Преоткриване на ученето

Промяната на системата минава не само през новите технологии, но и през повишаване на квалификацията и компетентностите на учителя

Николай КЪНЧЕВ
Наш специален пратеник София – Лондон

Преоткрий ученето“ – около този слоган се обединяват доставчиците на учебно и информационно съдържание в света. Тенденцията, започнала преди няколко години, се видя и на приключилото наскоро Bett 2020 – едно от най-големите световни изложения в областта на образователните технологии. Иновациите, благополучието и сигурността на децата, подкрепа за преподаването и ученето, бъдещите технологии и тенденции, придобиване на умения и социалното включване – това са основните теми по време на събитието. Близо 400 лектори и над 1200 изложители – правителствени институции, университети, високотехнологични компании, участваха в Bett 2020. По думите на организаторите, да се докоснат до последните новости в образованието, в Лондон са дошли над 60 000 посетители от цял свят.
Какво обаче има да му се открива на ученето? Въпросът е резонен и вероятно ще бъде зададен от много хора. Отговорът е прост – начинът за придобиване на знания днес няма нищо общо с методите отпреди 10 или 20 години. Така, както и родителите ни не са могли да си представят, че след време ще намираме отговорите на повечето въпроси на телефона си. Новите ученици са коренно различни от предишните – като интереси, достъп до знания и мотивация. Не робуват толкова на авторитети, чувстват се жители на света и не толерират авторитарността. Тоест не са съгласни с максимата „Ще слушаш и толкова!“, нито вярват безпрекословно на всяка дума на възрастните, без да я подлагат на съмнение или проверка. В тази „картина“ изплува фактът, че авторитарната фигура на учителя вече не може да е част от училището. Че днес има нужда от ментор, който да направлява младите умове, да умее да ги мотивира сами да търсят решение, преодолявайки предизвикателства. Тоест да не налива с „фуния“ знания в главите на ученика и в същото време непрекъснато да се учи – с по-бързо темпо от възпитаниците си, за да знае повече и да може да им помага.Преоткриването на ученето днес е немислимо без съответните помощници.
И в ролята на спасител влизат доскоро анатемосваните електронни устройства. Във всякаква форма и вид – от смартфоните до 3D визуализации и екрани. Както и всевъзможни таблети, нетбуци или лаптопи. Преносимият компютър измести настолния, вече дойде времето на персонализирания лаптоп. След като отмина еуфорията, когато искахме да имаме най-шарения екран и най-мощната машина, сега се фокусираме върху най-подходящата за извършване на специфична дейност. Няма универсален вариант за компютър, нужен на студента, обясни представител на Dell по време на изложението Bett. Всичко зависи от специалността, която учите, и не по-малко – от софтуера, който е закупил вашият университет. Обяснението е логично. По отношение на изчислителната мощ е важно дали подготвяте архитектурен проект, или пишете есе по литература. В зависимост от ползваните програми пък ще си вземете компютър, поддържащ подходящата операционна система. Хит през последните години са така наречените Chromebook. Поради спецификата на операционната им система, която не изисква сериозен хардуер, те са леки и удобни за носене и са на много изгодни цени. На практика, тези машинки покриват повечето ежедневни нужди на ученика или студента (стига детето ви да не гледа на преносимия си компютър като на конзола за компютърни игри). Вече се предлагат дори готови софтуерни платформи, индивидуализирани според конкретен учебен план, предоставящи достъп до огромни по обем тематични информационни ресурси. На Bett се видя, че подобен софтуер не само се персонализира, но може и да се „самообучава“ въз основа на поведението на ползвателя си и така да му предлага най-полезното за него съдържание.
А ако не искате да харчите пари за компютър? Няма проблем, вече са достъпни дори услуги за наемане на такъв – избираш каква точно конфигурация ти е нужна, намираш в смарт приложение къде има подходяща машина, отключваш със смартфона си съответното „чекмедже“ – и готово. Дори няма нужда да го зареждаш – умните шкафчета се грижат и за това.
Какво обаче „влиза в клас“ като нови технологии и се ползва едновременно от всички? Естествено, устройства като мултимедийни дъски или специализиран образователен софтуер. За това, че бялата дъска стана история за много по-кратко време, отколкото просъществувалата столетия черна (или зелена) дъска за писане с тебешир, има просто обяснение. Причината е именно в бума на технологиите. Преподаването с проектор вече е демоде, работата в „облак“ и груповото решаване на казуси – осъзната необходимост и нужда. Няма нищо по-скучно от това да те изкарат пред дъската да решаваш задача, много по-интересно и предизвикателно е да покажеш отговора по атрактивен начин под формата на презентация. Да се съревноваваш със съучениците си под формата на игра, да визуализираш на дъската резултата. Повечето големи софтуерни компании не само предлагат такъв софтуер, но и предлагат безплатно решения за групова работа или оценка в реално време кой как отговаря.
Ако продължим разходката си „надолу“ по възрастовите групи, ще видим изключителното многообразие от занимателни и развлекателни игри за по-малките ученици. Те имат за задача да привлекат интереса им, да задържат концентрацията в час и да ги направят активни участници в урока. Естествено, под формата на игра. С анимирани герои или с умни джаджи. Десетки са изложителите на Bett в Лондон, които предлагат всевъзможни комплекти за сглобяване на миниробот, който после лесно да бъде използван за визуализация на посоките или рисуване на елементарни геометрични фигури. Децата, скупчили се около таблет, поставят стрелка след стрелка на екрана, създавайки по този начин маршрута на новия си електронен любимец. Всъщност определението е доста точно – компютърните помощници често са с вид на малко кученце или с миловидни, гледащи от екран очички. Имат всевъзможни сензори, така че да не наранят децата при движение. Вече има дори роботизирани помощници, които могат да „пълзят“ вертикално по дъската и да рисуват зададени от децата фигури, мяукат, писукат окуражително или светят в различни цветове при изпълнение на поставената задача.
Технологиите отдавна са излезли от класната стая и помагат и в свободното ни време. Например чрез коренната промяна на философията на библиотеките. Слава богу, засега никой не ни кара да четем книгите само в електронен формат. Но лесно може да бъдем въвлечени в приключение, в което всяка прочетена книга е път към нова авантюра. Библиотеките вече изработват своеобразни „пътни карти“, които водят читателите по улицата на забавленията и знанието, съветващи ги за заглавия, като тематика и трудност, за разбиране на съдържанието. Така детето в края на маршрута се чувства още по-щастливо от извървения път към нови знания.
И тук идват два големи въпроса: колко струват тези технологии и кой „пази“ децата в огромната дигитална „джунгла“? Първият носи и радост, и доста нерви на училищния администратор. Разнообразието на нови интерактивни помощници е сериозно предизвикателство за училищния бюджет. Необходимо е вече да има специалист, който може да оцени не само нуждите на образователната институция в тази област, но и да отсее най-ефективното, универсално и икономически изгодно решение.
Вторият въпрос е още по-важен. Децата нямат инстинкта да се пазят от киберпрестъпниците, затова е необходимо всеки ползван в училище софтуер да е общодостъпен и в същото време – гарантирано безопасен и недостъпен за зложелатели. Софтуерните компании отдавна работят по въпроса и предлагат различни решения. Едно от тях е
интегрирането на разнородния училищен софтуер в обща платформа, която е много по-лесна за управление и мониторинг. Даването на различни права и възможности за достъп до информация в зависимост от изпълняваната задача. Или възможността за ползване на „защитни“ програми, позволяващи не само мониторинг на системата и потенциалните заплахи в реално време, но и притежаващи възможност за записване на инциденти и на база на самообучаваща се добавена реалност дори генериране на съвети за преодоляване на потенциални кризисни ситуации – виртуални или физически.
Всичко това говори, че трансформирането на образователните технологии върви с по-бързо темпо отвсякога. И е жизненоважно за подпомагане на обучаваните да развиват своите умения, знания и начин на мислене. Преформатирането на системата, ползвайки предимствата на технологии, като добавена реалност и анализи за прогнозиране на бъдещо поведение, трябва да бъдат подкрепени с изграждане на достатъчен кадрови капацитет и компетентности. Само така – разбрани и управлявани умно и предвидливо, технологиите ще бъдат успешен помощник – не само в класната стая, но и в живота ни като част от по-добро общество.