Апостолите на квартала

Цяло лято децата от видинския кв. „Нов път“ се занимават по интереси, за да наваксат с учебния материал или просто за забавление

Да управляваш училище във видинския квартал „Нов път“, е голямо предизвикателство. Приема го Нина Иванова още през 1993 г.
Оттогава тя е директор на ОУ „Епископ Софроний Врачански“ – Видин. Преди това шест години е работила като учител в него. „Това са много години, които ме карат да се чувствам като част от 79-годишната му история.“
През тези години са сменени визията на училището, името му, материалната му база. Училището е предлагало професионална насоченост в паралелки до IX клас, а от 2016 г. е основно училище. „Проблемът е голямата миграция във Видин, и особено в квартал „Нов път“. Броят на учениците с времето става по-малък, което ограничава приема в непрофилираните паралелки и в паралелките с прием преди I клас – обяснява Нина Иванова. Затова в училището се работи в посока да мотивира, да образова, да възпитава децата и да приема обективните обстоятелства. – Опитваме да променим безболезнено онази стара форма на консервативно образование, позната сред родителите и прародителите на децата, които обучаваме, и да я направим по-съвременна.“
Един от начините за това е да се насърчават учениците да посещават училищната библиотека. „Опитваме се да запазим библиотеката и непрекъснато да я обогатяваме, включително с филмов фонд и със собствени записи на изяви на учениците – разказва директорката. – Библиотеката и в най-малките училища трябва да е институция. Правим всичко възможно да поддържаме нашата и да дадем възможност на децата да видят как се работи по електронен начин и с хартиен носител.“
ОУ „Епископ Софроний Врачански“ работи съвместно с регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“. Често деца от училището изнасят там програми, а нейни служители идват да ги обучават в училищната библиотека. Това е възможност и за постигането на така желаното от всички четене с разбиране. То може да се постигне не само в учебния час, а и в библиотеката, където детето може да търси и намира литература, която да му е интересна.
Друг начин за промяна на училищната среда е с помощта на изкуствата.
В ОУ „Епископ Софроний Врачански“ имат 8-метров стенопис – дело на бившия им колега художник Евстати Маринов. Той е автор и на друг училищен експонат – единствения барелеф на Софроний Врачански. „Опитваме се, наред с пряката си работа на учители, да носим онзи културен елемент, който след време ще бъде оценен от децата и родителите.“
Ваканцията също е време за интензивна работа.
В училището са работили с групите за занимания по интереси. През юли активна дейност са развивали 5 клуба по „Подкрепа за успех“, провеждани са обучения и с децата от подготвителната група.
„Продължава работата на две групи на занимания по интереси, които ще се слеят с началото на учебната година.“ Тези дейности се осъществяват на място в училището, защото живото общуване е незаменимо. Децата от едната група изучават природата, получават познания по здравно образование, както и по география. Другата група е с образователна насоченост и е обвързана с учебния план и наваксването на пропуснатия материал от бъдещите петокласници.
Най-голямо внимание се отделя на овладяването на българския език,
тъй като за голяма част от децата от квартала той не е майчин.
Във видинското училище не измерват успеха на възпитаниците си чрез оценките в класическия смисъл. В часовете по биология и здравно образование например децата са свикнали да правят упражнения, в които се извършва някакъв опит и на базата на това се прави малка проектна работа. „Така се разно-
образява учебният процес.
А начинът на общуване е на по-високо ниво. То включва лостове на подпомагане на младия родител или настойник, който да подкрепя детето си да се развива и да опитва – независимо дали греши, или не. Важното е то да намери това, което може да прави най-добре в живота. Всяко едно дете има своите спадове и много добри постижения. И за нас, учителите, е важно да можем да ги усетим. Ако можем да влезнем в ритъма на всяко едно от децата, нашата апостолска работа ще е свършена“, категорична е Нина Иванова.
„Пандемията ни направи по-мъдри, защото учителите сме обречени да бъдем деформирани и да приемем, че когато нещата вървят добре, то ще вървят така добре продължително време – твърди директорката. – След преодоляването на първоначалния стрес успяхме дори и там, където възможностите на децата не бяха толкова големи – те разполагаха само с един таблет или с телефони, през които можеше да се установи контакт или да се дадат съответни насоки. А с децата, които имат възможности и техника, изградихме класни стаи.
Онлайн форматът не трябва да изключва формата на преподаване в класната стая с ученици и учители, защото е важно въздействието на личността, обаянието на учителя, когото да помниш и след 30 години. Когато се опиташ да възстановиш образа на любимия учител, това не може да стане чрез онлайн обучението, а с жива реч и общуване“, добавя ръководителката на училището от Видин.
Фигурата на родителя също е много важна, особено при децата, които изпитват затруднения в обучението си. Над 30% са извън страната и децата обикновено са гледани от настойници, баби и дядовци. Малцина обаче са тези, които не откликват на търсения с тях контакт от училището.
Доколко училището във Видин ще бъде засегнато от промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които въведоха задължителното обучение на четиригодишните деца? „Приемаме децата, след като са минали през предучилищна подготовка, така че въпросът е приоритет и за нас.
За никаква социализация не може да става дума, ако малкият човек е изолиран в семейната среда
и единственото му занимание са компютърните игри. Детската градина е изключително важна за социализацията на детето и колкото по-рано е обхванато в предучилищната подготовка, толкова по-сигурно ще успее в училище.“
А що се касае до проблема с интеграцията, то тя се случва ежедневно по различни начини – с една екскурзия, чрез общуване и контакти с различни хора от Видин или извън града, чрез общуване с изкуство. В училището работи художник и „около него винаги е пълно с ученици. Те му подават четките, смесват боите, търсят възможност да станат част от творческия процес. Подобно изживяване се помни цял живот“, категорична е Нина Иванова.
И тя, и немалка част от ръководения от нея екип са педагози с дългогодишен опит, добре познаващи хората в квартала. Отдавна са спечелили и тяхното доверие. А това никак не е маловажно, за да успяват децата. Затова при подбора на учители се търсят тези, които може да нямат опит, но са мотивирани в своята професия. „На такива колеги си струва да помагаме и го правим с удоволствие“, казва директорката. За нея е важна първата среща с новите учители, за да се увери, че имат душа и сърце за работа като педагози и ще могат да „запалят“ учениците да трупат знания.
„Често наричам колегите си апостоли и дълбоко съм убедена, че едно училище съществува заради децата и онези прекрасни учители, които правят от децата успели хора“, завършва Нина Иванова.