На сравнително малка площ у нас има 4100 вида висши представители на природните лекарства
Доц. д-р Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН е тазгодишният носител на голямата награда „Питагор за млад учен“, заедно с астронома доц. д-р Сунай Ибрямов от Шуменския университет. Тя завършва молекулярна биология в Софийския университет, после прави магистратура по ботаника и се дипломира със златна значка за отличен успех. Защитава дисертация в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. По време на докторантурата печели и младежки проект по схема „Наука и бизнес“ към МОН, благодарение на който изследва антитуморната активност на избрани растения във високоспециализирана лаборатория в Хановер, Германия. През 2016 г. получава международно признание за активната си работа, като е една от шестимата избрани победители за цял свят в конкурса Laureate of UNESCO’s Man and the Biosphere (MAB) Young Scientists awards, 2016. Носител е на общо 8 научни награди. Доц. Анева има 74 научни публикации в реномирани списания и 117 представени доклада на международни научни форуми. От 2012 г. досега взима участие в изпълнението на 36 национални и международни проекта.
Първата любов на доц. д-р Ина Анева са животните, а втората – растенията. Силна алергия към козината на животните не ѝ позволява професионално развитие в тази област. Но въпреки алергията в къщата ѝ винаги има някоя прибрана от улицата животинка, която има нужда от помощ.
„В момента се грижим за намерено простреляно куче, на което се наложи да ампутират задните крачета – казва тя. – Освен него има още едно, което намерихме новородено, изхвърлено заедно със сестричките си в кош за боклук в една леденостудена вечер в края на декември миналата година. Първите два месеца ги хранихме с биберони през два часа в денонощието. Имахме късмета, че срещнахме хора с големи сърца, които си осиновиха двете сестрички. Тъй като се привързахме, си оставихме едното и изненадващо алергията ми започна осезаемо да намалява. Водим го навсякъде с нас, включително на теренните проучвания из цялата страна – освен че не ни пречи, ни зарежда с енергията и любопитството си към всичко.“
Любовта към природата е основният мотив за Ина Анева да избере научното поприще. Акцент в нейната работа са лечебните растения, на които страната ни е изключително богата. За сравнително малката площ у нас броят на установените видове висши растения е около 4100. Това голямо флористично разнообразие поставя много предизвикателства, тъй като всеки вид има уникален фитохимичен състав и потенциал да бъде лечебен, подчертава младият учен.
Дипломната работа на д-р Ина Анева е свързана с флористична характеристика на Влахина планина (Западни гранични планини). Това проучване я вдъхновява да продължи напред. Дисертацията ѝ предвижда теренна и лабораторна работа върху три растителни вида от род Sideritis, които имат ограничено разпространение в страната. Единият от тях е
прочутият пирински (мурсалски) чай, известен с лечебните си свойства,
но същевременно е вид с голямо консервационно значение, тъй като расте само в България, Гърция, Македония и Албания. По време на теренните проучвания са очертани границите на естествените му находища в Славянка, Пирин и Родопите, като е направена оценка на застрашаващите фактори. Лабораторните изследвания включват фитохимични анализи върху съдържанието на основните биологичноактивни вещества – общи феноли и флавоноиди, както и анализ на антитуморната активност на екстракти от проби, събрани от естествените находища на Балканския полуостров и от култивирани площи.
По време на едномесечната си специализация в Германия доц. Анева изследва активността на растителните екстракти върху клетъчна линия HCT-116 (злокачествено образувание на дебелото черво). Получава интересни и обещаващи резултати, разкриващи възможността за използването на българските билки в борбата с онкологичните заболявания.
„Наградата „Питагор“ е голямо признание за цялостната ми научна работа – казва тя. – Проучванията са резултат от съвместната работа на големи научни колективи, в които съм имала честта и удоволствието да бъда. Освен с колегите от нашия институт до момента съм имала възможности за съвместни проучвания с колеги от Института по органична химия с център по фитохимия, Института по микробиология, Лесотехническия университет, Университета по хранителни технологии в Пловдив, още с колеги от Иран, Индия, Чили, Германия, Испания, Норвегия, Македония, Албания, Гърция. България е търсен партньор и достойно заема своето място в световната наука. Искам да споделя и радостта си за възможността да се развивам именно в Българската академия на науките, която е и винаги ще бъде водеща научна сила у нас и е добре позната по света. Използвам случая да благодаря от мое име и от името на младите учени на ръководството на Академията и специално на нейния председател акад. Юлиан Ревалски за всичко, което направиха за нас, затова, че ни накараха да се почувстваме приоритет в живота на Академията, обгърнати с голямо внимание и грижа. През 2016 г. стартираха и съвместните програми между МОН и БАН за подпомагане на младите учени, благодарение на които имахме възможността да реализираме свои научни идеи под формата на проекти.“
В момента доц. Анева е на теренни проучвания, на които изследва естествените находища на видовете от род мащерка (Thymus) в южната част на страната – посещава райони от морското равнище до алпийските части на планините.
В България
се срещат 21 вида
мащерка,
всеки от които е привързан към специфичен вид местообитание. Част от видовете имат ограничено разпространение и за да бъдат опазени, трябва да се познават добре техните популации.
„Научната дейност изисква отдаване – за нея няма работно време, защото често пъти продължава денонощно – казва доц. Анева. – Когато работата вдъхновява и носи удовлетворение, няма почивен ден, защото стремежът към познание надделява над физическата умора. Благодарна съм за голямата подкрепа от семейството, без която нямаше да мога да стигна дотук. Моята майка понякога идва с мен на теренните проучвания, познава много растения и често пъти се е случвало да забележи преди мен някой рядък вид и развълнувано да ме извика от другия край на местообитанието. Приятелят ми също е избрал пътя на науката, преподава в Лесотехническия университет и често се случва да работим заедно по някоя задача. Благодарение на това буквално няма почивен ден.“
Сред основните предизвикателства в своята работа тя посочва проучването на флористичното разнообразие, което изисква работа в различни аспекти. Според нея всяко ограничаване или спиране в една точка би било забавяне или дори „замразяване“ на получените резултати.
А науката е безгранична. Поради това обединяването на учени от различни области и съвместната работа върху неразрешени въпроси е важен момент в търсене на познанието.
На въпроса дали се чува достатъчно гласът на науката, и не само във връзка с пандемията с коронавируса, доц. Анева отговаря, че както често се случва,
хората се сещат
за нещо едва когато имат жизнена нужда от него.
Но колкото по-развита е една страна и колкото по-напреднало е нейното общество, толкова по-голямо внимание се отделя на научните изследвания и науката присъства трайно сред набора от високите ценности. Колкото до пандемичната ситуация, за всички е видима активната позиция на Българската академия на науките. Много институти обединяват усилия и знания в решаване на проблем, който се появи като огромно предизвикателство на световно ниво.
„Като млад учен, който едновременно с научното си развитие е последовател и на учението на Петър Дънов, си мечтая за един по-осъзнат, възвишен свят, в основата на който стои любовта между хората, към животните и растенията, към всичко, което ни заобикаля. В мечтите си виждам промяна на ценностите от материални към духовни, живот в хармония с природата, любов и уважение към всяка душа, дори към най-малката животинка“, обобщава доц. д-р Ина Анева.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg