56% от европейците искат повече пари за борба с кризата

Почти седем от десет анкетирани (68%) искат по-силна роля на Европейския съюз в борбата с кризата, а в България те са 74%. Повече от половината (56%) от респондентите на общоевропейско ниво считат, че това изисква ЕС да разполага с повече финансови средства, които трябва да бъдат насочени основно за преодоляване на последиците от пандемията за секторите на здравеопазването и икономиката. В България делът им е 50%. Това показват данните от ново социологическо проучване, възложено от Европейския парламент и проведено през втората половина на юни 2020 г.

Трима от всеки четирима европейци са чували за различните мерки на ЕС, предложени с цел борба
с последиците от пандемията

Повече от половината анкетирани европейски граждани (53%) продължават да са неудовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки по време на пандемията, въпреки че сега повече хора я оценяват положително в сравнение с април (+5 процентни пункта). В България този дял е над средноевропейското ниво – 57%.
„Резултатите от това проучване ясно показват, че гражданите на ЕС очакват Съюзът да прояви по-голяма солидарност и да предприеме повече действия, за да подпомогне възстановяването. Те също признават необходимостта от по-голям бюджет на ЕС за борба с безпрецедентните последици от пандемията за икономиката и общес-
твото ни. В контекста на бюджетните преговори, парламентът подкрепя призива на гражданите за по-ефективен и амбициозен ЕС.“ Така коментира резултатите от последното проучване председателят на ЕП Давид Сасоли.
Широката осведоменост за действията на ЕС за борба с Covid-19 води до нарастваща удовлетвореност сред гражданите. Трима от всеки четирима европейци (76%) са чували за различните мерки на ЕС, предложени с цел борба с последиците от пандемията. В България делът им е 86%, като страната ни дели първото място с Италия. 36% от респондентите – или с три процентни пункта повече в сравнение с първото подобно проучване през април – знаят и какви са тези мерки. В България делът им отново е сред най-високите в ЕС – 49%.
49% от хората, които са чували за мерките на ЕС срещу Covid-19, са удовлетворени от тях. Увеличението на дела на удовлетворените от мерките с почти
7 процентни пункта средно (в сравнение с 42% през април) потвърждава, че се увеличава обществената подкрепа за предложените мерки, много от които все още предстои да бъдат реализирани. Удовлетвореността на българските граждани е под средната за ЕС, като остава на нивата от април – 42%.
Мнозинството хора все още не са удовлетворени от солидарността между държавите в ЕС. Малко над половината респонденти в ЕС (53%) не са удовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки на ЕС по време на пандемията. Средно 39% от гражданите на ЕС изразяват удовлетвореност. Отчита се средно увеличение с 5 процентни пункта в сравнение с април 2020 г.,
като тенденцията е най-забележима в Португалия и Испания (+9 процентни пункта в двете държави), както и в Германия, Гърция, Румъния и Словакия (около +7 пункта в четирите държави). В България делът им е 57% (+1 процентен пункт).
Преобладаващо е мнението на хората, че ЕС трябва да подобри общите инструменти за справяне с кризи като тази от Covid-19. Около две трети от анкетираните (68%) са съгласни, че
„ЕС следва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса“, като това мнение се подкрепя от абсолютно мнозинство в 26 държави членки. Най-силна подкрепа за повече правомощия на ЕС изразяват респондентите в Португалия и Люксембург (по 87% в двете държави), Кипър (85%), Малта (84%), Естония (81%), Ирландия (79%), Италия и Гърция (по 78% в двете държави), Румъния (77%), Испания (75%) и България (74%).
Абсолютно е мнозинството, което подкрепя по-голям бюджет на ЕС за борба с Covid-19. 56% от европейците считат, че ЕС трябва да разполага с повече финансови средства, за да може да се справи с последиците от пандемията от коронавирус. В 15 държави членки на ЕС това твърдение се подкрепя от абсолютно мнозинство от анкетираните, като най-голям е процентът в Гърция (79%), Кипър (74%), Испания и Португалия (по 71% в двете държави). В България делът им е под средния за ЕС – 50%.
Запитани в кои области на политиките трябва да се изразходва увеличеният бюджет на ЕС, европейците посочват общественото здравеопазване като основен приоритет. 55% от респондентите определят разходите за общественото здравеопазване като най-важ-
ни, като те са поставени на първо място в 17 държави членки. В България делът им е малко под средния за ЕС – 53%, като здраве-
опазването е посочено като първостепенен приоритет.
Като следващи по важност са посочени икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (45%), заетостта и социалните въпроси (37%), както и борбата с изменението на климата (36%). В Италия (58%), Словения (55%) и Литва (54%) финансирането на икономическото възстановяване се посочва като главен приоритет. За България този приоритет е посочен на второ място от 50% от респондентите. За гражданите в Австрия (48%) и Дания (45%) борбата с изменението на климата остава основен приоритет за ЕС, докато в Словакия (63%), Хърватия (58%) и Финландия (46%) отдават приоритет на заетостта и социалните
въпроси. В България борбата с изменението на климата остава на по-заден план с 27%, като този приоритет е изпреварен от образованието и културата (42%)и заетостта и социалните въпроси (39%).
Личните финансови затруднения остават важен проблем за гражданите на ЕС. Тревожното лично финансово положение на европейците от началото на пандемията е ясен показател колко е важно възможно най-бързо да бъдат взети необходимите решения за пакета за възстановяване. Почти непроменен в сравнение с април остава делът на респондентите (57%), които казват, че са изпитали финансови затруднения в личния си живот. Най-често се споменава загубата на доходи (28%), посочена като ключов проблем в 21 държави членки, с най-висок процент в Унгария и Испания (по 43% и в двете държави), България и Гърция (по 41% и в двете държави), както и Италия (37%).
По-малко несигурност и страх, повече надежда и увереност изразяват хората. Значително развитие се наблюдава във връзка с усещанията на анкетираните по време на кризата. Гражданите от 15 държави членки на ЕС посочват усещането за „надежда“ (общо 41%), за да опишат най-добре своето настоящо емоционално състояние. България също попада в тази група с 43% от респондентите, дали този отговор. Това усещане е на второ място със съвсем малка разлика след „несигурност“, посочена от 45% от респондентите, която бележи спад с 5 процентни пункта в сравнение с април (50%). Като цяло, негативните усещания намаляват: страх (17% – с 5 процентни пункта по-малко), неудов-
летвореност (23% – намаление с 4%), безпомощност (21% – спад с 8%), докато усещанията за увереност се увеличават с 3 процентни пункта до 24% средно за ЕС.

Проучването е проведено онлайн, а в Малта и Кипър – и по телефона, в периода между 11 и 29 юни 2020 г. Анкетирани са 24 798 души в 27-те държави членки на ЕС. Проучването е ограничено до респонденти на възраст между 16 и 64 години (16 – 54 г. в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Представителността на национално ниво се осигурява от квоти за пол, възраст и регион. Общите средни резултати се получават според броя на населението на всяка анкетирана страна. Пълният доклад от проучването, включително пълният набор от данни, се очаква да бъде публикуван в началото на септември 2020 г.

Два месеца по-рано

В проучването на ЕП от април 2020 г. 58% от анкетираните заявяват, че са изпитали финансови затруднения от началото на кризата. Тогава почти седем от десет респонденти (69%) искат по-силна роля на ЕС в борбата с кризата.
Предприетите мерки на ЕС са известни, но се считат за недостатъчни. Около половината (52%) от анкетираните казват, че не са доволни от предприетото до момента. Степента на недоволство е най-висока в Италия, Испания и Гърция и доста висока в Австрия и България.
6 от 10 граждани са изпитали лични финансови затруднения. Това включва загуба на доходи (30%), безработица или частична безработица (23%), използване на лични спестявания по-рано от планираното (21%), трудности при изплащането на наем, сметки или банкови заеми (14%), както и трудности при правилното и достойно качество на хранене (9%). Един на всеки десети казва, че му се е наложило да поиска финансова помощ от семейство или приятели.
Като цяло, анкетираните в Унгария, България, Гърция, Италия и Испания често са изпитали финансови проблеми, докато тези в Дания, Холандия, Швеция, Финландия и Австрия не толкова.