Да не преоткриваме топлата вода

Публикациите с отворен достъп получават по-голяма видимост и повече цитирания

Създаването на Българския портал за отворен достъп до научна информация, който официално работи от юни 2020 г.,
е важна стъпка в процеса на развитието на отворената наука у нас. Порталът се поддържа от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) в изпълнение на европейска препоръка от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение. Въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни е свързано с приоритетите, заложени в национални стратегически документи за развитие на науката, изследванията, иновациите и разпространението на научни постижения.
Системата за отворена наука у нас има два компонента – Българският портал за отворена наука и Националното хранилище, и те са взаимно свързани. Образно казано, в портала се търсят данни и публикации, а хранилището е мястото, където те се качват в системата. Това обяснява Християния Анчева – правен консултант към Дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката по въпросите за отворената наука и Eвропейския облак за отворена наука (EOSC).
Идеята е Българският портал за отворена наука да служи като единна точка за достъп до публикации, резултат от публично финансирани научни изследвания. Те се събират от цялата научна общност в страната и тъй като достъпът е безплатен, всеки може да ги чете свободно.
Националното хранилище е сигурна среда, в която учените, чиито организации нямат собствени хранилища, могат да съхраняват дългосрочно данните си и да качват публикации. Разрешават се четири вида достъп, като силно се насърчава отвореният – това е част от голямата инициатива за отворена наука, уточнява Християния Анчева. Това е една от големите стъпки в посока развиване на инициативата у нас и е съпроводена с Националния план за отворена наука. В него се предвижда тази инфраструктура – Българският портал за отворена наука, да се развива постепенно, за да може да позволява съхраняването и на научноизследователски данни – в момента се съхраняват само публикации.
„Това е добра първа стъпка – казва Християния Анчева. – Следващата вече е да се съхраняват и данните, събрани при научни изследвания, които са публично финансирани. Защото се оказва, че не само на национално, но и на европейско и на световно ниво голяма част и от публикациите, и от данните са трудно откриваеми. Целта на инициативата е да има национални или институционални системи, в които всяка публикация или набор от данни в бъдеще да бъдат цифрови обекти, които са добре описани и може да бъдат откривани от други системи и лесно обменяни. Това ще помогне за натрупването на голяма база данни, достъпна за всички изследователи, както и да се избегне дублирането на изследвания по една и съща тема. И тъй като става дума за публично финансирани изследвания, гражданите също трябва да имат достъп.
Това ще позволи науката да се сближи постепенно с бизнеса и с гражданите, като цяло.“
Националният център за информация и документация – НАЦИД, поддържа и двата компонента на системата. Трябва да се знае, че до Националното хранилище имат достъп само регистрирани учени. Те влизат в него и могат да качват своите публикации. Голямо предимство на системата е, че тя ги превежда лесно през няколко стъпки, които ги подпомагат да осигурят възможно най-много метаданни за тази публикация, за да може тя да бъде оперативно съвместима и да бъде откривана и индексирана от други системи. Метаданните са допълнителна информация, която описва един цифров ресурс. При това описание, което е подобно на библиографското, има няколко неща, които са задължителни – например заглавие, автор, година на публикуване, идентификатор на ресурса, права за достъп. Има и допълнителни данни като описание, ключови думи, обхват на публикацията и какъв е нейният статус – дали е одобрена за публикуване, или вече е публикувана. НАЦИД има за задача да дава гаранция за качеството на всяка публикация. На този етап се приемат публикации, които са рецензирани.
„Когато учен качва публикация в Националното хранилище, модератор от неговата организация проверява дали са попълнени правилно метаданните – уточнява Анчева. – Проверката не е толкова по съдържанието, а по-скоро за оформлението и дали попада в обхвата на хранилището. И ако всичко е наред, той я одобрява. Тогава публикацията се качва в хранилището и става видима на Портала за отворена наука.“
Другото, което се извършва в Портала, е селективното събиране на метаданни от съществуващите 5 – 6 институционални хранилища към университети и институти на БАН, които действат в момента. Идеята е да се събира възможно най-пълна информация на национално ниво. Ако в бъдеще се изгради нова институционална система, тя може да се включи към Портала и Националното хранилище. За тази цел в Портала са изготвени документи за уеднаквяване на изискванията и са публикувани препоръки, които да гарантират, че при създаването на нови институционални хранилища или промени в сега съществуващите те ще бъдат съвместими не само с Националното хранилище у нас, но и с наднационални структури като OpenAIRE. Това е една от най-големите инфраструктури за отворен достъп до публикации, действащи на европейско ниво.
OpenAIRE съществува отдавна и действа като единна точка за достъп на европейско ниво – в него се събират данни от други системи. Реализирана е като проект по РП „Хоризонт 2020“. В последно време
активно се развива и Европейският облак за отворена наука.
Той е инфраструктура, която служи като свързващо звено между структури като Open AIRE и българския портал, но на едно още по-високо ниво – в целия Европейски съюз и с асоциирани страни, извън него. Европейският облак за отворена наука е и едно от партньорствата в новия програмен период по Рамковата програма „Хоризонт Европа“, подчертава Християния Анчева. В момента в ЕС действа Асоциация на европейския облак за отворена наука, в която участват не държавите, а организации – университети, научни организации, финансиращи органи и др.
Асоциацията действа като представител и страна по договора за партньорство с ЕК.
„Няма норма, която да задължава учените да предоставят публикациите си в българския портал – казва Християния Анчева. – Но и на европейско ниво се обсъжда как да се стимулират учените да публикуват с отворен достъп. Засега се водят разяснителни кампании за ползите от него. Практиката вече показва, че публикациите с отворен достъп получават по-голяма видимост, а оттам и повече цитирания, което е важно. Но има примери и за регламентиране на този въпрос. В Нидерландия в договора за финансиране на определен проект има изискване за публикуване с отворен достъп. В новия програмен период на „Хоризонт Европа“ Европейската комисия иска да превърне отворената наука в движещ принцип на цялата програма. Затова в договорите ще има клаузи за публикуване с отворен достъп и на данните, и на публикациите на възможно най-ранен етап.
И не просто публикуване с отворен достъп, а в сигурни хранилища. Затова наличието на Национално хранилище у нас ще улеснява българските учени да изпълняват договорните си задължения по проекти по „Хоризонт Европа“.
От юни миналата година, откакто съществува Порталът, има повишаване на интереса към него благодарение и на усилена работа в тази насока. Проведени са много онлайн обучения на администратори, модератори и учени от страна на НАЦИД. Организират се и събития за университети и научни организации, чиято цел е да запознаят научноизследователската общност с възможностите, които предоставя Българският портал за отворена наука. Планират се и още дейности в тази посока – колкото по-запознати са учените с инициативата и със системата, толкова по-голям интерес има от тяхна страна.
„Инициативата за отворена наука не е съвсем нова, но има още да се утвърждава – казва в заключение Християния Анчева. – Това е нов модел на научните изследвания, който се основава на споделяне и е доста различен от сегашния. Това е колективно усилие на наднационално ниво от страна на много държави. Това е и една от функциите на Eвропейския облак за отворена наука. Той така се и промотира – отворената наука трябва да задава правила и стандарти, по които структури като нашата да са съвместими помежду си.“