Акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките: Предлагаме 25 продукта с висока степен за внедряване

През 2019 г. изследователите привличат повече от 100 млн. лв. по проекти при бюджет под 100 млн. лв.

Юлиан Ревалски завършва „Математика“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ със златна значка (1981). От 1986 г. е член на екипа на Института по математика и информатика при БАН. Последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2012 – 2016 г. е директор на Института. През 2015 г. е избран за действителен член (академик).
Има 60 научни публикации, цитирани над 600 пъти. В края на ноември 2020 г. е преизбран за председател на Академията с втори мандат.

Интервюто взеЗина СОКОЛОВА

Акад. Ревалски, бихте ли очертали накратко постигнатото в първия Ви мандат?

– На първо място бих поставил факта, че заедно с всички колеги в Академията успяхме да възвърнем на високо ниво авторитета на Българската академия на науките. Това стана не само чрез нашата обичайна научноизследователска работа и приложна дейност, но и чрез редица други дейности и инициативи, които извършихме като експерти за различни държавни институции. И мога уверено да кажа, че в обществото, сред вашите колеги в медиите и в държавните институции, за БАН се говори с уважение като за организация, полезна за обществото в редица аспекти.
На второ място – нещо, което също е важно, ще посоча финансирането на Българската академия на науките, както чисто бюджетното, така и проектното. Специално искам да отбележа проектното, тъй като през 2019 г. имахме повече средства по проекти, отколкото имахме от бюджета. Бюджетът ни беше под 100 млн.лв., а над 100 милиона лева привлякохме от проекти по три линии. Първата това са центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Те подобряват изключително много научната ни инфраструктура, правят я уникална и на съвременно европейско и световно ниво. Следват националните проекти по линия на Фонд „Научни изследвания“ и националните научни програми.
И разбира се, нашето участие в международните програми, което традиционно е силно. Не на последно място, това е актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура, която ежегодно, за трета поредна година, увеличава средствата, с които подкрепя ключови научни инфраструктурни проекти в България.
Това са двете много важни неща, постигнати през първия мандат – издигане авторитета на БАН и подобряване на финансирането както по линия на бюджета, така и по линия на проектното финансиране.

– Кои са по-важните задачи и цели на втория мандат? Самата кандидатура предполага, че искате нещо да довършите и да продължите напред?
– Започнахме две неща, които не успяхме да довършим. Първото е стабилизиране и устойчиво развитие на човешкия научен потенциал. Още не сме стигнали дотам да кажем, че обстановката в Академията във всяко отношение – както като финансиране, така и като условия за работа и професионална среда, е на такова ниво, че да осигури възпроизводството на научния потенциал. Това всъщност е най-важната задача за втория мандат.
Другата важна задача, която започнахме частично с реновирането на централната ни сграда, е осъвременяването на сградния фонд на Академията, който спешно се нуждае от това.
Задачата е изключително амбициозна и ние не можем да я свършим сами. Става въпрос за големи инвестиции от порядъка на 60 млн. лв. – разбира се, те няма да се дадат наведнъж. Състоянието на сградния фонд на основните институти, в които е поместена тази модерна апаратура и които ще бъдат домакини на центровете за върхови постижения и за компетентност, не е добро. А в някои случаи е направо плачевно.
Едно от предложенията ни е тази задача, която не можем да свършим сами и която ще създаде съвременни условия на труд на нашите колеги, да бъде включена в плана на ЕС за възстановяване.

– 2019 г. мина под знака на 150-годишнината на БАН и успехите на българската наука през всичките тези години. Кои според вас са основните предизвикателства пред бъдещото развитие на Академията?
– В Стратегията за развитие с хоризонт 2030 г. БАН трябва да се превърне в лидер в регионален мащаб като научноизследователска организация. Това е амбициозна цел, чието изпълнение започва сега и ще бъде на два етапа. Първо трябва да утвърдим и разширим връзките с международните организации, след което да постигнем целта да станем лидер като научна организация в региона.
Второто голямо предизвикателство е нещо, което обществото очаква от нас – научните изследвания да водят до повече иновации, които да подобряват конкурентоспособността на българската икономика и качеството на живот на гражданите.
През следващия програмен период в Европа (2021 – 2027 г.) основният акцент във финансирането от структурните фондове ще бъдат научните изследвания с иновативен характер. Това е още едно голямо предизвикателство, пред което е изправена Академията – като най-голяма научна организация, да допринесе за ефективно изпълнение на „Хоризонт Европа“ и за издигане на нивото на иновациите в България.

– С какви инструменти ръководството на БАН стимулира научната работа и превръщането на резултатите от нея в иновативни продукти?
– Първо ще кажа за нещо, което се прави от години, макар да не е много известно на обществото. Нетната субсидия на БАН, онази част, която не е за централизирани разходи, свързани с оперативни и други дейности, се разпределя на принципа на постигнати резултати. Т.е. част от финансирането на институтите зависи от резултатите – по-добрите получават повече. Това е инструмент, който е справедлив и същевременно стимулиращ, като в него са включени и фундаменталните, и иновативните изследвания.
На второ място, това са специалните програми, които чрез бюджета на БАН финансират целево разработки, които стигат до патенти. Заделили сме средства за насърчаване и на висококачествената научноизследователска дейност, а не само на патентната. Не на последно място – тъй като и моралната оценка е важна, на всеки две години връчваме награди на млади учени, както и отличия за постигнати научни резултати от утвърдени учени.
По-голямата част от тези мерки се прилагат от доста години и дават резултат, като в изминалия мандат засилихме още повече стимулирането на патентната дейност, както и на висококачествените научни изследвания.

– Какво ще кажете за трите върха на равностранния триъгълник БАН – държавата – бизнеса?
– Тук бих се пошегувал, че наистина това е триъгълник, но не бих казал, че е равностранен. По отношение на взаимодействието на БАН с държавните институции нещата много се подобриха. Традиционно БАН изпълнява ролята на основен експертен център, но през последните години тази наша роля се засили чрез редица проекти, които ни бяха възложени от Министерския съвет. Извършихме редица експертизи и за Народното събрание, и за Президентството. Не на последно място, с едно постановление на МС от т.г. БАН е определена като основен експертен център на държавните институции. Дотук добре.
Но между нас и бизнеса разстоянието е по-голямо от това, което ни се иска да бъде. Стъпки за сближаване трябва да се направят и от двете страни. Готови сме да извървим нашия път, неколкократно сме подчертавали това. През пролетта заедно с Агенцията за малки и средни предприятия, организирахме конференция, за която се бяха записали близо 400 участници. БАН беше приготвила за представяне 25 разработки с висока степен на готовност за внедряване, но конференцията се провали заради пандемичната обстановка. Подобни контакти са изключително полезни и търсим начин да ги реализираме в създалата се сложна обстановка.
Държавата си партнира добре с бизнеса в много направления. И по отношение на науката тя би могла да насърчи бизнеса да инвестира в научни изследвания, примерно с политика за данъчни облекчения. Европейска тенденция е инвестициите в наука да достигнат поне 3% от БВП на съответната държава, като трите процента да се поделят между държава и бизнес. За съжаление, в България сме твърде далеч от тази цел.

– Как се прави наука в условия на пандемия? Погледът на всички сега е обърнат към учените навсякъде по света. Какво можем да очакваме от нашите учени?
– В България и по света учените и лекарите са тези, които дадоха рецепта как да се действа, иначе правителствата нямаше да знаят как да реагират.
Българските учени, особено в областта на биомедицината, не правят изключение. Подкрепа получават от колегите си в областта на обществените, хуманитарните, математическите и инженерните науки. Те също имат принос към изследванията, свързани с пандемията. Но има и изследвания от други области, които трябва да продължават, като екология, ИКТ, биоразнообразие и редица други.
Ние спешно реорганизирахме дейностите, свързани с този тип изследвания, които също са много важни. И направихме график на дежурства в институтите, за да може работата по тях да не спира.

– Успявате ли да привличате повече млади хора да се занимават с наука? Каква е политиката на БАН, как ще продължите и в бъдеще?
– През последните 5 – 6 години една от областите, в която имаме успех, са специалните младежки програми. Появи се статутът на постдокторант, който не съществуваше в България. Но все още, като цяло, условията в БАН, свързани с човешкия потенциал, не са на необходимото ниво, за да мотивират младите хора да останат на работа в Академията. Кандидати за младежките програми има, но те мислят и за бъдещата си кариера, когато няма да са бенефициенти на тези програми. Все още не сме постигнали това, което ни трябва. А за да го постигнем, се нуждаем от адекватна оценка на труда на учените в БАН, което ще рефлектира върху заплащането им. На второ място, това са съвременните условия за научни изследвания. Пътят, който трябва да извървим, не е лек.