Положението на 77% от европейките се е влошило заради ковид Българките са притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство

Според 77% от жените в ЕС пандемията от COVID-19 е довела до засилване на физическото и емоционалното насилие срещу тях в собствената им държава, като този процент варира от 93% в Гърция до 47% в Унгария. За България този процент достига до 74. Това сочат данните от специално проучване на „Евробарометър“ сред европейските жени за оценка на въздействието на пандемията върху различни аспекти от техния живот. То е възложено от Европейския парламент по случай Международния ден на жената, за да разберат евродепутатите по-добре възгледите на жените от различни поколения и държави, както и с различен социален произход по време на COVID-19. Проучването на „Евробарометър“ е проведено между 25 януари и 3 февруари 2022 г. и обхваща 26 741 анкетирани от всички 27 държави членки на ЕС.

Резултатите от проучването показват сериозно влияние на пандемията както на лично, така и на професионално равнище, включително голямо нарастване на насилието срещу жени.
Четирима от всеки десет интервюирани (38%) заявяват, че пандемията е оказала отрицателно въздействие върху доходите на жените, върху равновесието между професионалния и личния им живот (44%) и върху времето, посветено на труд срещу заплащане (21%).
Психичното здраве на жените също се е повлияло от пандемични ограничения като локдаун и вечерен час (41% на равнище ЕС) и ограниченията за броя на хората, с които могат да се срещат (38%).
Жените призовават евродепутатите за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация, борба с психическото и физическото насилие срещу жените и за равно заплащане на жените и мъжете.

Насилие
Три от всеки четири жени (77%) в ЕС са на мнение, че пандемията от COVID-19 е довела до увеличаване на физическото и емоционалното насилие срещу тях. Във всички държави, с изключение на Финландия и Унгария, този резултат е над 50%, като резултатите достигат 74% в България, 93% в Гърция и 90% в Португалия.
Жените ясно определят няколко ключови мерки за справяне с проблема с насилието: улесняване подаването на сигнали за насилие срещу жени, включително на полицията (58% в ЕС, 62% в България), увеличаване на възможностите за жените да търсят помощ, например чрез горещи телефонни линии (40% в ЕС, 56% в България), повишаване осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40% в ЕС, 32% в България), увеличаване финансовата независимост на жените (38% в ЕС и в България).
Икономически и финансови последици 38% от всички интервюирани са заявили, че пандемията е имала отрицателно въздействие върху техните лични доходи. Резултатите варират от 60% в Гърция до 19% в Дания, като в България 57% от жените споделят това мнение. Пандемията от COVID-19 също така е повлияла неблагоприятно върху равновесието между професионалния и личния живот според 44% от интервюираните жени. Такъв е случаят с 50% от интервюираните в България и повече от половината жени в Кипър (68%), Гърция (59%), Малта (58%), Люксембург (56%), Италия (52%), Португалия (52%) и Унгария (51%).
Не на последно място, поради пандемията 21% от жените обмислят или са решили да намалят трайно времето, което отделят за извършване на платена трудова дейност. В България 22% от жените са на това мнение.

Психично здраве
От началото на пандемията 44% от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56% в България), 37% да бъдат разтревожени и обезпокоени (41% в България) и като цяло, 33% са загрижени за бъдещето си (55% от жените в България).
Много от жените споделят мнението, че мерките, предприети за спиране разпространението на пандемията, са оказали значително въздействие върху собственото им психично здраве. За 28% от жените в ЕС мерките, свързани със затварянето на работните места и офисите, са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44%).
Специфични обществени категории са засегнати в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от онези с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения се е отразило сериозно на психичното им здраве.
„Жените са най-тежко засегнати от пандемията COVID-19. Те са пос-
традали психически и финансово. Това трябва да спре. Европейският парламент действа, за да промени това“, заяви по повод резултатите от проучването председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

Какво могат да очакват жените от Европейския парламент?
Жените в ЕС смятат, че Европейският парламент следва да даде приоритет на борбата с трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца (47% в ЕС, 51% в България), психическото и физическото насилие срещу жени (47% в ЕС, 55% в България), разликата в заплащането между жените и мъжете и нейното въздействие върху професионалното развитие (41% в ЕС, 37% в България), по-големите трудности за жените при съвместяването на личния и професионалния им живот и постигането на баланс между тях (31% в ЕС, 32% в България), защитата на жените и момичетата, принадлежащи към уязвими групи (30% в ЕС, 37% в България).
„Резултатите от проучването на „Евробарометър“ потвърждават това, което вече знаем: пандемията от COVID е засегнала непропорционално жените и момичетата по множество начини – от засиленото насилие, основано на пола, до нарасналите задължения по обгрижване на близки, от икономическото въздействие върху непропорционално феминизираните сектори до несигурността на трудовите договори. Но кризите могат да бъдат и източник на възможности: шанс за по-добро възстановяване. Ето защо ще работим за това възстановяването да постави жените в центъра на решенията“, коментира Роберт Бедрон – председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете в ЕП.