Първолаци учат български с ромски приказки

Училищата в България все по-често прилагат иновативни средства и методи на преподаване, за да постигнат по-добри резултати в обучението на своите ученици. Причините са в това, че са изправени пред редица предизвикателства – едни да обучават деца, чийто роден език не е българският, други да търсят начин, за да „събудят“ интереса на своите възпитаници към природните науки. Традиционно в. „Аз-буки“
публикува материали за различни работещи добри практики, които могат да бъдат от полза за учителските екипи от цялата страна, изправени пред сходни предизвикателства в работата си.

Речников запас трупат децата от ДГ „Маргаритка“ с приказки и други електронни ресурси

Първолаци формират езикови и социално-емоционални умения чрез ромски приказки. Най-малките ученици на ОУ „Васил Левски“ в село Караджово обогатяват речниковия си запас и учат как да се изразяват, чрез четене и гледане на приказки. Добрата практика се реализира в рамките на проект за ученици билингви и бе представена на регионалния форум „Стратегии и политики за интеркултурно образование в съвременното българско училище и детска градина“ с участието на педагогически специалисти от Пловдивска област. Онлайн събитието е организирано от РУО – Пловдив, и даде възможност на 7 екипа да споделят какво дава резултат с техните деца и ученици, пред педагози от близо 50 учебни заведения.
Началните учители от Караджово Ивелина Урджанова и Мария Терзиева споделиха ефекта от работата си по проекта „Приказкотерапия“, удачен както за малките, така и за учениците от по-горните класове. В училището 100% от децата са от ромски произход и повечето не са посещавали редовно детска градина. Затова, постъпвайки в I клас, те са неграмотни, показва началната диагностика. Децата сами избрали приказката на Йосиф Нунев „Небивали патила“, която да коментират, да предположат как ще завърши,
и сами да съчинят финала.
„Когато четем позната или непозната приказка, децата имат възможност да изразяват емоции чрез мимики или да нарисуват усещанията си с молив или флумастер върху белия лист. След това говорим за качествата на героите“, обяснява Мария Терзиева. Доказателство, че практиката е успешна, е фактът, че почти всички първолаци се включили в лятната школа по проекта, за да участват в драматизацията на приказката „Посрамил се“. Учителите признават, че тук изключително важна се оказала подкрепата на образователния медиатор Бойчо Кочев, който убедил родителите да пуснат децата в училище и през ваканцията. Урджанова не крие, че доста трудно научили репликите, но пък финалният резултат бил повече от добър.
На драматизация залагат и в пловдивското ОУ „Панайот Волов“, за да направят по-привлекателни за децата часовете по литература. За да накара своите шестокласници да се потопят и да осмислят епохата на Възраждането, преподавателят по български Марияна Ангелова решава да постави главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на сцената в училищната театрална зала. Така тя успява не само да събуди интереса на учениците и да ги накара да се почувстват знаещи и можещи, но и да затвърди връзките си с родителите им.
Комикс и драматизация използва в обучението си по български език и началният учител Ралица Колева от ОбУ „Пенчо Славейков“. Повечето от нейните второкласници не разбирали смисъла на прочетеното, а поради езиковата бариера трудно можели да изпълнят и поставените в края на текста от учебника задачи. Благодарение на „Дядо и ряпа“, която разиграли в клас, те не само успешно работили в екип и разбрали посланието от приказката, но дори научили песен по текст на Ран Босилек.
Играта Escape scholl, в която ученици обезвреждат бомба, заложена в учебната сграда, представи Силвия Богданова от ОбУ „Христо Ботев“ в Дълго поле. Устройството, разбира се, е въображаемо, а за да го деактивират, петокласници и шестокласници трябва да решат за час различни задачи и да намерят кода, който неутрализира детонатора. Играта е на принципа, който използват т.нар. стаи на загадките, в които се организират приключенски забавления с решаване на ребуси, за да се излезе от затворено помещение. Децата от различни етноси се обединяват в решаването на логическите задачи и се развива речевата им култура през забавлението.
В училището в Дълго поле има 120 ученици, като 60% от тях са от ромски и турски произход. Задачата на петокласниците и шестокласниците била да се справят последователно с няколко задачи, а на седмокласниците – да следят за спазване на правилата: да се играе отборно и състезателите да не се отказват. При свръхтрудност могат да ползват 3 жокера, които обаче им отнемат от времето.
В първия етап по трима от всеки отбор били заключени в класна стая, а капитанът и другите двама трябвало да отгатнат решенията на задачите. Всяко е елемент от код с 13 знака. Той се вписва на окачен хартиен ключ на вратата. Ако е верен, учениците имат право да излязат.
Директорът на пловдивската ДГ „Маргаритка“ Тодорка Бакърджиева представи разработени от педагогическия екип електронни ресурси. „Материалите са съобразени с възрастовите възможности на децата, като особено внимание се отделя на българския език, за да може да натрупат речников запас. Те имат изключителна нужда от това, понеже за тях българският не е майчин. Идеята е да ги провокираме да възприемат знания и умения, като ги поставим в нестандартна образователна среда“, обясни Тодорка Бакърджиева.
В процеса на работа учителите изготвили план-конспекти за всички възрастови групи по образователните стандарти „Български език“, „Околен свят“ и „Математика“ и съставили сборник в помощ на преподавателя.
За утринната среща като добра практика разказа старши учител Мария Давчева от ДГ „Никола Вапцаров“ в Асеновград. Всяка сутрин преди занятията децата се подреждат в кръг – прави или седнали, поздравяват се взаимно, след което някои от тях разказват за свое преживяване. Целта е да развият ключови умения за изразяване и съпричастност. След това Давчева разделя децата на групи, които получават задачи и материали за работа. Те сами трябва да разпределят ролите си. Ако на срещата присъства родител, той избира към кой отбор да се присъедини. Едно от последните задания изисквало да се направи плодова салата, която всяка група трябва да презентира като обясни какви плодове има в нея, колко броя са използвали, как са ги подредили, което обогатява знанията им по български, математика, технологии.
Особен интерес предизвика презентацията на Недялка Томаатанасова от ОУ „Георги Караславов“ в Първомай. Проектът ѝ „Образователни маршрути“, реализиран в периода 2016 – 2020 година, обединява успешно деца от различни етноси и ученици с интелектуални затруднения. Успехът от него носи на началния педагог национална награда от МОН и отличие от СБУ.
Томаатанасова работи в клас с ученици от български и ромски произход, с дете със синдром на Даун и глухонямо дете. В I клас
повечето не познавали нито една буква или цифра. Началният педагог залага на диференциацията при фронталната работа, разделяйки задачите по степен на самостоятелност. За групата на отличниците се правят отделни дидактични материали и те имат по-кратко време, за да се справят. За да пести време, използва и перфокарти.
В YouTube канал Томаатанасова е качила разработени от нея учебни видеа в помощ на деца и родители, едно от които има 8000 гледания.
„Това е метод, който оценява напредъка на всеки ученик. Силният утвърждава способностите си, слабият получава възможност да преживее успех“, отчита резултата преподавателят.