Ивайло Златанов, началник на Регионалното управление на образованиет

Парадокс е, че местният бизнес не се ангажира достатъчно с дуалното обучение. А интересът на децата и родителите към професионалното образование расте

Ивайло Златанов е началник на Регионалното управление на образованието – Благоевград, от 2015 г. Цялата му професионална кариера
е свързана с образованието – бил е учител по икономически дисциплини, помощник-директор и директор
на училище.

– Г-н Златанов, ще успеят ли училищата в Благоевградска област да формират паралелките, които планира Регионалното управление за учебната 2022/2023 г.?
– Още при изготвянето и утвърждаването на държавния план-прием за учебната 2022/2023 г. основният ни стремеж бе да се търси оптималният баланс между състоянието на училищната мрежа и броя на учениците, завършващи основно образование, наличието на условия за гарантиране на качество на процеса на обучение, възпитание и социализация и програмите, стратегиите и спецификите на отделните общини.
Най-важното днес в работата на Регионалното управление е да проведе успешно цялата процедура по приема на ученици след VII клас. Надявам се това, което сме планирали като брой паралелки – 129, да получи практическа реализация. През последните две години нямаме закрита паралелка, формират се толкова, колкото сме планирали. И това е много важно. В противен случай – да насочваш ученици от едно на друго място, е драма. Защото в повечето случаи то е в противоречие с желанието на родители и на ученици. И друго, често промяната е в конфликт с физическата среда в съответното училище, към което насочваме новоприето дете.
Важен факт за региона ни е нарастващият дял на професионалните паралелки – от ниво 43 – 44 % преди 3 – 4 години сега те наближават 54%. Безспорно това е твърде положителен факт, резултат от синхронизирани усилия на експерти на Регионалното управление на образованието, директори, учители. Целта е децата със завършване на средното си образование да имат практически знания и умения. И разбира се, по-нататък – успешна реализация.
Сега ни предстои по-задълбочен анализ на резултатите от вече задължителното явяване на учениците от професионалните гимназии на държавен изпит след XII клас за придобиване на степен на професионална квалификация. Наблюдавахме „интересни“ факти в това отношение.

– Бихте ли конкретизирали?
– В някои училища има сериозна разлика между успеха на ученици, постигнат на двата зрелостни изпита – по БЕЛ той е твърде нисък, докато на втория изпит – за придобиване на степен на професионална квалификация, е впечатляващо висок. Донякъде това ме води към мисълта за проява на субективизъм от страна на учители, които са ангажирани в учебния процес, но същевременно са и оценители при изпити. Според мен, коментирал съм го и с колеги, задължително на изпита за придобиване на професионална квалификация да има и представители на бизнеса. Сега законът дава възможност за избор. В близо половината училища такива присъстват, но в останалите? Иска ми се, поне на местно ниво, задължително бизнесът да дава оценка на изпита. Така и образователната система ще получи обратна връзка за очакванията и нагласите на бъдещите работодатели. Убеден съм, че ако хората от бизнеса бъдат свързани повече с учениците, дори и емоционално, ще говорим и за поет ангажимент от тях за професионалното развитие на младите хора. При подобни контакти, каквито са изпитите, защо ученици, които са показали знания, умения, сръчност да не бъдат поканени за работа от съответна фирма. Отсъствието на бизнеса в толкова съществен момент го лишава от информация за възможностите на нови специалисти.

– В извънизпитното време какво е мястото на местния бизнес в учебния процес? Може ли да говорим за съвместна работа бизнес – училище?
– Образователната система обикновено търпи доста критики и изисквания от страна на бизнеса по отношение подготовката на кадрите. Но същевременно самият той отсъства от обучителния процес. Изявите му като партньор в 5-те учебни години са по-скоро епизодични. Да, подкрепя се една или друга училищна инициатива, но осезаемо присъствие липсва. Моето виждане е, че инициативата за партньорство трябва да е двупосочна, да идва и от страна на работодателите. Освен това включването в образователния процес на представителите на бизнеса трябва да бъде дългосрочно, да дава някаква гаранция, че приетите ангажименти към училището и учениците ще бъдат устойчиви във времето.
Ще илюстрирам: училище в региона инициира обучение по професия „Асистент на лекар по дентална медицина“. Идеята за тази нова за областта професия се посрещна въодушевено от ученици и родители. Направихме срещи с асоциацията на дентал докторите. Единодушни бяха, че такива кадри им липсват. И какво се получи? Едва на 14 септември намерихме стоматолог, който се съгласи да води обучението, и то при условие само за годината. Този пример говори, че училището, образованието остават сами.

– Какво става с дуалното обучение? При него вече не може без бизнес.
– За съжаление, дуалните ни паралелки са малко. Областта, най-вече Благоевград, е с дефицит на достатъчно работещи и утвърдени фирми. Това не може да не се отразява на обучението на нови кадри. Но в противовес на казаното дотук, ще дам пример с петричко училище. Те предложиха и реализираха паралелка с обучение по професия „Шивач“ и успяха така да провокират местни бизнесмени, че сега работят заедно с учителите по практика. Но положителните примери са малко…

– На какво тогава се дължи увеличаването на професионалните паралелки?
– Тук е парадоксът – бизнесът не се ангажира, или крайно недостатъчно, с дуалното обучение. Липсва устойчивост в партньорствата между училищата и работодатели от различни сфери на икономиката. А интересът към професионалното образование на деца и родители расте.
Разбира се, и сериозните затруднения пред икономиката, и последните две години на ковид ограничения си казаха думата. Решение виждам в продължаването на разговорите ни с представители на местния бизнес, в убеждаването им във възможностите, които дават срещите им с учениците в реална производствена среда. От значение е участието на професионалистите във формирането на уменията на бъдещите специалисти.
Преди дни в професионална гимназия в Благоевград главният готвач на хотел-ресторант „Кемпински“ в Банско – Никола Тодоров, показа на място, в училището, приготвянето на храна. Интересът на учениците беше голям. Заедно с него и те се включиха в готвенето. Такива срещи мотивират младите към постигане на резултати в процеса на професионалното обучение.
Ефектът от тях за кариерното ориентиране на децата е без съмнение. Разбира се, за подобни инициативи думата имат най-вече директорът, амбицията на педагогическия екип. Никога образованието не е било така финансирано – и по отношение на физическа среда, и за заплати. Средата възпитава, важен елемент е за качественото образование. И тя се променя в цялата ни образователна система. Но според мен водещ е човешкият фактор. Тук вече промените изискват много повече. Имам претенции към учителите. Най-вече в техните ръце е мотивацията на децата.

– Никога не е заделян такъв сериозен ресурс и за квалификацията на педагозите…
– Безспорно това има значение. Никога по-рано не са провеждани толкова много и разнообразни квалификационни форми. Би следвало и в съдържателно отношение да можем да кажем същото. Но не съм склонен да го твърдя. Убеден съм, че всяко училище трябва всяка година да планира квалификацията на педагозите си и този план да бъде функция от констатирани дефицити на училищно ниво. Пледирам за диференциран подход, не поддържам кампанийното изпълнение на „задачите“.
Смятам, че квалификацията би трябвало да е приоритет преди всичко на личността. Няма как държавата да стои зад нея, ако се сблъсква със статична позиция. Усъвършенстващият се учител е един от факторите, за да отговори образованието на изискванията на обществото, на новото време. Вътрешната нагласа на педагозите за усъвършенстване в различните етапи от техния професионален път и желанието им да прилагат адекватни на днешния ден иновативни практики, е в основата на успеха. Едно сериозно препитване на колегията в това отношение беше работата от разстояние в електронна среда. Имаше колеги, на които трябваше повече време да превключат, но успяха и се справиха със ситуацията. В този момент направените квалификации бяха много ценни.

– Застрашени ли са училища в областта да посрещнат с незаети учителски места предстоящата учебна година?
– В Благоевградска област – може би поради съществуването на Югозападния университет „Неофит Рилски“, който подготвя предимно педагогически кадри, подобна проблемна ситуация не стои. Но и директорите гъвкаво се справят, когато се наложи, като преструктурират разпределението на часовете между учителите. Например математик поема и часове по природни науки, ако нормативът го позволява. Затова също се налага допълнителна квалификация.
Демографският срив е факт. За да се формира норматив по учебния план в дадено училище, самите педагози изискват квалификационни или други обучения, които им позволяват да заемат или запазят работното си място. Така те остават, или стават, конкурентоспособни на пазара на труда.
Бих искал да споделя и друго. Отново акцентирам върху нашата област. Има случаи, когато за едно учителско място кандидатстват по 16 – 18 души. Обикновено това са млади хора, които искат да направят педагогическа кариера. Но нерядко местата са заети от хора с придобито право за пенсиониране. Да, Кодексът на труда им дава право да продължат да работят, но как ще влязат в училище младите поколения? Мисля, че този процес се задълбочава с всяка изминала година и в начален, и в прогимназиален, и в гимназиален етап на образование. Търсим знаещи и можещи млади хора, а как ще могат, когато не са стъпвали на „терен“.

– Югозападният университет ли е школата за кадри за регионалната образователна система?
– По традиция, да. Но напоследък наблюдавам проблем по отношение провежданите практики на студенти от педагогическия профил на Университета в училищата в региона. Учители отказват студенти да влизат и да провеждат педагогическите си практики в часовете им. Или поне ги отклоняват във времето. Обяснявам си го с многото ангажименти, които имат колегите, особено в края на учебната година. Разговарях с директори. Вярвам, че проблемът ще се разреши.

– По-дълга учебна година, за да не препускаме през материала – какво е виждането на колегията в региона?
– Коментираме, разбира се, идеите. Надделява мнението на педагозите от целия диапазон – от I до XII клас, че по-доброто е да се редуват по-често ваканции с учебно време. Повечето поддържат идеята за удължаване с две седмици на учебната година. Колегите не крият, че им липсва онова време, в което по-спокойно да разговарят с децата, да направят преговор, да се затвърдят знанията на учениците.
В контекста на реформите в образователната система, които дискутираме с вас, искам да споделя предложение, направено от колега. По проект, разработен по Програма „Еразъм“, се запознава с чуждестранна практика от Прибалтика. Там имат таван за броя на учениците в едно училище – не повече от 700 деца. В страната също работят на принципа на делегирания бюджет. Установена е следната практика – можеш да имаш повече от този брой ученици, но няма да получиш по-голямо финансиране за тях. Презумпцията е, че така се дава възможност на всички, или на повечето училища, да имат гарантиран минимален брой ученици, които да дадат на педагозите свобода за работа. „Таванът“ ограничава създаването на мегаструктури, както и закриването на училища. Дали числото ще бъде 700, или друго, не това е същественото в случая. Важното е да обмисляме опита на другите.

В област Благоевград има 119 училища. От тях 7 са начални, 10 – обединени, 50 – основни, 26 – средни, 18 – професионални гимназии, и 7 профилирани, едно спортно училище. Детските градини са 73. Други образователни институции са центровете за приобщаващо образование, за подкрепа за личностно развитие и за подкрепа на децата със СОП.
На територията на областта се обучават 33 521 ученици в дневна форма в 1642 паралелки.
Броят на педагозите е 3444, а на непедагогическия персонал – 918 души.