Бавни сме в реакциите към промените

Според Световната банка под 10% от новите учители, назначени през 2016-а, остават трайно в системата

Големият проблем е, че сме бавни в реакциите към промените, които се случват около нас.
Това коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков (в средата)
по повод експертизата на СБ за състоянието на образователната система в страната

Татяна ДИКОВА

Едва около 10% от новоназначените през 2016 г. учители в страната са останали в образователната система. Повече от половината напускат още след първата си година в училище. Най-критична е втората година – след нея си тръгват средно 60% от тези, които са се задържали там до този момент. След третата година сменят професията още 56% от новопостъпилите педагози. Към началото на учебната 2020/2021 г. са останали 1421 учители от новоназначените 4919 през 2016 г. Тук трябва да отворим скоба и да уточним, че 2016 г. може да се приеме за екстремна. Увеличението на заплатите все още не е факт. В този период директори на училища системно си позволяваха да уволняват учители в края на учебната година и да ги назначават през есента, за да си спестят средства.
Това сочат данните от проучване на Световната банка (СБ) за периода 2014 – 2018 г. През 2019 г.
отпадналите преподаватели след първата година са по-малко – 23%. Това вероятно е резултат от кампанията за привличане на млади хора към учителската професия и повишаването на заплатите в образователната система. Този ефект обаче може да е временен, ако не се вземат допълнителни марки за задържане на специалис-
тите в системата, посочват авторите на изследването. Естествено, най-многобройна е групата на напускащите педагози поради пенсиониране. Тревожна е ситуацията при учителите във възрастовата група 31 – 40 години. За 2019 г. те са били 18,7% от всички, излезли от училище. Това означава, че системата губи специалисти в най-активната възраст, които имат най-голям потенциал да се развиват и да въвеждат иновативни практики.
По поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) и с финансиране от Европейската комисия Банката изготви „Пътна карта на политиките за учители“. Резултатите от двугодишния проект бяха представени на хибридно организирана кръгла маса с участието на експерти в образованието, началници на РУО, директори на училища, синдикати. Организатори на форума са Световната банка и МОН. В центъра на събитието бяха ключовите потребности и политики за развитието на учителите в България.
„Представяме и обсъждаме резултатите от двегодишния проект за техническа подкрепа и изготвяне на Пътна карта на политиките за учители, финансирана от ЕС чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи – уточни в приветствието си Цветан Кюланов, представител на ЕК за България. – Основната цел на проекта е да се подкрепят българските власти в изработването и прилагането на консолидирана учителска политика, която отговаря на нуждите от работна сила и на стратегическите цели в образованието.“ Над 1000 проекта за структурни реформи е подкрепила ЕК в 28-те държави членки от 2017 г. насам чрез Прог-
рамата за подкрепа на структурните реформи. Само с България проектите са над 40. Подкрепата е за широк кръг области – публична администрация, управление на публичните финанси и подготовка за присъединяване към Еврозоната, пазар на труда, здравеопазване, образование и др. От 2021 г.
инструментът за подкрепа на реформите се нарича „Техническа помощ“. Реформите не са самоцел, а средство за постигане на цели – например по-добри социални и образователни системи.
„През последните няколко години
вървим към усилена смяна на поколенията сред педагозите
в България. От една страна, това е естествен процес. Имаме промяна във възрастовата структура, което изисква съответни промени. От друга страна, налице е промяна в Закона за предучилищно и училищно образование, който изисква друга организация. От трета страна, имаме определени затруднения, свързани с реализацията като учител, особено в различните региони, с различните групи деца – коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. – Това поставя на картата много пъстра картина, която очевидно затруднява новодошлите учители. Те не получават необходимата им подкрепа. Сблъскват се с много нови предизвикателства, които не се учат във висшите училища. Например децата не знаят български език, други са изостанали изключително много от това, което се очаква да знаят. COVID ситуацията само изостря допълнително всички тези трудности – учителите например не знаят как да провеждат хибридното обучение. То ги натоварва допълнително. И младите преподаватели с основание казват: „Имаме нужда от подкрепа“. Министър Денков е категоричен – максимално трябва да се използва експертният резултат от усилията, вложени в изпълнението на проекта.
В документа, резултат от анализа на експертите на СБ, са разписани краткосрочни мерки за квалификация на педагозите спрямо нуждите им и тези на учениците. СБ предлага програма за въвеждане на начинаещи преподаватели в учителската професия. Тя ще се основава на наставничество през първите две години в училище и ще включва различни мерки за тяхната подкрепа. Заложени са също обучения за учителите наставници, за да бъдат максимално полезни на по-младите си колеги. Целта на друга програма е постоянното повишаване квалификацията на учителите с цел преподаването да стане по-ефективно. Квалификацията обаче не е самоцелна, а крайният резултат трябва да бъде повишаване на четивната грамотност на учениците.
Дългосрочните мерки, предложени от СБ, включват подобряване на управленския капацитет и преосмисляне модела за професионално развитие на педагогическите специалисти. Ще бъдат апробирани партньорства между различни училища, в рамките на които учители и директори ще обменят добри практики за обучение и за управление на образователните институции.
От Световната банка препоръчват да се създаде звено за събиране на данни за работната сила в образователната система, както и механизъм за измерване компетентностите на база на уменията за преподаване по даден предмет, на дигиталните умения, мотивацията, авторитета, ефекта върху ученето на децата и т.н.
Томас Прицков от ЕК, наблюдател на проекта, е категоричен – учителите играят много важна роля във всяко общество и политиките, насочени към тях, са съществени за успеха на образователната система. Затова и
подкрепата
за учителите
е ключова за много
аспекти от живота.
„Пътната карта се появява във време, изпълнено с предизвикателства. Тя ще помогне да се проектират реформите на базата на конкретни доказателства и да се приложат в сектор „Образование“, каза Томас Прицков.
Представителят на СБ за България Фабрицио Дзарконе обобщи: „Успешните учители играят ключова роля за изграждане на модели на поведение извън семейството. Помощта за младите хора за развитие на умения е доста сложна задача, особено в толкова предизвикателна среда. Затова и подкрепата за учителите е толкова важна. Нашите изследвания показват, че дистанционното обучение намалява ефективността на овладените знания при учениците. Страни като Чешката република, Великобритания и др. вече констатират понижаване резултатите на учениците през 2021 г. вследствие на онлайн обучението и предприемат стъпки за преодоляване на това изоставане. България обаче все още не го е направила. Затова трябва да реагираме бързо и да възстановим пропуските в обучението, особено при уязвимите групи. Правителството трябва да направи всичко възможно за развитието на човешкия капитал.“
„Наличието на „Пътна карта на политиките за учителите“ е важно като рамка, която ни дава ориентир как да бъдат планирани нашите инвестиции“, коментира зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова. План в три стъпки и спешни действия подсказва картата, включително реформи в 4 ключови области, за да има резултати от обучението. „Осъзнаване ролята на учителите, перманентната им квалификация и подкрепа са точният ключ към качеството на образование“, припомни Мария Гайдарова. И уточни, че е необходим мониторинг върху качеството на обучаващите организации.
Изключително важна е обратната връзка за това как се чувстват учителите, от каква подкрепа се нуждаят, какви са специфичните им нужди. Привлекателността на учителската професия също е важна. През 2021 г. средната учителска заплата е с над 11% над средната за страната. За сравнение през 2015 г. средната работна заплата на педагогическите специалисти е била с около 6% под средната за страната. Със социалните партньори са договорени и различни допълнителни възнаграждения – например пълно покриване разходите за транспорт на педагогическите специалисти.
Наставничеството е другият ключов момент в подкрепата на новозначените и младите учители. Осигурени са нормативните условия за развитие на наставничеството, включително и възнагражденията на наставниците. За наставници само през 2021 г. са обучени
83 учители от 57 училища.
България има и скàла за придобиване на професионална квалификационна степен, като в най-високата – V степен, учителите са най-малко, приблизително 9000. Отделно страната ни има национални програми за подкрепа на кариерното израстване на педагогическите специалисти, като те са съобразени със спецификите на регионите, но преследват общите цели за страната.
В заключение министър Денков сподели: „Най-големият ни проб-
лем е, че сме бавни. Ако погледнем какво правим, ще видим, че то би било адекватно преди 4 – 5 години. Ще видим, че единственото нещо, в което имаме успех, е бързото повишаване на заплатите. Но сме бавни във всичко останало, което правим – в анализа на конкретните проблеми днес, а не преди години; невъзможността да реагираме в рамките на броени месеци на новите предизвикателства; че трябваше да включим в учебните програми зелените аспекти и екологията; за това, че искаме да развиваме STEM уменията на децата, но колко време ни е необходимо, за да успеем. Големият проблем е, че сме бавни в реакциите към промените, които се случват около нас“. А тези проблеми са сериозни – дефицитите, свързани с инспектирането, с атестирането, с това как ще се оценява добавената стойност, как ще я включим в системите за атестиране и в тези за финансиране на училищата. „Нещата ще стават още по-динамични“, заключи министър Денков.