Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Професионално образование
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Професионално образование
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 37, 2022

Четенето все още е престижно

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
14-09-2022
в Брой 37, 2022
A A
60 на сто от българите заявяват, че си струва да четат, и го правят

Четенето продължава да е престижна дейност за българите. Но макар и малко, у нас нараства делът на хората, които не четат книги. Дигиталното четене сериозно настига това на хартиен носител и този процес е изключително видим сред младите поколения. Налице е и двойно нарастване на интереса към българските автори. Тези три тенденции в периода 2014 – 2021 г. очерта Боряна Димитрова, управител на „Алфа Рисърч“, при представянето на националното представително проучване „Българинът и четенето“, проведено в края на 2021 г. по поръчка на асоциация „Българска книга“. Тя събра за дискусия институции и заинтересувани на Международния ден на грамотността – 8 септември.
През 2021 г. 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат, показва проучването. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.
Делът на нечетящите или онези, които не са прочели и една книга през изминалата година, в края на 2021 г. достига до 37,8%. През 2014-а в тази група влизат 31,9%, а през 2019-а – 42,3%. Към четящите спорадично спадат 30,4% от анкетираните, които са прочели до 5 книги годишно. През 2014-а техният процент е бил 33,3. Над 6 книги са прочели т.нар. редовни читатели, които са 31,8 на сто при 34,4% през 2014 г. Техният брой обаче нараства в сравнение с 2019 г., когато са били 26,8%. Според изследователите това се дължи и на коронавирусната пандемия, по време на която хората оставаха у дома и са посягали по-често към книгите. Изследователите обаче коментират, че респондентите са склонни да се самопредставят и да дават социално по-желателни отговори, тъй като четенето на книги продължава да бъде престижна дейност.
Профилът на нечетящите показва, че основно това са хора с основно и частично със средно образование, упражняващи ръчен и неквалифициран труд, роми, възрастни, пенсионери, хора, живеещи в малки населени места, и с ниски доходи. Боряна Димитрова посочи, че огромна част от младото поколение от различни малцинствени групи влиза с изключително ниска грамотност и компетентност в социалния и политическия живот и на пазара на труда.
В групата на спорадично четящите се ситуират предимно среднисти и висшисти, 18 – 40-годишни, със средни доходи, при които е налице засилен интерес към общуване в интернет и различни занимания в мрежата.
Сред редовните читатели попадат най-вече жени, висшисти, жители на големите градски центрове и столицата, упражняващи свободни професии и служители, с високи доходи и най-често на
45 – 60 години. Дори и в дигитална среда те най-често търсят четива – книги, статии, новини, отколкото да ползват социалните мрежи.
Прави впечатление, че докато през 2014 г. 67,3% декларират, че четат преобладаващо на хартиен носител, и 36,7 на сто – на електронно устройство (компютър – 20%, таблет или смартфон – 9%, електронен четец – 6%, слушане на аудиокниги – 1%), то 7 години по-късно съотношението е 52,2 на 46,8 процента. И има всички основания да се очаква в рамките на 5 – 7 години предимство да получи дигиталното четене.
Около три четвърти от младото поколение – хората от 18 до 30 години, казват, че не четат в интернет, а преобладаващо слушат музика, гледат филми, общуват с приятели и т.н. Тоест дори четенето в интернет е изместено от други занимания в мрежата. Боряна Димитрова отбеляза, че при проучването не са изследвани лица под 18 години, като в тази група вероятно тенденцията е още по-силна.
Предпочитат да четат на хартия основно жените (60%), висшистите (55%), хората над 50 години (54%), от столицата и най-големите областни центрове (75%). При хората до 30 години процентът е 11,
а до 40 години – 15. Различни активности в електронна среда извършват 80 на сто от хората до 30 години и 60% от тези до 40 години, като едва една трета от тях четат. Останалите общуват през социалните мрежи, слушат музика и гледат филми.
А кой в най-голяма степен влияе дали и какво ще четат децата? Тук 50,7% отговарят – родителите, други 30,9% определят като фактор учителите, 5,6% – приятелите, 1,1% – други близки, и 9,6% смятат, че никой не стимулира децата да четат. 38,9% от родителите пък определят, че четат редовно на своите деца, 44,3% правят това от време на време, а 16,8% предпочитат да гледат филми по тв или интернет заедно с децата си. Данните посочват, че майките четат на децата си почти двойно повече, отколкото техните бащи. Относно децата на възраст от 7 до 16 години 37,6 на сто от родителите отговарят, че децата им са прочели до 5 книги през последната година, 29,1% – над 5 книги, 31,5% – не знаят, и 1,7% – нито една.
Изследването потвърждава установената връзка между броя на книгите в домашната библиотека и интензивността на четенето.
В периода от 2014 до 2021 г. от 7,6 на 9,5% нараства делът на онези, които отговарят, че не притежават книги. Под 10 книги имат 10,2% от респондентите (8,9 през 2014 г.). Съответно от тези, които не притежават книги, едва 8,9% са прочели някоя книга през последната година. При тези с под 10 книги в домашната библиотека процентът е само 14,4%. В групата на притежаващите от 11 до 100 книги (44,9%) 61,4 на сто декларират, че са прочели книга в рамките на изминалите 12 месеца. Над 100 книги имат 35,4% от запитаните, от които 91,4% посочват, че са прочели поне една книга в последната година.
Според изследователите обаче е възможно тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира. Проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома, и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие невинаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение.
Данните от проучването показват още, че 17,6% от хората са посещавали местната библиотека за заемане на книги при 22,4% през 2014 г. Особено ниски са равнищата при използването на библиотеката във висшето училище, в което са се обучавали или са учили респондентите – едва 4,2% (2,5% през 2014 г.), и библиотеката в училище – само 2,6% (2,5% през 2014 г.). Други институционални библиотеки са използвали 4,5%, Националната библиотека – 4,2%, и цели 72,9 процента заявяват, че не са използвали библиотека (70,9% през 2014 г.). В София местната библиотека са посещавали 7% от респондентите, в областните градове – 19,3%, и в малките населени места – 22,6%.

Четенето на книги успява да запази мястото си в топ 5 дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 и 15% – до 40 години.

 

Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга“:

Необходими са ни национална стратегия за насърчаване на четенето, подкрепа на грамотността, развитие на литературата и подкрепа на книгата. Трябва да бъде подобрен достъпът до книги, до образование и информация както чрез училищните библиотеки, така и чрез изпълнение на стандарта за библиотечно и информационно обслужване.
Нужен е закон за книгата, който да подкрепя цялата книжна екосистема. И не на последно място, нужно е премахване на данъка върху грамотността. Тази година се обсъжда европейска директива, която предвижда книгите, като уникален културен продукт, да бъдат облагани с намалена, свръхнамалена или нулева ставка на ДДС. В момента у нас ставката по ДДС е 9%, но това е временна мярка, която изтича в края на тази година. Книгите трябва да са достъпни за хората, защото не искаме да имаме поколения, които не могат да четат и да не разбират онова, което четат.
Ако не започнем нашата стратегия с най-малките, няма да успеем. Искам специално да подчертая и положителната роля на Министерството на образованието и науката, което е наш партньор във всички инициативи за насърчаване на четенето.
Каним всички институции и заинтересовани да се включат в работна група по #КаузаГРАМОТНОСТ, за да можем заедно да изработим национална стратегия за насърчаване на четенето.

Your Image Description

Свързани статии:

Системата е готова за първия звънец Спортувай за здраве Споделен опит подпомага електронното обучение Подкрепа за всяко дете в нужда

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Денят

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Бъдещите лекари във Варна положиха клетва

Следваща статия

Над 3200 нови места за децата в София

Следваща статия
Над 3200 нови места за децата в София

Над 3200 нови места за децата в София

В ход е дигиталното обучение

Правят кътове за четене в 8 училища в Пловдивско

В ход е дигиталното обучение

Увеличават се учещите по модела „Едно към едно“

Последни публикации

  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5-6/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2-3/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2024, година XXVI
  • Годишно съдържание  сп. Професионално образование,  том XXV (2023 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 3/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2023, година XXV
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование, том XXIV (2022 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 3/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2022, година XXIV
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование 2021 г.
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2021, година XXIII

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"