяването. За целта са събрани възгледите на 151 младежки организации от 72 държави, включително 100 младежки организации, базирани в 36 страни от ОИСР, за това как младите хора са преживявали кризата и свързаните с нея действия на тяхното правителство.
Младежките организации са най-загрижени за въздействието на кризата върху психичното здраве, върху резултатите от образованието и заетостта, семейните отношения и приятелствата, както и ограничаването на индивидуалните свободи.
Анкетираните младежки организации, базирани в ОИСР, са по-скоро недоволни от начина, по който правителствата предоставят обществени услуги за младите хора по време на кризата с COVID-19, особено в областта на спорта, културата и свободното време (63%), образованието (60%), жилище (56%) и заетост (56%).
Освен прякото въздействие върху благосъстоянието на младите хора младежките организации са притеснени за по-широките обществени последици от кризата COVID-19. Базираните в ОИСР младежки организации са най-загрижени за въздействието на кризата върху правата на младежите (72%), неравенствата между възрастовите групи (69%), разпространението на дезинформация (67%), расовата дискриминация (61%) и политическата поляризация (56%). Те са загрижени и от липсата на възможности за младите хора да оформят мерки за възстановяване. Само 15% смятат, че тяхното правителство е взело предвид възгледите на младите хора, когато приема мерки за принудително затваряне. Повече от половината вярват, че схемите за финансова подкрепа (56%) не са включили възгледите на младите хора.
29 от 32 страни от ОИСР със съпоставим национален план за възстановяване и устойчивост включват специфични политики, програми или други ангажименти за младите хора в своите планове, като 10 от тях уточняват и как младите хора са били консултирани в процеса. А 24 от 32 страни от ОИСР са въвели мерки за подкрепа на млади хора в уязвимо положение.
За да гарантират по-добре осигуряването на справедливо, приобщаващо и устойчиво възстановяване на младите хора, правителствата могат да разгледат редица подходи за публично управление, включително: възприемане на интегриран подход за подкрепа на младите хора във всички релевантни сектори – както чрез специфични секторни политики, така и чрез интегрирани стратегии за младежта.
Включване на млади хора и младежки организации в изграждането на социално сближаване и в прилагането на усилия за възстановяване чрез насърчаване на смислени доброволчески услуги и младежка работа чрез закони, стратегии и програми с адекватни ресурси. Оценка и предвиждане на дългосрочните въздействия на кризата в различните възрастови групи чрез подобряване на събирането, използването и споделянето на данни и доказателства, с които младите хора се свързват, както и техните пресечни точки и т.н.