Хранителната диета може да забави затоплянето

Опитите за понижаване на вредните емисии, предизвикващи глобалното затопляне, няма да проработят без драстични промени в селското стопанство, начините за използване на земята и хранителната диета на хората, предупреждават водещи учени в доклад на ООН.
В документа диетите, базирани на растителни продукти, се обявяват за шанс за намаляване на климатичните промени. Включени са и препоръки към националните законодателства, които да ограничат консумацията на месо.

Два от основните парникови газове – метанът и въглеродният диоксид, се генерират в големи обеми
от хранителните вериги в развитите държави

Иван ИВАНОВ

Храната, която ядем, допринася за една трета от глобалната газова емисия, причинена от човешката дейност, според две проучвания от 2021 година. „Когато хората говорят за хранителната верига, те винаги имат предвид „кравите на полетата“, казва Франческо Тубиело – водещ автор на едно от проучванията. Вярно е, че кравите са основен източник на метан, който, подобно на други парникови газове, задържа топлината в атмосферата. Но метанът, въглеродният диоксид и останалите газове имат и други източници от хранителната верига.
Отпреди 2021 г. учени, като Тубиело от Организация по прехрана и земеделие на Обединените нации, са напълно наясно, че селското стопанство и свързаната с него обработката на земята допринасят за около 20 процента от емисиите на парникови газове. Промените в използването на земята включват изсичане на гори, за да се направи път за паша на едър рогат добитък, и изпомпване на подземни води за напояване на полетата.
Но нови техники, прилагани от Тубиело и неговите колеги, както и проучване на група от Европейската комисия показват още един източник на вредни емисии – хранителната верига.
Всичките стъпки от фермата до бунището – като пренасяне на хранителни продукти, тяхното обработване, готвене и изхвърляне, повишават емисиите от 20% на 33%. „За да се забавят промените в климата, трябва много да внимаваме какво ядем.
И да обръщаме толкова внимание на храната, колкото обръщаме на горивата, които използваме – казва Амос Тай, еколог от Университета в Хонконг, Китай. – Пълната картина демонстрира, че светът трябва да направи драстични промени в хранителната верига, ако искаме да постигнем целта за забавяне на глобалното затопляне.“
Учените имат по-ясно разбиране за емисиите, свързани с хората, благодарение на бази данни като EDGAR (Emissions Database for Global Atmospheric Research – База данни за емисии за глобални атмосферни изследвания), разработени от Европейския съюз. Те обхващат емисиите, свързани с човешка дейност – от производството на енергия до депонирането на отпадъци, на всяка страна от 1970 г. до ден-днешен.
„EDGAR използва унифицирана методология за изчисляване на емисиите за всички икономически сектори“, казва Моника Крипа от Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Калкулациите на екипа на Крипа, оповестени в Nature Food, разделят емисиите от хранителната верига на четири части: селско стопанство, енергия, индустрия и отпадъци (от неизползвана храна).
„Поземленият сектор е най-големият проблем – казва Крипа. – Той е отговорен за 70 процента от глобалните емисии, свързани с хранителната верига. Но картината е различна за различните страни. САЩ и други развити страни използват високо централизирани мегаферми за производство на храна. Затова енергията, индустрията и отпадъците общо правят повече от половината емисии на тези страни.“
В развиващите се страни селското стопанство и промяната в предназначението на земи са по-големият проблем. Емисиите в исторически по-неразвити страни са се покачвали през последните 30 години, понеже тези страни усвояват диви площи за индустриални цели и са започнали да консумират повече месо. Впоследствие селското стопанство и тези промени рязко повишават емисиите в развиващите се страни, докато емисиите на развитите страни остават на същите нива.
Например хранителните емисии в Китай са нараснали с почти 50% от 1990 г. до 2018 г. до голяма степен поради увеличаването на консумацията на месо според базата данни EDGAR-FOOD.
„През 1980 г. средният китаец е изяждал около 30 грама месо на ден – казва Тай. –
А през 2010 г. – почти пет пъти повече, или малко под 150 грама месо на ден.“
Според Крипа през последните години шест икономики са отговорни за повече от половината глобална хранителна емисия. Това са Китай, Бразилия, САЩ, Индия, Индонезия и Европейският съюз. Огромните популации на Китай и Индия допринасят за техните високи позиции. Бразилия и Индонезия фигурират в списъка поради голямото изсичане на гори на тяхна територия, което освобождава много въглерод в атмосферата. САЩ и Европейският съюз са в него поради голямата консумация на месо. В САЩ друг проблем са отпадъците, понеже повече от една трета от храната там остава неконсумирана според доклад на Американската агенция за опазване на околната среда от 2021 г.
В този случай ресурсите, използвани за нейното производство, транспортиране и пакетиране, се губят. Освен това неоползотворената храна отива в сметищата и при разлагането ѝ се отделят метан, въглероден диоксид и други газове.“
Екоактивисти често се фокусират върха консумацията на месо, защото животинските продукти водят до
повече емисии, отколкото растителните. Животинските продукти изискват повече земя.
„Производството на месо не е рентабилно – казва Тай. – Ако изядем 100 калории зърна, като царевица или соя, получаваме 100 калории. Цялата енергия от храната се доставя директно на човека, който я консумира. Но ако 100-те калории зърно вместо това се дават на крава или прасе, когато животното бъде убито и преработено за храна, само една десета от енергията от тези 100 калории зърно отива при човека, който яде месото.“
„Производството на метан от „кравите на полетата“ е друг фактор. Кравите освобождават този газ чрез изхождане и оригване. Метанът улавя повече топлина от въглеродния диоксид“, обяснява Тубиело. Тези животински емисии са отговорни за една трета от глобалните емисии на метан според док-
лад на ООН от 2021 г.
Брент Ким от Центъра за годно за живеене бъдеще „Джон Хопкинс“ препоръчва жители на САЩ да обмислят опцията за „растителна диета“. „Растителна основна диета не означава веган. Означава ограничаване консумацията на продукти с животински произход и увеличаването на растителни продукти в чинията“, казва Ким.
Ким и неговите колеги оценяват хранителните емисии според хранителната диета на 140 държави и територии, използвайки подобна рамка за моделиране като EDGAR-FOOD. Рамката обаче включва само емисиите от производството на храни (т.е. селско стопанство и земеползване), а не преработката, транспорта и други етапи от хранителната система, включени в EDGAR-FOOD.
Учени съобщават в Global Environmental Change през 2020 г., че производството на храна за един жител на САЩ генерира повече от 2000 килограма емисии на парникови газове годишно. Един ден без месо на седмица може да понижи това количество до 1600 килограма на човек. Веган диета го намалява до 300 кг. Дори две трети веган диета може да намали емисиите на 740 кг. Моделът на Ким предлага и диета от растителни, както и животински продукти, които не вредят на климата и не причиняват щети на природата. Такива продукти са например насекоми, малки риби като сардини или миди, както и други мекотели. Тази диета може да намали емисиите на 300 кг годишно на човек. Тай е съгласен, че не всеки трябва да стане вегетарианец или веган, за да спаси планетата, понеже месото има хранителна и културна стойност.
„Ако искате да започнете от най-големия замърсител – казва той, – фокусирайте се върху това да не консумирате телешко.“ Но според Тубиело достатъчно хора трябва да приемат тези промени и така да отправят послание, че искат повече растителни опции. Важни личности на федерално и локално ниво могат да насърчат екологични методи на земеделие, да намалят хранителните отпадъци чрез правителствени мерки и да предприемат други инициативи за намаляване на изразходваните ресурси за производство на храна. Развити страни като САЩ могат да окажат голямо влияние с промени в избора на храна. Доклад, публикуван от Nature Food, показва, че ако популациите на 54 страни с високи доходи се концентрират върху диета, базирана на растителни продукти, годишните емисии от селскостопанските им сектори ще се намалят с повече от 60 процента.