Семантична клопка дори за опитни преводачи

Нереален – това е първата мисъл на всеки, който за първи път посещава остров Прочида, избран за Столица на културата през 2022 г.

Д-р Мая ПАДЕШКА*

Когато говорим за красотата на Неаполитанския залив, сещаме се за островите в близост до Неапол – най-вече магическия световноизвестен Капри. Но във водите на Тиренско море, само на няколко минути с ферибот от града, откриваме Прочида – малък, но забележителен с колорита си остров, с къщи, боядисани в различен цвят, за да бъде разпознаваем родният дом за рибарите… Прочида успя да надделее в надпреварата за италианска Столица на културата 2022 – година, която всички се надяваме да назовем постпандемична. Хората тук, в Неапол, приемат тази новина като изключително признание за гостоприемството на Кампания. Надяват се държавните субсидии, които островът ще получи като Столица на културата, да съживят туризма и икономиката, да се повтори успехът на Матера от предпандемичната 2019-а.
Но нека да тръгнем от момента, в който Университетът „Ориентале“ в Неапол решава да се включи активно в кампанията и да подкрепи община Прочида в битката за Столица на културата 2022. Преподаватели от Университета създават рекламен текст – апел, който по-късно е преведен на десетки езици, за да може посланието на „проекта Прочида“ да достигне до световната културна общественост. Защо „Ориентале“? Защото е най-старият европейски център по китаистика и ориенталистика, с вековни традиции в изучаването на езици и култури от всички континенти. Защото самият университет е свързан с острова, където се намира неговата база за усъвършенстване на преподаватели, център за провеждане на семинари, обучения, конференции.
Преподавателите от „Ориентале“ получават за превод текст, поставящ в семантична клопка дори опитния преводач още със заглавието си: Lа cultura non isola (буквално: „Културата не изолира“), но в разширения контекст на цялостната рекламна кампания, която настоява, че Procida è l’isola che non isola („Прочида е островът, който не изолира“), това заглавие настоява и за прочит като cultura-non-isola (култура-не-остров).
Голяма част от участниците в този езиков експеримент превеждат заглавието буквално („Културата не изолира“). Проф. Татяна Лекова – титуляр на специалността „Славянска филология, български език и българска литература“, предпочита да разплете омонимията на думите Isola (като съществителното име остров и като форма на глагола изолирам) и да предаде на български език красотата на етимологичната фигура в италианския език. Още повече че текстът по-нататък възпроизвежда многократно познати и новоизковани метафори за острова.
И така, благодарение на факта, че в „Ориентале“ българският език пази своето достойно място сред стотиците световни езици, Прочида – новата италианска Столица на културата, зазвучава и на нашия език.

*Д-р Мая Падешка е ръководител на Българския лекторат към Университета „Ориентале“ в Неапол и редактор на научното списание „Български език и литература“ на издателство „Аз-буки“

Културата не е остров*

Островът е земя, която се ражда от морето; парче земя, защитено от морето, но откъснато, отхвърлено от материка, чиято земя изглежда солидна, обширна, насечена от хиляди събития и движения, които я консумират, покваряват, състаряват. Островната земя е изолирана, заобиколена от вода. Може да се обитава отново и отново и непрекъснато да се обновява и пречиства. Тя е отделен свят в света, със свои собствени правила. Тя е Атлантида, Утопия, островът на Робинзон Крузо.
Колко острови и колко утопии възникват и потъват с течение на времето! Философът Жак Дерида пише: „Какво е остров? Няма свят, има само острови и всеки е остров“. Мисълта за острова ни кара да преосмислим света, в който протича нашият живот. В мислите ни островът се превръща в редукция и метафора, проект и бунт.
Всъщност островът е и конкретно географско място, и модел (конструкция). Физическите му характеристики не са само географски или природни, те са следи от изкуството и културата на неговите обитатели. Поради тази причина островът е място за изследване, експерименти и познание, той е модел на съвременните култури. Пази в себе си смисъла на човешкото съществуване и освен това участва в процесите на изграждане/разрушаване на идентичността, на изоставяне/отдалечаване, на прекъсване и повторно изграждане на връзки: островът поражда риск от разделяне и затваряне; островът е възможност за ново начало и повторно създаване, преоткриване и възстановяване, за старо и ново; островът е Другостта par excellence, той крие съкровища и е Заветното място за бягство, пристан в търсенето на щастие.
От нашата перспектива, островът е огледалото на това, което сме, това е изначалната форма, която ни разтърсва и ни движи. Мишел Турние сравнява острова с диастолата и систолата на човешкото сърце, с неговото пулсиращо разширяване и свиване. Той е магическият кръг, който затваря, обгръща и защитава. Едно сигурно място, изпълнено със самото себе си, самодостатъчно като космическото яйце или като Райската градина. Островът – ядро, обгърнато от топлото амниотично море, е символ на майчинското, на „завръщането в утробата“. Той е символ на културата на женското / на майчинското, преосмислена от гледна точка на културната генеративност, носител на особено силно отношение към човека. Топлина, приемане, състрадание, защита, грижа, дар, връзка с живота са основните условия на културата на различното, които възнамеряваме да споделим с нашата културна програма.
Островът обаче е и психично „място“ за размисъл. Размисъл, който постепенно добива форма и излиза наяве от непроницаема, тъмна дълбочина, наситена с живот: „Островите са като идеите. Пусти, безплодни, омагьосващи, очарователни. Те действат като резервоари на памет, улавят истории и дават подслон на хората още от времената на създаването на първата поетична творба“ (Майлис де Керангал).
Островът е образ, символ, идея. Това обаче е и конкретно място от плът, доминирано от потоците на връзките му, от кръстопътя на пристигания и заминавания: „Тръгваме си, пристигаме. Островът сам се приканва да прекоси морето, което го заобикаля, да се докосне до други земи“ (Жан-Люк Нанси). Островът всъщност е предразполагащ, пропусклив, приветлив.
Да се изучи сложността на образната символика на острова, означава да се открият митологичните и архаични корени на всяка рационална конструкция; това също така означава да се проектира върху определено въображаемо място всичко, което човек трябва да преосмисли и да отхвърли: затвореността, безизходицата, мъчителната мистерия.
Островът е царство на двойствени идеи: отваряне/затваряне, приемане/изключване, свобода/ограниченост, сближаване/отдалечаване. Двойственост на идентичността, която сме заложили като основен принцип на културната програма „Прочида – италианската столица на културата за 2021 г., чрез възможностите, които островът предоставя като привилегирована перспектива, да преживеем непрекъснатите противоречия, вечната битка между чувството за принадлежност и нуждата да се декларира присъщата само на него уникалност. Преживяванията, които се появяват отвътре навън в острова, които съпътстват процеса на кандидатстване, развиват една картография на факти и събития: точка по точка, нито едно въображаемо и фантастично място не придобива реална конкретност, то се оставя да бъде достигнато, намерено и преоткрито. Островните забележителности и места се превръщат в лаборатории, в които ежедневието, елементите от природата и културната изразителност са инструментите на нашия творчески проект и на човешката съзидателност.
Проектите имат двойно равнище на проучване. Първото равнище е хоризонтално; проектите описват творческата повърхност на острова, разкриват цикъла на неговите жизнени и културни прояви. Този маршрут обаче има и вертикална дълбочина, която конфигурира едно автентично пътешествие, една миниатюра на съвременния творчески потенциал, в който идеята за прогрес, наука и технологии поставя човека в центъра на собствената му памет и следователно на собствената му способност за устрем към бъдещето, развивайки съзнанието, че сме тук, че сме обитатели, а не просто преминаващи пътници.